Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух

(1) Тази наредба урежда:

1. 1. установяването на норми за нивата (концентрациите) на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици (ФПЧ), олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух;
2. 2. установяването на алармени прагове за серен диоксид, азотен диоксид и озон, както и информационен праг за озон;
3. 3. установяването на единни методи и критерии за оценка на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, включително регистрирането, обработката и съхранението на резултатите и данните от извършената оценка съгласно Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.);
4. 4. подобряването на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в районите, в които е налице превишаване на установените норми по т. 1, и поддържането му в останалите райони, включително намаляването нивата на озон в атмосферния въздух чрез договарянето и прилагането на трансгранични мерки за целта;
5. 5. предоставянето на населението на съответна информация за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, вкл. осигуряването на обществен достъп до нея, съгласно чл. 23 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

(2) Нормите и праговете по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с оглед избягване, предотвратяване или ограничаване на свързаните с тези замърсители вредни въздействия върху човешкото здраве и/или околната среда в нейната цялост.

(1) Нормите за серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, ФПЧ (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух се определят съгласно приложение № 1.

(2) Допустимите отклонения от нормите по ал. 1 се определят съгласно колона 4 на таблица 2 от раздел ІІ на приложение № 1 и в съответствие с чл. 36, ал. 2.

(1) Алармените прагове за серен диоксид и азотен диоксид и превишенията им са определени в приложение № 2.

(2) При превишаване на алармените прагове по ал. 1 в даден район компетентните органи съгласно чл. 19 ЗЧАВ предприемат необходимите мерки за своевременно предоставяне на засегнатото население на съответната информация съгласно раздел ІV на приложение № 16.

(1) Информационният и аларменият праг за нивата на озон в атмосферния въздух се определят съгласно приложение № 4.

(2) При установено или прогнозирано превишаване на даден праг по ал. 1 в даден район компетентните органи съгласно чл. 19 ЗЧАВ предприемат необходимите мерки за своевременно предоставяне на засегнатото население на съответната информация съгласно раздел ІV на приложение № 16.

(1) Горните и долните оценъчни прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух са определени в раздел І на приложение № 5.

(2) Районите (в т.ч. агломерациите) за оценка и управление (РОУ) на КАВ се разпределят (класифицират) в съответствие с установените в резултат на оценката превишения на оценъчните прагове.

(3) Границите на районите по ал. 2 се определят и утвърждават от министъра на околната среда и водите.

(4) Разпределението на РОУ се преразглежда не по-малко от един път на всеки пет години в съответствие с изискванията на раздел ІІ на приложение № 5.

(5)(Доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Разпределението на РОУ се преразглежда и преди изтичане на срока по ал. 4 в случаите на настъпили значителни изменения на дейностите, водещи до промяна на нивата на серен диоксид, азотен диоксид или, когато е приложимо, азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.

(1) Оценката на КАВ чрез постоянни измервания за определяне нивата на съответните замърсители е задължителна в следните райони:

1. 1. агломерации съгласно определението по § 1, т. 13 на допълнителните разпоредби;
2. 2. райони, в които нивата на замърсителите превишават горните оценъчни прагове.

(2) В районите, в които нивата на замърсителите не превишават съответните горни оценъчни прагове, оценката на КАВ се извършва чрез комбинация от постоянни измервания и дисперсионно моделиране и/или индикативни измервания.

(3) В районите, в които нивата на замърсителите не превишават съответните долни оценъчни прагове, оценката на КАВ е достатъчно да се извършва само чрез дисперсионно моделиране и/или инвентаризация на емисиите и други представителни методи за определяне нивата на замърсителите в тях.

(4) Оценката на КАВ в районите по ал. 1 може да бъде допълвана чрез дисперсионно моделиране и/или индикативни измервания за определяне нивата на замърсителите в тях.

(1) Минималният брой пунктове за мониторинг (ПМ) на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух чрез постоянни измервания в рамките на даден РОУ на КАВ се определя съгласно приложение № 7.

(2) В случаите, когато извършваните постоянни измервания са единствен източник на данни за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в даден РОУ, необходимият брой точки за вземане на проби за всеки от замърсителите е не по-малък от минималния брой, определен съгласно приложение № 7.

(1) Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) изгражда и поддържа в рамките на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) не по-малко от един извънградски фонов ПМ на територията на страната, отдалечен от значими източници на замърсяване на въздуха, в който се определя общата масова концентрация и концентрациите на отделните химични компоненти в състава на ФПЧ2,5 на средногодишна основа.

(2) С цел постигане на по-добро пространствено покритие ИАОС може, при сключена договореност със съседна държава - членка на Европейския съюз, да поддържа един или няколко съвместни ПМ в пограничните райони.

(3) Когато е целесъобразно, мониторингът се координира със стратегията за мониторинг и програмата за измервания на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсителите на въздуха на далечни разстояния в Европа - ЕМЕP.

(4) Използваните методи за определяне на отделните химични компоненти в състава на ФПЧ2,5 се определят от изпълнителния директор на ИАОС и се утвърждават от министъра на околната среда и водите.

(5)(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) При оценка на общата масова концентрация на ФПЧ2,5 по ал. 1 се спазват изискванията за качество на данните, определени в раздели I и III на приложение № 8, а приложение № 9 се прилага в неговата цялост.

(1) ИАОС изгражда в рамките на НСМОС и поддържа необходимия брой постоянни градски фонови ПМ за оценка на показателя за средна експозиция на населението на ФПЧ2,5, определен съгласно раздел І на приложение № 10.

(2) Броят и разположението на ПМ по ал. 1, позволяващи достоверна оценка на експозицията на населението, се определят в съответствие с изискванията на раздел ІІ на приложение № 7.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Въз основа на оценката по ал. 1 се определя целта за ограничаване на експозицията към 2020 г. съгласно раздел ІІ на приложение № 10, за чието постигане се предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи.

(4) Независимо от определената цел по ал. 3 нивата на ФПЧ2,5 в ПМ по ал. 2 следва да не превишават установената съгласно раздел ІІІ на приложение № 10 стойност за 2015 г.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Референтните методи, които са задължителни за вземането на проби и анализите за определяне на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, са посочени в раздел І на приложение № 11, а изискванията за стандартизиране на резултатите от измерванията са посочени в раздел III на приложение № 11.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Използването на метод, различен от тези по ал. 1, е възможно единствено след доказване на идентичността на този метод със съответния референтен метод за вземане на проби и/или анализ на нивата на даден замърсител в атмосферния въздух по ал. 1 при спазване на изискванията, посочени в раздел II на приложение № 11 и на Ръководството за демонстриране на еквивалентност на методите за мониторинг на атмосферния въздух на Европейската комисия.

