(1) В едномесечен срок от постъпването на уведомлението на Международното бюро по чл. 107, ал. 4 от ЗМГО за всяка международна регистрация, по която Република България е посочена страна, се проверява дали:
- 1. списъкът на стоките и/или услугите отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗМГО;
- 2. са приложени правила за използване съгласно чл. 39, ал. 3 и чл. 40, ал. 2 от ЗМГО, придружени с превод на български език, в случаите на международна регистрация на колективна или сертификатна марка.
(2) В едномесечен срок от приключването на проверката по ал. 1 международната регистрация се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, в случай че не са установени нередовности.
(3) Когато при проверката по ал. 1 се установят нередовности, до Международното бюро се изпраща съобщение за предварителен пълен или частичен отказ за признаване на действието на международната регистрация, в което се посочват всички установени нередовности, като на притежателя на международната регистрация се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.
(4) Когато в срока по ал. 3 притежателят на международната регистрация не отговори, не отстрани нередовностите или възрази неоснователно, предварителният отказ се счита за окончателен, за което се изпраща съобщение до Международното бюро, освен в случаите на частичен отказ, когато се извършва публикация по ал. 2 по отношение на стоките и услугите, за които са изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗМГО.
(5) За всички публикувани съгласно ал. 2 международни регистрации на марки се извършва експертиза по същество съгласно чл. 17, 18 и 19.
(6) Когато след експертизата по ал. 5 се установи, че е налице основание за отказ за признаване действието на международната регистрация за всички или за част от стоките или услугите на територията на Република България, на Международното бюро се изпраща съобщение за предварителен пълен или частичен отказ, като се посочват всички основания и мотиви за отказа, а на притежателя на международната регистрация се предоставя двумесечен срок за възражение.
(7) Когато след приключване на експертизата по същество се установи, че не са налице основания за отказ за признаване на действието на международна регистрация на територията на Република България, на Международното бюро се изпраща съобщение, че служебната експертиза е извършена, но марката може да бъде обект на опозиция или възражения от трети лица. В съобщението се посочват датата, от която започват да текат, и датата, на която изтичат сроковете за подаване на опозиция или възражения от трети лица.
(8) Постъпилите в срока по чл. 51, ал. 1 от ЗМГО възражения се разглеждат по реда на чл. 23. Когато възражението е основателно, до Международното бюро се изпраща съобщение за предварителен отказ, освен ако такова вече е било изпратено на основание ал. 6 със същите основания и мотиви.
(9) Ограничения в списъка на стоките и/или услугите на международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се вписват в Международния регистър от Международното бюро.
(10) Решение за пълен или частичен отказ се взема при условията на чл. 20, ал. 3.
(11) Решението по ал. 10 се взема от държавен експерт не по-късно от един месец от изтичането на срока по чл. 20, ал. 2.
(12) Когато отказът за признаване на действието на международна регистрация на територията на Република България е потвърден с влязло в сила решение или след изтичането на сроковете по чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗМГО и когато опозиция или възражение от трети лица не са подадени или решението по подадената опозиция е влязло в сила, на Международното бюро се изпраща едно от следните съобщения:
- 1. за потвърждаване на предварителния отказ;
- 2. за оттегляне на предварителния отказ - изцяло или частично;
- 3. за признаване действието на международната регистрация на територията на Република България.
(13) Притежателят на международната регистрация има правото по чл. 47, ал. 3, изречения второ и трето и по чл. 57, ал. 13 от ЗМГО, за което подава изрично писмено искане в Патентното ведомство.
(14) Искането по ал. 13 съдържа:
- 1. официален формуляр на Международното бюро за разделяне на международната регистрация, отнасящ се само до неоспорваните в експертизата по същество или с опозицията стоки и/или услуги;
- 2. изрично пълномощно, ако се подава чрез пълномощник по чл. 3, ал. 1 от ЗМГО;
- 3. документ за платени такси за заявяване и експертиза и за разделяне на международната регистрация, ако плащането е по банков път.
(15) Когато не са изпълнени изискванията на ал. 13 и 14, на притежателя на международната регистрация се изпраща съобщение, в което му се указва, че искането ще бъде изпратено в Международното бюро след отстраняване на всички нередовности.
(16) Разделянето на международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се вписва в Международния регистър от Международното бюро.