(1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати - датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.
(2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице - доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:
- 1. получател по договорите по ал. 1;
- 2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;
- 3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.
(3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.