(3) Освен чрез вземане на проби и анализи нивата на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух могат да се определят и посредством методи за оценка чрез дисперсионно моделиране, посочени в раздел V на приложение № 11.

(4) Методите по ал. 3 се определят с методики, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите, при необходимост - съвместно с други компетентни ведомства.

(5) Вземането на проби и анализите по ал. 1 се извършват съгласно инструкциите по чл. 22, ал. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(1) Горните и долните оценъчни прагове за нивата на озон в атмосферния въздух са определени в раздели ІІ и ІІІ на приложение № 3.

(2) РОУ на КАВ се разпределят (класифицират) в съответствие с установените в резултат на оценката превишения на оценъчните прагове.

(3) Границите на районите по ал. 2 се определят и утвърждават от министъра на околната среда и водите.

(4) Разпределението на РОУ се преразглежда не по-малко от един път на всеки пет години.

(5) Разпределението на РОУ се преразглежда и преди изтичане на срока по ал. 4 в случаите на настъпили значителни изменения на дейностите във връзка с нивата на озон или неговите прекурсори в атмосферния въздух.

(1) В РОУ, в които резултатите от измерванията през някоя от предходните пет календарни години показват, че в тях е налице превишаване на дългосрочните целеви норми (ДЦН), определени в раздел ІІІ на приложение № 3, се извършват постоянни измервания на нивата на озон.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) В случаите, когато не са налице необходимите достоверни и представителни данни за предходните 5 календарни години, видът на измерванията по ал. 1 се определя въз основа на данни от представителни програми за измерване нивата на озон, където и когато е вероятно нивата да бъдат най-високи, допълнени с резултати от инвентаризация на емисиите на неговите прекурсори и дисперсионно моделиране на КАВ по отношение образуването на озон в приземния атмосферен слой.

(1) Минималният брой ПМ на нивата на озон в атмосферния въздух чрез постоянни измервания в рамките на даден РОУ на КАВ се определя съгласно раздел І на приложение № 13.

(2) В случаите, когато извършваните постоянни измервания са единствен източник на данни за нивата на озон в даден РОУ, необходимият брой точки за вземане на проби се определя поотделно за всеки район, в който оценката на КАВ чрез измервания е задължителна. Броят на ПМ не може да бъде по-малък от минималния брой, определен съгласно раздел І на приложение № 13.

(1) Измерванията на нивата на азотен диоксид в атмосферния въздух се извършват в не по-малко от 50 % от ПМ по чл. 21, ал. 2 съгласно изискванията на раздел І от приложение № 13.

(2) Измерванията по ал. 1 са непрекъснати освен в извънградските фонови ПМ съгласно условията в раздел І от приложение № 12, в които се използват и други методи на измерване.

(1) ИАОС изгражда в рамките на НСМОС и поддържа не по-малко от един ПМ на територията на страната, в който се определят нивата на прекурсорите на озон, посочени в приложение № 14.

(2) Общият брой и местоположението на ПМ по ал. 1 се определят в съответствие с изискванията на приложение № 14.

(1) За определяне на нивата на озон в атмосферния въздух се използва референтният метод, посочен в раздел І, т. 8 на приложение № 11.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Използването на метод, различен от този по ал. 1, е възможно единствено след доказване на идентичността на този метод със съответния референтен метод за вземане на проби и/или анализ на нивата на озон в атмосферния въздух по ал. 1 при спазване на изискванията, посочени в раздел II на приложение № 11 и на Ръководството за демонстриране на еквивалентност на методите за мониторинг на атмосферния въздух на Европейската комисия.

(1) В РОУ, в които нивата на серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух са по-ниски от нормите за нивата на тези замърсители, определени съгласно приложение № 1, общинските органи, съгласувано със съответните регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), предприемат необходимите мерки за поддържане на нивата на замърсителите под установените за тях норми и запазване на възможно най-доброто качество на въздуха в тях, съвместимо с устойчивото им развитие.

(2) Мерките по ал. 1 включват дейности за ограничаване на емисиите при условията и по реда на Закона за опазване на околната следа (ЗООС) и ЗЧАВ, включително чрез издаване на разрешения за експлоатация и чрез решенията по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

(1) В РОУ, в които нивата на озон превишават установените КЦН/горни оценъчни прагове, посочени в раздел ІІ на приложение № 3, се изпълняват мерките за ограничаване на общите национални емисии на азотни оксиди и летливи органични съединения съгласно Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух, приета с РМС № 261 от 23.04.2007 г., допълнени с мерки от програмите за намаляване на емисиите на прекурсорите на озона и достигане на установените целеви норми, в съответствие с разпоредбите на чл. 27 ЗЧАВ, както и на Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества - в РОУ на КАВ, в които е налице превишаване на тези норми (утвърдена със Заповед № РД-996 от 20.12.2001 г. на министъра на околната среда и водите).

(2) В РОУ, в които нивата на озон в атмосферния въздух превишават ДЦН/долните оценъчни прагове, но са по-ниски или равни на КЦН, се разработват и изпълняват мерки, осигуряващи тяхното достигане в установените за целта срокове и по-нататъшното им поддържане.

(3) Мерките по ал. 2 са в съответствие с програмите по ал. 1 и допълват мерките за ограничаване на общите национални емисии на азотни оксиди и летливи органични съединения, осигуряващи изпълнението на поетите международни ангажименти на страната в рамките на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и протоколите към нея, ратифицирани със закон.

(4) Мерките по ал. 2 се разработват от МОСВ, а прилагането им се контролира от РИОСВ.

(5) В РОУ, в които нивата на озон не превишават ДЦН/долните оценъчни прагове, общинските органи, съгласувано със съответните РИОСВ, предприемат необходимите мерки за поддържане нивата на озон под ДЦН и запазване на възможно най-доброто качество на въздуха в тях, съвместимо с устойчивото им развитие.

(6) Мерките по ал. 5 включват дейности за ограничаване на емисиите при условията и по реда на ЗООС и ЗЧАВ, включително чрез издаване на разрешителни за експлоатация и чрез решенията по ОВОС.

