Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за Емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти

Министърът на околната среда и водите на основание чл. 171 и 174 от Закона за водите организира, ръководи и осъществява контрол за извършването на мониторинга на отпадъчните води, съдържащи опасни и вредни вещества, които са предмет на тази наредба, както и на мониторинга на водите на водните обекти, които са повлияни от заустването на тези отпадъчни води.

Показателите и веществата, съдържащи се в отпадъчните води, от обхвата на тази наредба се определят от акредитирани лаборатории по методи, установени с български стандарти, а когато няма такива - по методи, определени от министъра на околната среда и водите.

Процедурата за мониторинг на отпадъчните води за установяване дали се спазват емисионните норми в приложение № 5 се определя в разрешителното за заустване на отпадъчните води, като се посочват за всеки показател поотделно честотата на пробовземане и видът на пробата: еднократна или съставна проба.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. "агломерация" означава територия, в която населението и/или икономическите дейности са достатъчно концентрирани, за да бъдат отпадъчните води от населеното място събирани и отвеждани в селищна пречиствателна станция или в крайната точка на заустването им;
2. 2. "алдрин" означава химичното съединение С12Н8Сl6 1,2,3,4,10,10,-хексахлор-1,4,4а,5,8,8а-хексахидро-1,4-ендо-5,8-екзодиметанонафталин;
3. 3. "вторично пречистване" означава пречистване на отпадъчни води от населено място чрез процес, включващ биологично пречистване с последващо вторично утаяване или друг процес, при който се спазват изискванията в табл. 1 на приложение № 3;
4. 4. "граница на определяне на метода" означава най-малкото количество вещество, определяемо количествено в една проба с даден работен метод, което все още може да бъде измерено като различно от нула;
5. 5. "граница на пресните води" означава мястото във водното течение, където при нисък прилив и в период на малък отток на пресните води има значително увеличаване на солеността в резултат на присъствието на морска вода;
6. 6. "DDT" означава сумата от изомерите: 1,1,1-трихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етан; 1,1,1,-трихлор-2 (о-хлорфенил)-2-(р-хлорфенил) етан; 1,1,1,-дихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етилен; 1,1,1,-дихлор-2,2 бис (р-хлорфенил) етан;
7. 7. "диелдрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6О 1,2,3,4,10,10,-хексахлор-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4-ендо-5,8-екзодиметанонафталин;
8. 8. "1 е.ж. (еквивалентен жител)" означава органичен биоразградим товар за денонощие, който има биохимична потребност от кислород за 5 денонощия (БПК5) 60 г. кислород;
9. 9. "емисионни норми" означава стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, посочени в приложения № 2, 3 и 5;
10. 10. "ендрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6О 1,2,3,4,10,10-хексахлор-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,8,8а-октахидро-1,4-ендо-5,8-ендодиметанонафталин;
11. 11. "еутрофикация" означава обогатяване на водите с биогенни вещества, по-специално със съединения на азота и/или фосфора, които предизвикват ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите;
12. 12. "живак" означава: а) химичния елемент живак; б) живака, съдържащ се във всяко едно от неговите съединения;
13. 13. "живачна хлор-алкална електролиза" означава технологичен процес, в който алкални хлориди се подлагат на електролиза посредством живачни клетки;
14. 14. "заустване на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на: а) изхвърляне на материали от драгажна дейност; б) изхвърляния от кораби в териториалните води в резултат на експлоатацията им; в) изхвърляне от кораби в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали;
15. 15. "извличане на линдан" означава отделянето на линдан от смес на изомерите на хекса-хлорциклохексан;
16. 16. "изодрин" означава химичното съединение С12Н8Cl6 1,2,3,4,10,10,-хексахлор-1,4,4а,5,8,8а- хексахидро-1,4-ендо-5,8-ендодиметанонафталин;
