(1) Планове за действие се разработват задължително, когато се установи, че:
- 1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;
- 2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони на страната не е благоприятно;
- 3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.
(2) Когато са налице условията по ал. 1, т. 1 и 2, с предимство се разработват планове за действие за:
- 1. приоритетни видове от приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г.);
- 2. защитени растителни и животински видове от приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие;
- 3. видове - предмет на регулирано ползване от приложение № 4 към чл. 41, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие;
- 4. видове - предмет на повторно въвеждане в природата.