(1) В случаите, когато установените превишения на нормите за ФПЧ10 в даден РОУ са в резултат на високи концентрации на прахови частици в атмосферния въздух, причинени от природни източници, тези превишения не се считат като такива за целите на тази наредба.

(2) Доказването и приспадането на превишенията на нормите за ФПЧ10 в случаите по ал. 1 се признават след представяне в Европейската комисия на списък за дадена календарна година на РОУ, където превишаванията на нормите се дължат на емисии от природни източници.

(3) Доказването и приспадането по ал. 2 се определят въз основата на насоки, публикувани от Европейската комисия.

(1) Министерството на околната среда и водите информира Европейската комисия за случаите, в които установените превишения на нормите за ФПЧ10 в даден РОУ са в резултат на повторното суспендиране на прахови частици при зимното опесъчаване и осоляване на пътищата. В тези случаи разработените програми за достигане на нормите за ФПЧ10 по чл. 37 трябва да съдържат единствено мерки, насочени към източници на ФПЧ10, различни от зимното опесъчаване и осоляване на пътищата.

(2) Приносът на повторното суспендиране на прахови частици при зимното опесъчаване и осоляване на пътищата се определя въз основата на насоки, публикувани от Европейската комисия.

(1) В случаите, когато за даден РОУ на КАВ не може да бъде осигурено достигането на нормите за нивата на азотен диоксид или бензен в рамките на установените срокове, определени съгласно приложение № 1, се допуска удължаване с не повече от 5 години на тези срокове за постигане на съответствие при условие, че се разработи съответна програма за достигане на нормите по чл. 27 ЗЧАВ, допълнена с информацията, посочена в раздел ІІ на приложение № 15.

(2) Програмата по ал. 1 следва да осигури постигане на съответствие с нормите не по-късно от новия краен срок.

(3) Програмата по ал. 1, както и всяка друга информация в тази насока, се представя при уведомяването на Европейската комисия в съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 1.

(1) В случаите, когато за даден РОУ на КАВ не може да бъде осигурено достигането на нормите за нивата на ФПЧ10, определени съгласно приложение № 1, поради специфични дисперсионни характеристики на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, се допуска изключение от спазването на установените норми до 11 юни 2011 г.

(2) Изключението по ал. 1 е допустимо единствено при условие, че е разработена съответната програма по чл. 27 ЗЧАВ и че на национално, регионално и местно равнище са предприети всички необходими мерки за спазване на сроковете, определени съгласно приложение № 1.

(1) Прилагането на удължаването на сроковете по чл. 34, съответно на изключенията по чл. 35, е допустимо след уведомяване на Европейската комисия за наличието на условията по чл. 34, ал. 1, респективно чл. 35, ал. 1, и положителна преценка от нейна страна за наличието на същите.

(2) Прилагането на удължаването на сроковете по чл. 34, съответно на изключенията по чл. 35, не трябва да води до превишаване на определените съгласно приложение № 1 норми за азотен диоксид, бензен и ФПЧ10 с повече от максимално допустимите за тях отклонения, посочени в колона 4 на таблица 2 от раздел ІІ на приложение № 1.

(1) В РОУ на КАВ, в които нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми и/или нормите заедно с определените допустими отклонения от тях, се изготвят програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на съответните норми в установените за целта срокове.

(2) Програмите по ал. 1 се изготвят от общинските органи съгласувано със съответната РИОСВ в съответствие с разпоредбите на чл. 27 ЗЧАВ.

(3) Програмите се разработват не по-късно от 18 месеца считано от датата на уведомяване от страна на РИОСВ на съответните общински органи за необходимостта от предприемане на необходимите мерки съгласно чл. 27 ЗЧАВ.

(4) В районите по ал. 1, в които е налице превишаване на установените норми за повече от един замърсител, се изготвят комплексни програми за достигане на установените норми за всеки отделен замърсител.

(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) В случаите, когато нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми, за които крайният срок за тяхното постигане е изтекъл, програмите по чл. 37, ал. 1 включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък и като минимум информацията, посочена в раздел І от приложение № 15. Програмите могат да включват и мерки, целящи защитата и на чувствителните групи от населението, включително деца.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Мерките в програмите по ал. 1 следва да са в съответствие с мерките за ограничаване на общите национални емисии съгласно Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух и Програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (ОВ, Специално българско издание от 2007 г., глава 15, том 07, стр. 210 - 230) и с мерките от плановете за действие по чл. 6 от Закона за защита от шума в околната среда.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) В случаите, когато в даден РОУ на КАВ съществува риск от превишаване на установените норми и/или алармени прагове при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори, компетентните органи изготвят оперативни планове за действие съгласно чл. 30 ЗЧАВ, указващи мерките, които трябва да бъдат предприети в краткосрочен план за ограничаване продължителността на подобни явления и намаляване на посочения риск, целящи защитата и на чувствителните групи от населението, включително деца.

(2) Плановете за действие по ал. 1 могат, според конкретния случай, да предвиждат мерки за ограничаване, а при необходимост - и спиране на отделни дейности, които допринасят за превишаването на нормите за КАВ, включително мерки по регулиране движението на автомобилния транспорт, в съответствие с чл. 29 ЗЧАВ.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Когато съществува риск от превишаване на алармения праг за озон, плановете за действие по ал. 1 се изготвят единствено в случаите, когато съществува значителна вероятност при отчитане на конкретните географски, метеорологични и икономически условия да се намалят рискът и продължителността на такова превишение. При изготвянето на тези планове се вземат предвид насоките, определени в Решение 2004/279/ЕО на Комисията от 19 март 2004 г. относно насоките за изпълнение на Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно озона в атмосферния въздух (ОВ, L, Специално издание 2007 г., раздел 15. Околна среда, потребители и здравеопазване, том 10).

(1) Програмите по чл. 37, ал. 1, включително комплексните програми по чл. 37, ал. 4 и оперативните планове за действие по чл. 39, ал. 1, се разработват в съответствие със:

1. 1. комплексния подход за опазване на околната среда в нейната цялост от замърсяване;
2. 2. действащото законодателство в областта на ОВОС;
3. 3. действащите хигиенно-санитарни норми и изисквания;
4. 4. действащото законодателство за безопасни и здравословни условия за труд.

(2) Съдържанието на програмите по ал. 1 следва да отговаря на условията на раздел І на приложение № 15.

(1) За изпълнението на програмите отговаря кметът на съответната община съвместно със заинтересуваните физически и юридически лица.