17. 17. "индивидуални емисионни ограничения" означава стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, определени в разрешителните за ползване на водните обекти за заустване на отпадъчни води;
18. 18. "кадмий" означава: а) химичния елемент кадмий; б) кадмия, съдържащ се във всяко едно от неговите съединения;
19. 19. "канализационна мрежа" означава система от тръби, която събира и отвежда отпадъчните води от населеното място;
20. 20. "крайбрежни морски води" означава водата откъм сушата, оградена от линия, всяка точка на която е на отстояние една морска миля от най-близката точка на основната линия, от която се измерва широчината на териториалните води, като в устията на реките се разширява до границата на пресните води;
21. 21. "линдан" означава продукт, който съдържа най-малко 99% от g-изомера на 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан;
22. 22. "ново предприятие" означава: а) всяко едно промишлено предприятие, което ще бъде въведено в експлоатация след датата на влизане в сила на тази наредба; б) всяко едно съществуващо промишлено предприятие, чийто капацитет за обработване на вещества е увеличен с над 50% след датата на влизане в сила на тази наредба;
23. 23. "обработване на вещества" означава всеки един промишлен процес, който включва производството, преработката или използването на вредни и/или опасни вещества или смеси, съдържащи вредни и/или опасни вещества, посочени в приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 и в приложение № 5 към чл. 16, ал. 1, или всеки друг промишлен процес, в който присъствието на тези вещества е присъщо необходимо;
24. 24. "отпадъчни води от населени места" означава фекално-битови отпадъчни води или смес от фекално-битови отпадъчни води, производствени отпадъчни води и/или дъждовни води;
25. 25. "пентахлорфенол (РСР)" означава химичното съединение 2,3,4,5,6-пентахлор-1-хидроксибензен и неговите соли;
26. 26.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) "подходящо пречистване" означава пречистване на отпадъчните води от населените места по начин, който след заустването им осигурява спазването на имисионните норми на водоприемника и спазването на разпоредбите на тази наредба;
27. 27. "прецизност на метода" означава диапазона, в който попадат 95% от резултатите от измерванията на една и съща проба, използвайки един и същ метод за измерване;
28. 28. "производствени отпадъчни води" означава отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води;
29. 29. "промишлено предприятие" означава всяко предприятие, в което се обработват вредни и/или опасни вещества или смеси, съдържащи вредни и/или опасни вещества, съгласно приложения № 2 и 5;
30. 30. "първично пречистване" означава пречистване на отпадъчни води от населено място чрез физични и/или химични процеси, включващи утаяване на неразтворените вещества, или други процеси, в които БПК5 на постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 20% преди изпускането им и общото съдържание на неразтворени вещества в постъпващите отпадъчни води се намалява най-малко с 50%;
31. 31. "сравнителен метод за измерване" означава определянето на принципа на измерване или кратко описание на процедурата за определянето на концентрацията на опасно и/или вредно вещество в отпадъчните води;
32. 32. "съществуващо предприятие" означава всяко едно промишлено предприятие, което е в експлоатация, преди датата на влизане в сила на тази наредба;
33. 33. "точност на измерване на метода" означава разликата между истинската (номиналната) концентрация на опасното вещество и средноаритметичната концентрация, получена при измерванията;
34. 34. "утайки от селищни пречиствателни станции" означава отпадъчни утайки от тези станции независимо дали са третирани или не по някакъв начин;
35. 35. "фекално-битови отпадъчни води" означава отпадъчни води от жилищни местообитания, места за услуги и работни места, които са резултат преимуществено от човешкия метаболизъм и от битово-домакински дейности;
36. 36. "хексахлорциклохексан" означава изомерите на 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан.

