(1) По искане на вероизповеданията по закона може да се разреши отсрочване на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължения по чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително на начислените лихви по тях до датата на издаване на разрешението, за срок до 10 години.
(2) За периода на отсрочването се дължи лихва в размер на основния лихвен процент.
(3) Искането се подава от лицата по ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон за:
- 1. задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски - до директора на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите;
- 2. други публични задължения - до органа, установил задължението.
(4) Разрешението за отсрочване се издава от съответния компетентен орган по ал. 3 в 14-дневен срок след представяне на обезпечение, което покрива размера на главницата и лихвите на задълженията за периода на отсрочване.
(5) Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал, пред административния съд по седалището на лицето по ал. 1.
(6) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 4.