(2) Общинските органи съгласувано със съответната РИОСВ извършват контрол на изпълнението на програмите по чл. 37.

(1)(Доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) В РОУ на КАВ, в които установените или целевите норми и/или алармените прагове са превишени поради значителен трансграничен пренос на замърсители на въздуха или техни прекурсори от друга държава - членка на Европейския съюз, по целесъобразност се изготвят съвместни оперативни (краткосрочни) планове за действие, а при необходимост - и програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на съответните норми посредством прилагането на подходящи, но пропорционални мерки.

(2) Организацията на дейностите и предоставянето на необходимата информация в случаите по ал. 1 се координира от Министерството на околната среда и водите.

(1) Компетентните органи по чл. 19 ЗЧАВ предоставят на обществеността съответната информация за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух съгласно приложение № 16 чрез:

1. 1. средствата за масово осведомяване, регионалния периодичен печат, бюлетини и информационни табла, интернет страницата на ИАОС и други подобни;
2. 2. известяване на организации, чиято дейност е свързана с опазването на общественото здраве;
3. 3. известяване на организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението;
4. 4. известяване на други организации и сдружения (екологични, браншови, на потребителите).

(2) Списъкът на съответните организации по ал. 1 се съставя и актуализира ежегодно от МОСВ.

(3)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Информация за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух съгласно раздели I и II на приложение № 16 се предоставя ежегодно като част от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда по чл. 22 от Закона за опазване на околната среда.

(1) При установено превишаване в даден РОУ на алармените прагове по чл. 4 и 8 и/или на информационния праг по чл. 8 компетентните органи по чл. 19 ЗЧАВ и ИАОС предприемат необходимите мерки за своевременно предоставяне на населението на съответната информация съгласно раздел ІV на приложение № 16.

(2) Информацията, предоставяна на засегнатото население съгласно т. 3 от раздел ІV на приложение № 16, се съгласува предварително с Министерството на здравеопазването.

(3)(Доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) За да се осигури информирането на евентуално засегнато население в съседни държави, когато превишаванията на алармените прагове и/или на информационния праг са в РОУ до държавната граница, информацията съгласно ал. 1, и всяка друга подходяща информация се предоставя своевременно от МОСВ на компетентните органи на съответната държава.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и за случаите на прогнозирано от компетентните органи и очаквано бъдещо превишаване на даден алармен праг и/или на информационния праг.

(1) Общинските органи предприемат необходимите мерки за информиране на населението във връзка с разработване на програмите по чл. 37 и на оперативните планове за действие по чл. 39.

(2) Общинските органи осигуряват достъп до програмите и оперативните планове за действие по ал. 1 на:

1. 1. екологични организации и сдружения;
2. 2. организации, чиято дейност е свързана с опазването на общественото здраве;
3. 3. организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението;
4. 4. асоциации и браншови организации.

(3) Програмите и оперативните планове за действие по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната община.

(4)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Общинските органи публикуват на интернет страницата на съответната община отчета по чл. 27, ал. 2 от ЗЧАВ след неговото одобрение от общинския съвет.

(5)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.) Общинските органи публикуват на интернет страницата на съответната община информация относно изпълнението на оперативните планове за действие по чл. 39, включително и резултатите от проучване за тяхната приложимост.

(1) Министерството на околната среда и водите изготвя и представя пред Европейската комисия:

1. 1. за всяка календарна година не по-късно от 30 септември на следващата година: а) промените в списъците с разпределението на РОУ по чл. 9, ал. 2 и чл. 18, ал. 2; б) РОУ на КАВ, в които нивата на един или повече замърсителя превишават установените норми или нормите заедно с допустимите за тях отклонения, където има такива, или са по-високи от целевите норми, в т.ч. оценените нива и датите и периодите, в които са наблюдавани, както и ако е приложимо, оценката в случаите по чл. 32 и 33 на приноса на емисиите на прахови частици от природни източници и повторно суспендиране при зимното опесъчаване и осоляване на пътищата към оценените нива на ФПЧ10;
2. 2. не по-късно от две години след установено превишаване на нормите за нивата на замърсителите по чл. 3 - информация за разработените в тази връзка програми по чл. 37;
3. 3. не по-късно от две години след установено превишаване на КЦН по чл. 5 - доклад, представящ: а) обзор и анализ на установените превишавания на КЦН; б) причините за годишните превишавания на КЦН за опазване на човешкото здраве; в) разработените в тази връзка програми съгласно чл. 31;
4. 4. на всеки три години доклад за резултатите от прилагането на програмите по чл. 31;
5. 5. всяка година, за всеки месец от април до септември, и не по-късно от края на следващия месец - предварителна информация за всеки ден с превишаване на информационния и/или алармения праг по чл. 8, съдържаща: дата, общо часове на превишаване, максимални едночасови стойности за нивата на озон;
6. 6. всяка година не по-късно от 31 октомври - всяка друга необходима предварителна информация за превишенията на нормите и информационния и/или алармения праг за озон съгласно приложение № 17;
7. 7. за всяка календарна година не по-късно от 30 септември на следващата година - валидираната информация за превишенията на нормите и информационния и/или алармения праг за озон по т. 5 и 6 и годишните осреднени концентрации за съответната година на веществата - прекурсори на озон по приложение № 14;
8. 8. на всеки три години и не по-късно от 30 септември след края на всеки тригодишен период - доклад за прилагането на наредбата, включително информация за: а) измерените или оценените нива на озон в отделните РОУ; б) предприетите или планираните мерки съгласно чл. 31, ал. 2; в) оперативните планове за действие по чл. 39 за случаите на превишаване на прага за предупреждаване на населението за озон и решенията във връзка с тяхното прилагане, в т.ч. подходяща информация за оформянето, съдържанието и оценката на ефекта от прилагането на всеки такъв план.

(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по реда на ЗООС.

(3)(Нова - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Докладваните данни по ал. 1 се смятат за валидни с изключение на данните, обозначени като предварителни.

(1) Министерството на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия списък на РОУ на КАВ по чл. 32 и 33.

(2) В случаите по чл. 33 изпращаната на Европейската комисия информация включва и данни за нивата и източниците на ФПЧ10 и предприетите мерки за постигане на установените норми.

