(1) Официална проба за мониторинг на остатъци се взема:
- 1. при спазване на критериите в приложения № 2 и 3;
- 2. в съответствие с координираната многогодишна контролна програма на Общността съгласно чл. 29 от Регламент (ЕО) № 396/2005;
- 3. при спазване на изискванията на Наредба № 2 за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди във или върху храни (ДВ, бр. 9 от 2015 г.).
(2) След вземането на проба по ал. 1 тя се изпраща за изпитване в официална лаборатория, определена за официален контрол, по правилата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/808 на Комисията от 22 март 2021 г. относно изпълнението на аналитични методи за остатъци от фармакологичноактивни субстанции, използвани при животни, отглеждани за производство на храни, и относно тълкуването на резултати, както и относно методите, които трябва да се използват за вземане на проби, и за отмяна на решения 2002/657/ЕО и 98/179/ЕО (OB, L 180, 21.5.2021 г.) (Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/808).
(3) Когато при изпитване на официална проба в лабораторията чрез рутинен метод се получи положителен резултат за остатък от субстанция, посочена в група А на приложение № 1, пробата се изпитва чрез референтен метод в съответната национална референтна лаборатория.
(4) Изпитването на официални проби по ал. 1 в лабораторията чрез рутинен метод, правилата за вземане на официални проби, процедурите за изпитването им, както и референтните методи за анализ на тези проби се определят от ЕК.
(5) Остатъци от субстанция като част от състава на лекарствен ВМП се определят чрез валидиран метод в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/808, като при тълкуване на резултата следва да се вземе предвид МДГОВ на субстанцията/неин метаболит(и)/маркер в изследваната матрица, чиито стойности са посочени в приложение към Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 г. относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход (ОВ, L 015, 20.1.2010 г.) (Регламент (ЕС) № 37/2010).