(Нов - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
(1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да декларира тези доставки, като ги посочи в справка-декларацията по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Подадена в държавата членка по идентификация справка-декларация се смята за справка-декларация, подадена по този закон.
(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да внесе дължимия по справка-декларацията по ал. 1 данък в определения по законодателството на държавата членка по идентификация срок. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила по сметка на държавата членка по идентификация, или, ако не е постъпила в тази сметка, на датата, на която е постъпила в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да предостави при поискване от орган по приходите водения електронен регистър съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
(4) След изпратено напомнително съобщение до лицето за изпълнение на задълженията му по ал. 1 и 2 от компетентните данъчни органи на държавата членка по идентификация, когато страната е държава членка по потребление, последващите действия за определяне и събиране на данъка се извършват от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След предприети действия от Националната агенция за приходите данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за страната като държава членка по потребление, се внася от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.
(5) Когато страната е държава членка по потребление, до изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация се подава, съответно се извършват корекции в подадена справка-декларация, в тази държава членка, а след този срок справка-декларацията се подава, съответно корекции се извършват в подадената справка-декларация, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(6) Когато лице, установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се представлява от представител, регистриран за прилагане на задълженията по режима в другата държава членка, представителят отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон, свързани с прилагането на режима.