(1) от средночасовите стойности или (ако няма такива) 24-часовите стойности за годината (1) Изискванията за изчисляване на средногодишната стойност не включват загубите на данни, дължащи се на редовното калибриране или обичайната поддръжка на приборите. ІІ. Норми за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид Таблица 2 Норма Период на осредняване Стойност Допустимо отклонение Дата, към която нормата трябва да бъде спазена 1 2 3 4 5 Серен диоксид Средночасова норма за опазване на човешкото здраве 1 час 350 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година (КГ) 150 µg/m3 (43 %) 1.01.2005 г. Средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве 24 часа 125 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 3 пъти в рамките на една КГ) Няма 1.01.2005 г. Норма за опазване на природните екосистеми (не се прилага в непосредствена близост до източниците) една календарна година и зима (от 1 октомври до 31 март) 20 µg/m3 Няма - Азотен диоксид и азотни оксиди Средночасова норма за опазване на човешкото здраве 1 час 200 µg/m3 NO2 (да не бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една КГ) 50 % на 19.07.1999 г., намалява линейно на 1.01.2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1.01.2010 г. 1.01.2010 г. Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве една календарна година 40 µg/m3 NO2 50 % на 19.07.1999 г., намалява линейно на 1.01.2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1.01.2010 г. 1.01.2010 г. Норма за опазване на растителността (не се прилага в непосредствена близост до източниците) една календарна година 30 µg/m3 (NO+NO2) Няма - Фини прахови частици (ФПЧ10) Средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве 24 часа 50 µg/m3 ФПЧ10 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една КГ) 50 % 1.01.2005 г. Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве една календарна година 40 µg/m3 ФПЧ10 20 % 1.01.2005 г. Фини прахови частици (ФПЧ2,5) Етап 1 Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве една календарна година 25 µg/m3 ФПЧ2,5 20 % на 11.06.2008 г., намаляващи линейно на 1.01.2009 г. и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1.01.2015 г. 1.01.2015 г. Етап 2 (1) Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве една календарна година 20 µg/m3 ФПЧ2,5 1.01.2020 г. Олово Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве една календарна година 0,5 µg/m3 (100 %) 1.01.2005 г. Бензен Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве една календарна година 5 µg/m3 5 µg/m3 (100 %) на 13.12.2000 г., намалява на 1.01.2006 г. и на всеки 12 месеца след това с 1 µg/m3 до достигане на 0 % към 1.01.2010 г. 1.01.2010 г. Въглероден оксид Норма за опазване на човешкото здраве максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието

(2) 10 mg/m3 (60 %) 1.01.2005 г. (1) Eтап 2 - индикативна норма, която ще се преразгледа от Комисията през 2013 г. при отчитане на допълнителна информация относно въздействието върху здравето и околната среда, техническата осъществимост и опита с целевите норми в държавите членки. (2) Максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Така изчислените осемчасови средни стойности се отнасят за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за дадено денонощие започва от 17 ч. на предходния ден и завършва в 1 ч. на същия ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва от 16 ч. и завършва в 24,00 ч.

(1) Азотен диоксид 400 µg/m3 (1) (1) Измерени през три последователни часа в пунктове за мониторинг, които са представителни за качеството на въздуха в не по-малко от 100 km2 или целия район или агломерация, в зависимост от това коя от посочените територии е най-малка.

(1) Средногодишна стойност 75 % от средночасовите стойности за лятото (от април до септември) и за зимата (от януари до март и от октомври до декември), взети поотделно Брой на превишенията и на максималните стойности за месец 90 % от максималните 8-часови средни стойности в рамките на денонощието (27 налични дневни стойности за един месец) 90 % от едночасовите стойности между 8 и 20 ч. ЦЕВ Брой на превишенията и на максималните стойности за година Пет от шест месеца през летния сезон (от април до септември вкл.) (1) В случаите, когато не са налични всички възможни данни от измервания, при изчисляването на стойностите на АОТ40 се използва следният фактор: където "общ възможен брой часове" означава броя на часовете, попадащи във времевия период, определен за АОТ40 (т.е. от 8 до 20 ч. ЦЕВ от 1 май до 31 юли всяка година за опазване на растителността и от 1 април до 30 септември всяка година за опазване на горите). ІІ. Краткосрочни целеви норми (КЦН) и горни оценъчни прагове (ГОП) Таблица 5 Норма Период на осредняване Стойност Дата, към която КЦН следва да бъде спазена (1) КЦН/ГОП за опазване на човешкото здраве Максимална 8-часова средна стойност в рамките на денонощието

(2) 120 µg/m3, да не се превишава в повече от 25 дни на календарна година, осреднено за тригодишен период

(3) 1.01.2010 г. КЦН/ГОП за опазване на растителността АОТ40 (изчислен от средночасовите стойности) за периода от май до юли 18 000 µg/m3.h, осреднено за петгодишен период (3) 1.01.2010 г. (1) Съответствието с КЦН се оценява от 1.01.2010 г., т.е. 2010 г. е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите три или пет календарни години. (2) Максималната 8-часова средна стойност на концентрацията в рамките на денонощието се избира след проверка на 24-те текущи 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определено денонощие започва в 17 ч. предходния ден и свършва в 1 ч. същия ден; последният изчислителен период за определено денонощие започва в 16 ч. и завършва в 24 ч. същия ден. (3) В случаите, когато осреднените стойности за три или пет години не могат да бъдат определени въз основа на наличен цялостен и последователен набор от данни за съответните годишни периоди, проверката за съответствието с целевите стойности се извършва въз основа на: - валидни данни за едногодишен период - за КЦН/ГОП за опазване на човешкото здраве; - валидни данни за тригодишен период - за КЦН/ГОП за опазване на растителността. ІІІ. Дългосрочни целеви норми (ДЦН) и долни оценъчни прагове (ДОП) Таблица 6 Норма Период на осредняване Стойност Дата, към която ДЦН следва да бъде постигната ДЦН/ДОП за опазване на човешкото здраве Максимална 8-часова средна стойност в рамките на денонощието 120 µg/m3 Не е определена ДЦН/ДОП за опазване на растителността АОТ40 (изчислен от средночасовите стойности) за периода от май до юли вкл. 6000 µg/m3.h, осреднено за петгодишен период Не е определена

(1) 240 µg/m3 (1) За изпълнението на чл. 39, ал. 3 превишаването на прага трябва да се измерва или прогнозира в продължение на три последователни часа.