Сроковете за постигане на емисионните норми по приложение № 2 са:

1. 1. за живак от хлор-алкална електролиза - до 1.VI.2001 г.;
2. 2. за живак от другите видове промишлени предприятия - до 1.VI.2004 г.;
3. 3. за кадмий - до 1.VI.2004 г.;
4. 4. за хексахлорциклохексан - до 1.VI.2004 г.;
5. 5. за тетрахлорметан - до 1.ХII.2002 г.;
6. 6. за ДДТ - до 1.ХII.2002 г.;
7. 7. за пентахлорфенол - до 1.ХII.2002 г.;
8. 8. за алдрин, диелдрин, ендрин и изодрин - до 1.ХII.2003 г.;
9. 9. за хексахлорбензен - до 1.ХII.2004 г.;
10. 10. за хексахлорбутадиен - до 1.ХII.2004 г.;
11. 11. за хлороформ - до 1.ХII.2004 г.;
12. 12.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за 1,2 дихлоретан - до 1.ХII.2004 г.;
13. 13.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за трихлоретилен - до 1.ХII.2004 г.;
14. 14.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за перхлоретилен - до 1.ХII.2004 г.;
15. 15.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за трихлорбензен - до 1.ХII.2004 г.

(Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Срокът за изпълнението на мерките в програмите по чл. 9 не може да бъде по-дълъг от 6 години от датата на влизане в сила на тази наредба.

Сроковете по чл. 10, ал. 1 са:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за агломерации с над 10 000 е.ж. - до 31.ХII.2010 г.;
2. 2.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за агломерации с е.ж. между 2000 и 10 000 - до 2014 г.
3. 3.(отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)

Сроковете по чл. 11, ал. 1 са:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за всички зауствания от агломерации с над 10 000 е.ж. - до 31.ХII.2010 г.;
2. 2.(предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) за зауствания от агломерации между 2000 и 10 000 е.ж. - до 31.ХII. 2014 г.

Срокът по чл. 12, ал. 4 е 31.ХII.2010 г.

Срокът по чл. 12, ал. 8 и чл. 13, ал. 4 е 7 години.

(Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Срокът по чл. 14, ал. 2 е до 31.ХII.2014 г.

Сроковете по чл. 16, ал. 7 не могат да бъдат по-дълги от 5 години от датата на влизане в сила на тази наредба.

Тази наредба се издава на основание чл. 135, т. 12 от Закона за водите.

Контролът за спазването на тази наредба се осъществява от органите на Министерството на околната среда и водите.

към чл. 2, ал. 2 Списък I на групи вещества Съдържа някои индивидуални вещества, които принадлежат към следните групи вещества, избрани главно въз основа на тяхната токсичност, устойчивост и биоакумулация, с изключение на биологично безвредните или лесно превръщащи се в биологично безвредни вещества, които са:

1. 1. органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водната околна среда;
2. 2. органофосфорни съединения;
3. 3. органокалаени съединения;
4. 4. вещества, за които е доказано, че имат канцерогенни свойства във или чрез водната околна среда; веществата от списък II, които са канцерогенни, се включват към тази точка;
5. 5. живак и неговите съединения;
6. 6. кадмий и неговите съединения;
7. 7. устойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход;
8. 8. устойчиви синтетични вещества, които могат да стоят на водната повърхност, да остават в суспендирано състояние или да потъват и които могат да пречат на каквото и да е използване на водите. Списък II на групи вещества Съдържа: А) вещества, които принадлежат към групите вещества в списък I, за които емисионни норми не са определени в тази наредба; Б) някои индивидуални вещества и категории вещества, които принадлежат към следните групи вещества, имащи вреден ефект върху водната околна среда, който може да бъде ограничен върху дадена територия и зависи от характеристиките и местоположението на водите, където се изпускат. Групи вещества, които се отнасят към буква Б I. Следните металоиди и метали и техните съединения: 1. цинк 6. селен 11. калай 16. ванадий 2. мед 7. арсен 12. барий 17. кобалт 3. никел 8. антимон 13. берилий 18. талий 4. хром 9. молибден 14. бор 19. телур 5. олово 10. титан 15. уран 20. сребро II. Биоциди и техните производни, които не са включени в списък I. III. Вещества, които имат вреден ефект върху вкуса и/или мириса на продуктите за човешка консумация, които имат произход от водната околна среда, и съединения, които могат да станат причина за появата на такива вещества във водата. IV. Токсични или устойчиви органични съединения на силиций и вещества, които могат да станат причина за появата на такива съединения във водата, с изключение на биологично безвредните или бързо превръщащи се във водата в безвредни вещества. V. Неорганични съединения на фосфора и елементен фосфор. VI. Неустойчиви минерални масла и въглеводороди с нефтен произход. VII. Цианиди и флуориди. VIII. Вещества, които имат неблагоприятен ефект върху кислородния баланс, особено амоняк и нитрити.

