(Нов - ДВ, бр. 42 от 1999 г.)
(1) Кредиторът, в чиято полза е заложено вземане, може да го продаде. Ако вземането е парично, кредиторът може да го събере.
(2) Паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение.
(3) Постъпленията при събиране на вземането се получават от депозитаря.