(1) Горен 70 % от нормата (35 µg/m3 - да не бъде превишавана повече от 35 пъти за една КГ) 70 % от нормата (28 µg/m3) 70 % от нормата (17 µg/m3) Долен 50 % от нормата (25 µg/m3 - да не бъде превишавана повече от 35 пъти за една КГ) 50 % от нормата (20 µg/m3) 50 % от нормата (12 µg/m3) (1) Горният и долният оценъчен праг за ФПЧ2,5 не се прилагат за измерванията за оценяване на съответствието с целта за ограничаване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве. 4. Олово Таблица 11 Оценъчен праг Средногодишна стойност Горен 70 % от нормата (0,35 µg/m3) Долен 50 % от нормата (0,25 µg/m3) 5. Бензен Таблица 12 Оценъчен праг Средногодишна стойност Горен 70 % от нормата (3,5 µg/m3) Долен 40 % от нормата (2 µg/m3) 6. Въглероден оксид Таблица 13 Оценъчен праг Осемчасова средна стойност Горен 70 % от нормата (7 mg/m3) Долен 50 % от нормата (5 mg/m3) ІІ. Определяне на превишенията на горния и долния оценъчен праг 1. При условие че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаванията на горния и долния оценъчен праг се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години. Оценъчният праг се смята за превишен, ако е бил превишаван най-малко през три отделни години от предходните пет години. 2. В случаите когато има налични данни за по-малко от пет години, превишенията на горния и долния оценъчен праг се определят чрез измервания, провеждани през годината в райони, за които резултатите от предварително извършена инвентаризация на емисиите и последващо дисперсионно моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване.

(1) Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчен праг замърсители освен ФПЧ ФПЧ

(2) (общо ФПЧ10 и ФПЧ2,5) замърсители освен ФПЧ ФПЧ (2) (общо ФПЧ10 и ФПЧ2,5) 0 - 249 1 2 1 1 250 - 499 2 3 1 2 500 - 749 2 3 1 2 750 - 999 3 4 1 2 1000 - 1499 4 6 2 3 1500 - 1999 5 7 2 3 2000 - 2749 6 8 3 4 2750 - 3749 7 10 3 4 3750 - 4749 8 11 3 6 4750 - 5999 9 13 4 6 >= 6000 10 15 4 7 (1) За азотен диоксид, фини прахови частици, бензен и въглероден оксид: да включват най-малко един градски фонов ПМ и един транспортноориентиран ПМ, при условие че това няма да увеличи броя на точките за вземане на проби. За тези замърсители общият брой градски фонови ПМ и общият брой транспортноориентирани ПМ съгласно изискванията на раздел І, точка 1 не се различават с повече от фактор 2. ПМ с превишаване на нормите за нивата на ФПЧ10 през последните три години се запазват освен ако не се налага тяхното преместване поради особени обстоятелства, по-конкретно поради изисквания, свързани с устройство на територията. (2) Когато ФПЧ2,5 и ФПЧ10 се измерват в един и същи ПМ, същите се отчитат като две различни точки за вземане на проби. Общият брой ПМ за ФПЧ2,5 и ФПЧ10 съгласно изискванията на раздел І, т. 1 не се различава с повече от фактор 2 и броят на точките за вземане на проби за ФПЧ2,5 в градските фонови райони на агломерации и градски райони отговаря на изискванията на раздел ІІ от това приложение. 2. Точкови източници За оценка на замърсяването в близост до точкови източници броят на ПМ с постоянни измервания се определя, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението. ІІ. Минимален брой на ПМ за постоянни измервания за оценка на съответствието с целта за ограничаване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве Един ПМ на един милион жители, изчислен за агломерации и допълнителни градски райони, в които населението надвишава 100 000 жители. Тези ПМ могат да съвпадат с ПМ съгласно раздел І. ІІІ. Минимален брой ПМ за постоянни измервания за оценка на съответствието с нормите за опазване на растителността в районите, различни от агломерации Таблица 15 Ако максималните концентрации превишават горния оценъчен праг Ако максималните концентрации се намират между горния и долния оценъчен праг 1 ПМ на всеки 20 000 km2 1 ПМ на всеки 40 000 km2

(1) : Неопределеност 15 % 25 % 25 % 15 % Минимум регистрирани данни 90% 90 % 90% 90% през лятото Минимален времеви обхват: 75% през зимата - градски фонов и транспортен - 35 %

(2) - - - промишлен - 90 % - - При индикативни измервания: Неопределеност 25 % 30 % 50 % 30 % Минимум регистрирани данни 90 % 90 % 90 % 90 % Минимален времеви обхват 14 % (4) 14 %

