(Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.)
(1) За удостоверяване на право на планова медицинска помощ в държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на задължително здравноосигурени в Република България лица управителят на НЗОК издава индивидуален административен акт - разрешение за планово лечение в друга държава членка и формуляр S2, когато лицата отговарят на законовите изисквания за получаване на разрешение за планово лечение в друга държава членка, посочени чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ, L 166, 30/04/2004), за да отидат в друга държава членка с цел получаване на подходящо за състоянието им планово лечение. Заявлението ведно с документите съгласно чл. 5, ал. 4 могат да бъдат подадени в Централното управление (ЦУ) на НЗОК, чрез РЗОК, по пощата или по електронен път.
(2) Заявления за издаване на удостоверения по ал. 1, подадени чрез РЗОК, се препращат в ЦУ на НЗОК в деня на подаването им в РЗОК по ред, утвърден от управителя на НЗОК.
(3) Процедурата за разглеждане на заявления за издаване на разрешение за провеждане на планово лечение в ЕС (с формуляр S2) за сметка на НЗОК се определя с правила, утвърдени от управителя на НЗОК.
(4) Заявленията по ал. 1 се разглеждат от постоянна комисия в ЦУ на НЗОК. След приключване на процедурата по разглеждане на заявленията, определена в правилата по ал. 3, комисията изготвя мотивирано предложение до управителя на НЗОК за издаване на разрешение за планово лечение в друга държава членка и формуляр S2 или за отказ от издаването му.
(5) Комисията по ал. 4 се създава със заповед на управителя на НЗОК.