(1) За всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, което към датата на влизане в сила на този закон не е регистрирано по досегашния чл. 96 или чл. 100, ал. 1 и годишният му оборот в страната за 2025 г. надвишава прага от 51 130 евро, определен по реда на чл. 168в от този закон, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.
(2) Всяко данъчно задължено лице, установено със седалище и адрес на управление извън територията на страната, а когато няма такова седалище - с постоянен адрес или с обичайно пребиваване извън територията на страната, което има постоянен обект на територията на страната и за което към датата на влизане в сила на този закон възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 2, 3 или 4 от този закон, подава заявление за регистрация по реда на този закон. Заявлението се подава в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон. При регистрация на лицето по закона за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон.
(3) Когато към датата на влизане в сила на този закон данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище или обект, е с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 2 от този закон, а когато е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 3 от този закон. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94, ал. 2 се запазва.
(4) Когато към датата на влизане в сила на този закон всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е регистрирано по досегашния чл. 96, ал. 1 или 9, по отменения чл. 97 или по чл. 100, ал. 1, се счита за регистрирано по чл. 96, ал. 4 от този закон. В тези случаи, независимо от промяната на основанието за регистрация, идентификационният номер по досегашния чл. 94, ал. 2 се запазва.
(5) Когато към датата на влизане в сила на този закон за данъчно задължено лице, за което до влизане в сила на този закон е възникнало задължение за регистрация по досегашния чл. 96, ал. 9 и срокът за подаване на заявление за регистрация не е изтекъл, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 3 или 4 от този закон. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон, като регистрацията се извършва по реда на този закон.
(6) Към датата на влизане в сила на този закон започналите и неприключили процедури за регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашните глави девета и десета се довършват при условията и по реда на този закон. При установяване на основание за регистрация по чл. 96, ал. 1 - 4 от този закон, за дата на регистрация се счита датата на влизане в сила на този закон, с изключение на случаите по досегашните чл. 102, 132 и 132а.