(3) 14 %

(4) > 10 % през лятото Неопределеност при дисперсионно моделиране: Средночасови стойности 50 % - - 50 % Осемчасови средни стойности 50 % - - 50 % Средноденонощни стойности 50 % - Неопределена към настоящия момент - Средногодишни стойности 30% 50% 50% - Неопределеност при обективна оценка: 75 % 100 % 100 % 75 % (1) За измерване нивата на бензен, олово и ФПЧ могат да се прилагат и периодични вместо постоянни измервания, ако се докаже, че неопределеността, включително тази, дължаща се на периодично пробовземане, отговаря на изискванията за качество от 25 % и че времевият обхват остава по-голям от минималния времеви обхват за индикативните измервания. Вземането на проби на случаен принцип трябва да е равномерно разпределено през годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Неопределеността, дължаща се на вземането на проби на случаен принцип, се определя в съответствие с процедурата, заложена в ISO 11222 (2002) "Качество на въздуха - Определяне на неопределеността при измервания за качество на въздуха, осреднени за период от време". Ако за оценяването на изискванията за нормите за нивата на ФПЧ10 са използвани измервания на случаен принцип, следва да се оценява 90,4 перцентил (да бъде по-ниска или равна на 50 µg/m3) вместо броя на превишенията, който силно се влияе от обхвата на данните. (2) Разпределени в рамките на годината, за да бъдат представителни за различни условия на климата и трафика. (3) Измерване на случаен принцип всяка седмица в продължение на един ден, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината. (4) Измерване на случаен принцип всяка седмица, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината. 1. Неопределеността (при 95 % доверителен интервал) на методите за оценка се изчислява в съответствие с принципите на Ръководството на Европейския комитет по стандартизация (CEN) за изразяване на неопределеността на измерванията (ЕNV 13005-1999), методологията на БДС ISO 5725:1994 и насоките, съдържащи с в доклада на CEN "Качество на въздуха - Подход за оценка на неопределеността при референтните методи за измерване" (CR 14377:2002E). Процентите в таблицата са представени за индивидуалните измервания, осреднени за период, отнасящ се до установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма при озона), за 95 % доверителен интервал. Неопределеността за постоянните измервания трябва да бъде интерпретирана като приложима в района за съответната норма за нивата на даден замърсител (или целева норма при озона). 2. Неопределеността при моделиране се определя като максимално отклонение от измерените и изчислените нива на концентрации за 90 % от отделните пунктове за мониторинг за разглеждания период спрямо установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма за озона), без да се взема предвид синхронизирането на събитията. Неопределеността при моделиране трябва да бъде интерпретирана като приложима в района за съответната норма за нивата на даден замърсител (или целева норма при озона). Постоянните измервания, които трябва да бъдат подбрани за сравнение с резултатите от моделирането, трябва да бъдат представителни за мащабите, обхванати от модела. 3. Неопределеността при обективната оценка се определя като максимално отклонение от измерените и изчислените нива на концентрации за разглеждания период спрямо установените норми за нивата на съответните замърсители (или целевата норма при озона), без да се взема предвид синхронизирането на събитията. 4. Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на приборите. ІІ. Изисквания към резултатите от оценката на КАВ 1. За районите или агломерациите, в които се използват други източници на информация за допълване на информацията от измерванията или като единствено средство за оценка на КАВ, трябва да се осигури следната информация: - описание на изпълнените дейности по оценката; - използвани специфични методи с препратки към съответните описания на метода; - източници на данни и информация; - описание на резултатите, включително на неопределеността им, и по-конкретно размерите на всяка област или ако е уместно, дължината на пътя в района или агломерацията, около който концентрациите превишават някоя от установените норми за нивата на съответните замърсители, целевата норма или дългосрочната целева норма при озона, заедно с приложимото допустимо отклонение, и на всяка област, в която концентрациите превишават горния или долния оценъчен праг; - населението, потенциално изложено на нива, превишаващи някоя пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве. ІІІ. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2017 г., в сила от 16.06.2017 г.) Осигуряване на качество на измерванията за оценката на КАВ: валидиране на данните 1. За осигуряване точност на измерванията и съответствие със зададените в раздел I Изисквания към качеството на данните за оценка на КАВ следва да бъдат спазени следните изисквания: 1.1. всички измервания да са проследими в съответствие с изискванията, формулирани в хармонизирания стандарт за лабораториите за изпитване и калибриране; 1.2. да има въведена система за осигуряване и контрол на качеството, предвиждаща редовна поддръжка за осигуряване на постоянна точност на измервателните уреди; системата за осигуряване на качеството трябва да се преглежда при необходимост най-малко веднъж на всеки пет години от съответната национална референтна лаборатория; 1.3. да има въведена процедура за осигуряване/контрол на качеството на процеса на събиране и докладване на данните и участие в програмите за осигуряване на качество на измерванията в рамките на Европейския съюз; 1.4. националните референтни лаборатории към ИАОС да са акредитирани за референтните методи, посочени в приложение № 11 към чл. 17 и 27, най-малко по отношение на тези замърсители, чиито концентрации надхвърлят долния оценъчен праг, съгласно съответния хармонизиран стандарт за лаборатории за изпитване и калибриране, препратка към който е публикувана в "Официален вестник" на Европейския съюз, в съответствие с посоченото в чл. 2, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 765/2008 за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара; лабораториите носят отговорност за координирането на територията на страната на осъществяването на програмите на Европейския съюз за осигуряване на качество, които се организират от Съвместния изследователски център на Европейската комисия, както и координират на национално ниво подходящото използване на референтните методи и доказването на еквивалентност на нереферентните методи; националните референтни лаборатории, които организират провеждането на междулабораторни сравнения (intercomparison) на национално ниво, следва да бъдат акредитирани съгласно съответния хармонизиран стандарт за изпитвания за пригодност; 1.5. националните референтни лаборатории към ИАОС да вземат участие най-малко веднъж на всеки три години в провежданите в рамките на Европейския съюз програми за осигуряване на качество, организирани от Съвместния изследователски център на Европейската комисия; ако резултатите от това участие са незадоволителни, съответната национална лаборатория следва при следващото си участие в междулабораторни сравнения (intercomparison) да демонстрира задоволителни коригиращи мерки и да представи доклад за тях в Съвместния изследователски център; 1.6. националните референтни лаборатории към ИАОС да подпомагат дейностите на Европейската мрежа на национални референтни лаборатории, създадена от Комисията.

(1) Условия за разполагане в макромащаб 1 2 3 4 Градски фонов Опазване на човешкото здраве: оценка на експозицията на озон на градското население, т.е. там, където гъстотата на населението и нивата на озон са относително високи и представителни за цялото население Няколко квадратни километра Да се избягва влиянието на локални емисии от превозни средства, бензиностанции и др.; Местоположения с добър обмен на въздуха, където могат да се измерят добре смесени нива; Примерни местоположения: в жилищни и търговски райони в градовете, в паркове (далеч от дървета), на големи улици или площади с нисък или никакъв автомобилен трафик, на открити площи за образователни, спортни съоръжения или съоръжения за отдих Крайградски Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на озон на населението и растителността, разположени в покрайнините на агломерацията, където е вероятно достигането на най-високи нива на озона, на които пряко или непряко е възможно да бъдат изложени населението и растителността Няколко десетки квадратни километра На определено разстояние от площи с максимални емисии, по посока на вятъра, следвайки основната посока (посоки) на вятъра по време на благоприятни условия за образуване на озон; В места, където населението, чувствителните насаждения или природните екосистеми, разположени във външния пояс на агломерацията, са изложени на високи нива на озон; Където е уместно, някои крайградски ПМ, също по посока на вятъра откъм площите с максимални емисии, с цел да се определят регионалните фонови нива на озон Извънградски Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на населението, посевите и природните екосистеми на нива на озон от подрегионален мащаб Подрегионални нива (няколко стотици квадратни километра) ПМ се разполагат в малки селища и/или площи с природни екосистеми, гори или насаждения; Представителни за нивата на озона, отдалечени от въздействието на непосредствените локални емисии, като например от промишлени инсталации и пътища; В открити площи, но не по върховете на високите планински вериги Извънградски фонов Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на посевите и природните екосистеми на нива на озон от регионален мащаб, както и експозиция на населението Регионални/национални/ континентални нива (от 1000 до 10 000квадратни километра) ПМ се разполагат в площи с по-ниска гъстота на населението, т.е. природни екосистеми и гори, на разстояние не по-малко от 20 km от градски и промишлени площи и от локални емисии; Да се избягват местоположения с благоприятни местни условия за формиране на близки до повърхността инверсии, а също и върховете на високите планински вериги; Не се препоръчват крайбрежни площадки с добре изразен дневен ветрови цикъл от местен характер (1) Пунктовете за мониторинг, когато е възможно, следва да са представителни и за сходни райони, които не са в непосредствена близост до тях. За извънградски и извънградски фонови ПМ разположението по целесъобразност, се съгласува с изискванията за мониторинг от Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията от 7 ноември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (ОВ L 334, 30.11.2006, стр. 1). ІІ. Условия за разполагане в микромащаб Доколкото това е практически възможно, се спазват условията за разполагане в микромащаб съгласно раздел ІІІ от приложение № 6, като се гарантира също така, че устройството за вземане на проби е разположено далеч от източници, като например изпускащите устройства на пещи и инсинератори, и на повече от 10 m от най-близко разположения път, с увеличаване на разстоянието пропорционално на интензитета на транспортния трафик. ІІІ. Документиране и преглед на избора на площадката Прилагат се процедурите съгласно раздел ІV от приложение № 6, като се извършват правилно разглеждане и интерпретиране на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, повлияващи концентрациите на озон, измервани в съответното местоположение.