към чл. 5, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Емисионни норми за живак Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Живачна хлор-алкална Прилага се за общото електролиза количество живак, съдър- с рециркулиране на солевия жащо се във всички живак- разтвор и с изпускане средномесечна 50 микроg/dm3 съдържащи отпадъчни на солевия разтвор среднодневна 200 микроg/dm3 води от предприятиятието с рециркулиране на солевия средномесечна 0,5 g живак на тон Прилага се за живака, разтвор инсталирана произ- съдържащ се в отпадъч- водствена мощност ните води от за хлор производството на хлор среднодневна 2,0 g живак на тон инсталирана произ- водствена мощност за хлор средно месечна 1,0 g живак на тон Прилага се за общото инсталирана произ- количество живак водствена мощност в живак-съдържащите за хлор отпадъчни води от про- среднодневна 4,0 g живак на тон мишленото предприятие инсталирана произ- водствена мощност за хлор с изпускане на солевия разтвор средномесечна 5,0 g живак на тон Както в предходното инсталирана произ- водствена мощност за хлор среднодневна 20,0 g живак на тон инсталирана произ- водствена мощност за хлор Химически предприятия, които използват живачни катализатори: - в производството на винил- средномесечна 0,1 g на тон произ- 0,05 mg/dm3 хлорид водствена мощност за винилхлорид среднодневна 0,2 g на тон произ- 0,1 mg/dm3 водствена мощност за винилхлорид - в други процеси средномесечна 5,0 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3 тен живак среднодневна 10 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3 тен живак Производство на живачни ката- средномесечна 0,7 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3 лизатори, използвани в тен живак производството на винилхлорид среднодневна 1,4 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3 тен живак Производство на органични и средномесечна 0,05 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3 неорганични живачни съединения тен живак (с изключение на предходното) среднодневна 0,1 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3 тен живак Производство на нови акумула- средномесечна 0,03 g на kg обрабо- 0,05 mg/dm3 тори, съдържащи живак тен живак среднодневна 0,06 g на kg обрабо- 0,1 mg/dm3 тен живак Цветна металургия -Възстановяване на средномесечна 0,05 mg/dm3 отпадъчен живак среднодневна 0,1 mg/dm3 -Добиване и пречистване средномесечна 0,005 mg/dm3 (рафиниране) на цветни метали среднодневна 0,01 mg/dm3 Предприятия за третиране средномесечна 0,05 mg/dm3 на токсични отпадъци, среднодневна 0,1 mg/dm3 съдържащи живак Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, с изключение на живачна хлор-алкална електролиза, когато емисията на живак с отпадъчните води от тях не надвишава 7,5 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на живак в отпадъчните води е безпламъкова атомноабсорбционна спектрометрия след подходящо предварително обработване на водната проба с оглед предварителното окисляване на живака и последваща редукция на живачните йони Hg(II). Границата на определяне на метода трябва да бъде такава, че концентрацията на живак да може да се измерва с точност ± 30% и прецизност ± 30% при концентрация на живака в отпадъчните води 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Във връзка с чл. 7, ал. 1 най-добрите налични технологии по отношение на нови предприятия за хлор-алкална електролиза, в които се използва процес на рециклиране на солевия разтвор, дават възможност да се ограничи емисията на живак с отпадъчните води под 0,5 g на тон инсталирана производствена мощност за хлор. Емисионни норми за кадмий Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Минно-добивна дейност за цинк, средномесечна 0,05(*) mg/dm3 рафиниране на олово и цинк, среднодневна 0,1* mg/dm3 производство на кадмий и цветна металургия Производство на съединения средномесечна 0,5 g на килограм 0,2* mg/dm3 на кадмия обработен кадмий среднодневна 1,0 g на килограм 0,4* mg/dm3 обработен кадмий Производство на пигменти средномесечна 0,3 g на килограм 0,2* mg/dm3 обработен кадмий среднодневна 0,6 g на килограм 0,4* mg/dm3 обработен кадмий Производство на стабилизатори средномесечна 0,5 g на килограм 0,2* mg/dm3 обработен кадмий среднодневна 1,0 g на килограм 0,4* mg/dm3 обработен кадмий Производство на нови и втора средномесечна 1,5 g на килограм 0,2* mg/dm3 употреба акумулатори обработен кадмий среднодневна 3,0 g на килограм 0,4* mg/dm3 обработен кадмий Галванични предприятия средномесечна 0,3 g на килограм 0,05 mg/dm3 обработен кадмий среднодневна 0,6 g на килограм 0,1 mg/dm3 обработен кадмий (*) Концентрация на кадмий в съставна проба, пропорционална на дебита. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на кадмий с отпадъчните води от тях не надвишава 10 kg за година. За галваничните предприятия опростена процедура за мониторинг може да се прилага само когато общият обем на галваничните вани е по-малък от 1,5 m3. Сравнителен метод за определяне съдържанието на кадмий в отпадъчните води е атомно-абсорбционна спектрометрия след консервиране, съхраняване и подходяща обработка на пробата. Границата на определяне на метода трябва да бъде такава, че концентрацията на кадмий да може да се измерва с точност ± 30% и прецизност ± 30% при концентрация на кадмий в отпадъчните води 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за хексахлорциклохексан (HCH) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми(*2) Забележка предприятие(*1) стойност маса концентрация в отпадъч- ните води(*3) Производство на HCH средномесечна 2 g на тон произ- 2,0 mg/dm3 веден HCH среднодневна 4 g на тон произ- 4,0 mg/dm3 веден HCH Екстракция на линдан средномесечна 4 g на тон обра- 2,0 mg/dm3 ботен HCH среднодневна 8 g на тон обра- 4,0 mg/dm3 ботен HCH Промишлени предприятия, средномесечна 5 g на тон произ- 2,0 mg/dm3 в които се произвежда HCH веден HCH и се извършва екстракция среднодневна 10 g на тон произ- 4,0 mg/dm3 на линдан веден HCH (*1) Емисионните норми в таблицата включват също всяко едно изпускане на отпадъчни води, което е резултат от приготвянето на линдан-съдържащи препарати от готова активна субстанция на същото място. (*2) Емисионните норми се прилагат за общото количество на HCH, съдържащо се във всички HCH-съдържащи отпадъчни води от промишленото предприятие. (*3) Концентрация на HCH в съставна проба, пропорционална на дебита на отпадъчните води. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на HCH с отпадъчните води от тях не надвишава 3 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на HCH в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител и пречистване. Границата на определяне на метода трябва да бъде 1/10 от максимално допустимата концентрация, определена в разрешителното за изпускане на отпадъчните води. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определяне на метода. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за тетрахлорметан(*1) (CCl4) САS № 56-23-5(*2) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Производство на тетрахлорметан чрез перхлориране процес, включващ промиване средномесечна 40 g на тон общ 1,5 mg/dm3 производствен ка- пацитет за CCl4 и перхлоретилен среднодневна 80 g на тон общ про- 3,0 mg/dm3 изводствен капаци- тет за CCl4 и перхлоретилен процес, невключващ промиване средномесечна 2,5g на тон общ 1,5 mg/dm3 производствен ка- пацитет за CCl4 и перхлоретилен среднодневна 5 g на тон общ про- 3,0 mg/dm3 изводствен капаци- тет за CCl4 и пер- хлоретилен Производство на хлорометани средномесечна 10 g на тон общ 1,5 mg/dm3 чрез хлориране на метан производствен (включително електролитно капацитет за генериране на хлор при високо хлорометани налягане) и от метанол(*3) среднодневна 20 g на тон общ про- 3,0 mg/dm3 изводствен капаци- тет за CCl4 и перхлоретилен (*1) Предприятията за химическо чистене се включват в програмите по чл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*3) Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на CCl4 с отпадъчните води не надвишава 30 kg на година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на CCl4 в отпадъчните води е газова хроматография. За концентрации под 0,5 mg/dm3 се използва чувствителен детектор, така че границата на определянето на метода да бъде 0,1 mg/dm3. За концентрации над 0,5 mg/dm3 приемлива граница на определянето на метода е 0,1 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за DDТ CAS № 