(1) Други райони (1) Извънградски фон < 250 1 1 ПМ/50 000 km2 средна плътност за всички райони в дадена страна

(2) < 500 1 2 < 1000 2 2 < 1500 3 3 < 2000 3 4 < 2750 4 5 < 3750 5 6 > 3750 Един допълнителен ПМ на 2 милиона жители Един допълнителен ПМ на 2 милиона жители (1) Най-малко 1 ПМ в райони, където е вероятно да възникнат най-високи концентрации на озон. В агломерациите най-малко 50 % от ПМ се разполагат в крайградски райони. (2) При сложен терен се препоръчва 1 ПМ на 25 000 km2. ІІ. Минимален брой ПМ за постоянни измервания в РОУ, където ДЦН са постигнати 1. Броят на ПМ за измерване на нивата на озон в съчетание с други средства за допълнителна оценка, като дисперсионно моделиране на КАВ и измервания на азотния диоксид в същите ПМ, трябва да е достатъчен за изследване на тенденциите при замърсяване с озон и адекватна проверка на съответствието с ДЦН. 2. Броят на ПМ, разположени в агломерациите и останалите райони, може да бъде намален до една трета от броя, посочен в раздел І. 3. Където информацията от ПМ е единственият източник на информация, се запазва най-малко един ПМ. 4. В РОУ без нито един ПМ за определяне на нивата на озон следва да се извърши координиране на получените с допълнителни средства резултати с резултатите от измерванията от ПМ в съседните РОУ, което да осигурява адекватна оценка на концентрациите на озон спрямо ДЦН. 5. Броят на ПМ в извънградските фонови райони е не по-малко от 1 на 100 000 km2.

(1) ; 2.2. Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции

(2) ; 2.3. Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

(3) ; 2.4. Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника

(4) ; 2.5. Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива

(5) ; 2.6. Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации

(6) ; 2.7. Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива

(7) ; 2.8. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците

(8) ; 2.9. Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации; 2.10. Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители; 2.11. Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства

(9) ; 2.12. Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение съдържанието на сяра в корабните горива

(10) ; 2.13. Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства

(11) ; 2.14. Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги

(12) . 3. Информация за всички мерки за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух, обсъждани на съответното местно, регионално или национално ниво за изпълнение с оглед подобряване на КАВ, включително: 3.1. ограничаване на емисиите от неподвижни източници чрез снабдяването на горивни източници с термична мощност от 0,5 до 50 MW (включително на биомаса) с оборудване за намаляване на емисиите на вредни вещества или чрез тяхната подмяна; 3.2. ограничаване на емисиите от превозни средства чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите; следва да се обмисли въвеждането на икономически стимули за ускоряване на привеждането в съответствие; 3.3. възлагане на обществени поръчки от публичния сектор съгласно наръчника за обществените поръчки в областта на опазването на околната среда, за пътнотранспортни средства, горива и горивни инсталации за ограничаване на емисиите, включително закупуване на: нови превозни средства, вкл. превозни средства с ниски нива на емисии; транспортни услуги, използващи по-малко замърсяващи превозни средства; горивни инсталации с ниски нива на емисии; нискоемисионни горива, предназначени за неподвижни и подвижни източници; 3.4. мерки за ограничаване на емисиите от подвижни източници чрез организация и регулиране на движението на превозните средства (включително такси за избягване на задръстванията, диференцирани такси за паркиране или други икономически стимули; установяване на зони с ниски нива на емисии); 3.5. мерки за насърчаване преминаването към по-малко замърсяващи превозни средства; 3.6. гарантиране употребата на нискоемисионни горива в неподвижните и подвижните източници; 3.7. мерки за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух чрез издаването на разрешителни съгласно Директива 2008/1/ЕО, чрез програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕО и чрез използване на икономически инструменти, като данъци, такси или търговия с квоти за емисии; 3.8. при необходимост мерки за опазване здравето на децата или на други чувствителни групи от населението. (1) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/96/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81). (2) ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1). (3) ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8. (4) ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО. (5) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003. (6) ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87). (7) ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59). (8) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91. (9) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87. (10) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59. (11) ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 715/2007 (ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1). (12) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

(1) Виж определението за АОТ40 в раздел I на приложение № 3.

(2) Максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието се определя съгласно раздел II на приложение № 3 (виж бележка 2 към таблица 5). 2. Като част от годишните доклади се представят и следните данни: 2.1. за озон, азотен диоксид, азотни оксиди и сумата от озон и азотен диоксид (сумирани като ppb и изразени като µg/m3 озон) - максималната измерена стойност, 99,9-ият, 98-ият и 50-ият перцентил, средногодишната стойност и броят на валидните данни от почасовите серии; 2.2. максималната измерена осемчасова средна стойност, 98-ият и 50-ият перцентил и средногодишната стойност от максималните осемчасови средни стойности в рамките на дадено денонощие. Данните, предоставяни в месечните доклади, са предварителни и следва да се актуализират, ако е необходимо, при следващо подаване на информация. Перцентилите следва да се изчисляват по метода, определен в приложение № 4 на Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.