50-29-3(*1) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Производство на DDТ, включи- средномесечна 4 g на тон вещества 0,2 mg/dm3 телно приготвянето на DDT- произведени, препарати от готова активна обработени или субстанция използвани среднодневна 8 g на тон вещества 0,4 mg/dm3 произведени, обработени или използвани (*1) Номер по CAS (Chemical Absract Service). Опростена процедура за мониторинг може да се прилага за промишлени предприятия, когато емисията на DDТ с отпадъчните води от тях не надвишава 1 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на DDТ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция посредством подходящ разтворител. Границата на определянето на метода трябва да бъде 1 mg/dm3. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето на метода. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Във връзка с чл. 7, ал. 1 най-добрите налични технологии по отношение на нови предприятия дават възможност емисията на DDТ с отпадъчните води да бъде ограничена до 1 g на тон произведени вещества. В програмите по чл. 9, ал. 1 се включват източници, които са различни от посочените в таблицата. Емисионни норми за пентахлорфенол (РСР)(*1) CAS № 87-86-5(*2) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Производство на натриев пента- средномесечна 25 g на тон 1,0 mg/dm3 хлорфенолат чрез хидролиза на произ- хексахлорбензен водствен капацитет среднодневна 50 g на тон 2,0 mg/dm3 производст- вен капацитет (*1) Предприятията, които използват РСР за третиране на дървесина, се включват в програмите по чл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на РСР с отпадъчните води не надвишава 3 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на РСР в отпадъчните води е високоефективна течна хроматография или газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 2 mg/dm3. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за Алдрин CAS № 309-00-2 1 Диелдрин CAS № 60-57-1 1 Ендрин CAS № 72-20-8 1 Изодрин CAS № 465-73-6(*1) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми(*2) Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води(*3) Производство на алдрин и/или средномесечна 3 g на тон общ 2 микроg/dm3 диелдрин и/или ендрин, включи- производствен телно приготвянето на препарати капацитет от готови активни субстанции на среднодневна 15 g на тон 10 микроg/dm3 (*4) същото място общ произ- водствен капацитет(4) (*1) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*2) Емисионните норми се прилагат за общата емисия на алдрин, диелдрин и ендрин. Ако отпадъчните води, които се формират от производството или използването на алдрин, диелдрин и/или ендрин, включително от приготвянето на продукти от тези вещества от готови активни субстанции, съдържат също и изодрин, емисионните норми се прилагат за общата емисия на алдрин, диелдрин, ендрин и изодрин. (*3) Тези стойности вземат предвид общото количество вода, която преминава през технологичните процеси на промишленото предприятие. (*4) Ако е възможно, среднодневните емисионни норми трябва да бъдат два пъти по-големи от съответните средномесечни. Сравнителен метод за определяне съдържанието на алдрин, диелдрин, ендрин и/или изодрин в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода за всяко едно от веществата е около 400 ng/dm3 в зависимост от пречещите вещества, присъстващи в пробата. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за хексахлорбензен (НСВ) CAS № 118-74-1(*1) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Производство средномесечна 10 g на тон 1,0 mg/dm3 и обработка на НСВ производствен капацитет среднодневна 20 g на тон 2,0 mg/dm3 производствен капацитет Производство на перхлоретилен средномесечна 1,5 g на тон общ 1,5 mg/dm3 (PER) и тетрахлорметан (CCl4) производствен чрез перхлориране капацитет за PER+CCl4 среднодневна 3,0 g на тон 3,0 mg/dm3 общ производствен капацитет за PER+CCl4 (*1) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*2) Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на НСВ с отпадъчните води не надвишава 1 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на НСВ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода трябва да бъде в диапазона 0,5-1 mg/dm3 в зависимост от екстрахируемите вещества, присъстващи в пробата. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за хексахлорбутадиен (HCBD) CAS № 87-68-3(*) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Производство на перхлоретилен средномесечна 1,5 g на тон общ 1,0 mg/dm3 (PER) и тетрахлорметан (CCl4) производствен чрез перхлориране капацитет за PER+CCl4 среднодневна 3,0g на тон общ 3,0 mg/dm3 производствен капацитет за PER+CCl4 (*) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на HCBD с отпадъчните води не надвишава 1 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на HCBD в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определяне на метода трябва да бъде в диапазона 0,5-1 mg/dm3 в зависимост от екстрахируемите вещества, присъстващи в пробата. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за хлороформ (CHCl3)(*1) CAS № 67-66-3(*2) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води Производство на хлорметани от средномесечна 10 g на тон общ 1,0 mg/dm3 метанол или в комбинация от производствен метанол и метан(3) капацитет за хлорметани среднодневна 20 g на тон общ 2,0 mg/dm3 производствен капацитет за хлорметани Производство на хлорметани средномесечна 7,5 g на тон общ 1,0 mg/dm3 чрез хлориране на метан производствен капацитет за хлорметани среднодневна 15 g на тон общ 2,0 mg/dm3 производствен капацитет за хлорметани (*1) Промишлените предприятия, различни от посочените в таблицата, се включват в програмите по чл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstact Service). (*3) Чрез хлориране на метанол и последващо хлориране на метилхлорида. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на CHCl3 с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на CHCl3 в отпадъчните води е газова хроматография. Чувствителен детектор се използва, когато концентрациите са по-ниски от 0,5 mg/dm3 и в тези случаи границата на определяне на метода трябва да бъде 0,1 mg/dm3. За концентрации по-високи от 0,5 mg/dm3 граница на определяне на метода 0,1 mg/dm3 е приемлива. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за 1,2 - дихлоретан (EDC) CAS № 107-06-2(*1) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие(*2) стойност маса(*3) концентрация в отпадъч- ните води(*4) (а) Производство само на EDC средномесечна mg/dm3 1,25 mg/dm3 (без преработване или използване среднодневна 5 g на тон 2,5 mg/dm3 на същото място) (б) Производство на EDC и пре- средномесечна 5 g на тон 2,5 mg/dm3 работване или използване на среднодневна 10 g на тон 5,0 mg/dm3 същото място с изключение на използване за производство на йонообменни смоли(*5) (в) Преработване на EDC във ве- средномесечна 2,5 g на тон 1,0 mg/dm3 щества, различни от винилхлорид(*6) среднодневна 5 г на тон 2,0 mg/dm3 (г) Използване на EDC за почист- средномесечна - 0,1 mg/dm3 ване на метали извън чертите среднодневна - 0,2 mg/dm3 на предприятията по "б"(*7) (*1) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*2) Производственият капацитет за пречистен EDC включва само тази фракция от EDC, която не се редуцира в цеха за производство на винилхлорид към същото предприятие и която се връща към цеха за пречистване на EDC към същото предприятие. (*3) Тези емисионни норми се отнасят: - за предприятията по "а" и "б" за производствен капацитет за пречистен EDC в тонове; - за предприятията по "в" за преработващ капацитет за EDC в тонове. Ако предприятията по "б" имат капацитет за преработване и използване на EDC по-голям от този за производство, емисионните норми ще се прилагат за общия капацитет за преработване и използване. Ако няколко предприятия са разположени на едно и също място, емисионните норми трябва да се прилагат за всички тези предприятия, взети заедно. (*4) Тези концентрации се отнасят за следните обеми вода, необходими за съответните технологични процеси: - по "а" 2 m3/t производствен капацитет за пречистен EDC; - по "б" 2,5 m3/t производствен капацитет за пречистен EDC; - по "в" 2,5 m3/t производствен капацитет за EDC. (*5) Тези емисионни норми са съобразени с отстраняването на всички вътрешни дифузни източници и/или употребата на EDC като разтворител в предприятието, което дава възможност за редукция на емисията на EDC над 99%. Във връзка с чл. 7, ал. 1 прилагането на най-добри налични технологии по отношение на нови предприятия заедно с отсъствието на вътрешни дифузни източници дава възможност за редукция на емисията на EDC над 99,9%. (*6) Тук се включва производството на следните вещества: етилендиамин, етиленполиамин, 1,1,1,-трихлоретан, трихлор-етилен и перхлоретилен. (*7) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Тези норми се прилагат за предприятия, чиято емисия с отпадъчните води надвишава 30 kg за година. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на EDC с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на EDC в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител или газова хроматография след отделяне чрез процес на "издухване и улавяне" и концентриране чрез уловител при ниска температура (криогенна капилярна уловка). Границата на определянето на метода е 10 mg/dm3. Точността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за трихлоретилен (ТRI)(*1) CAS № 79-01-6(*2) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми(3) Забележка предприятие стойност маса концентрация в отпадъч- ните води (а) Производство на трихлорети- средномесечна 2,5 g на тон 0,5 mg/dm3 лен (TRI) и перхлоретилен (PER) среднодневна 5 g на тон 1,0 mg/dm3 (б) Използване на TRI за почи- средномесечна 0,1 mg/dm3 стване на метали(4) среднодневна 0,2 mg/dm3 (*1) Предприятията, които използват TRI като разтворител за химическо чистене, за премахване на онечиствания от масла или миризми и за почистване на метали и когато емисията с отпадъчните води не надхвърля 30 kg за година, се включват в програмите по чл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*3) Емисионните норми по "а" се отнасят за общия TRI+PER производствен капацитет. За съществуващите предприятия, които използват дехидрохлориране на тетрахлоретан, производственият капацитет е еквивалентен на общия TRI+PER производствен капацитет, като съотношението на производството на TRI:PER е прието 1:3. (*4) Нормите се отнасят за предприятия, чиято емисия с отпадъчните води надвишава 30 kg за година. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на TRI с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на TRI в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 10 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за перхлоретилен (PER)(*1) CAS № 127-18-4(*2) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса(*3) концентрация в отпадъч- ните води(*4) (а) Производство на трихлорети- средномесечна 2,5 g на тон 0,5 mg/dm3 лен (TRI) и перхлоретилен (PER) среднодневна 5 g на тон 1,0 mg/dm3 (б) Производство на средномесечна 2,5 g на тон 1,25 mg/dm3 тетрахлорметан (TETRA) среднодневна 5 g на тон 2,5 mg/dm3 и перхлоретилен (PER) (в) Използване на PER за средномесечна - 0,1 mg/dm3 почистване на метали(*5) среднодневна - 0,2 mg/dm3 (*1) Предприятията, които използват PER като разтворител за химическо чистене, за премахване на онечиствания от масла или миризми и за почистване на метали и когато емисията с отпадъчните води не надхвърля 30 kg за година се включват в програмите по чл. 9, ал. 1. (*2) Номер по CAS (Chemical Abstract Service). (*3) Емисионните норми по "а" и "б" се отнасят за общия TRI+PER производствен капацитет или за общия TETRA+PER производствен капацитет. (*4) Тези концентрации се отнасят за следните обеми вода, необходими за съответните технологични процеси: - по "а" 5 m3/t TRI+PER производство; - по "б" 2 m3/t TETRA+PER производство. (*5) Нормите се отнасят за предприятия, чиято емисия с отпадъчните води надвишава 30 kg за година. Опростена процедура за мониторинг може да се прилага, ако емисията на PER с отпадъчните води не надвишава 30 kg за година. Сравнителен метод за определяне съдържанието на PER в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода е 10 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%. Емисионни норми за трихлорбензен (ТСВ)(*1,*2) Вид промишлено Вид средна Емисионни норми Забележка предприятие стойност маса(*3) концентрация в отпадъч- ните води(*4) (а) Производство на ТСВ чрез средномесечна 10 g на тон 1,0 mg/dm3 дехидрохлориране на хексахлор- среднодневна 20 g на тон 2,0 mg/dm3 циклохексан (НСН) и/или обработване на ТСВ (б) Производство и/или обра- средномесечна 0,5 g на тон 0,05 mg/dm3 ботване на хлорбензен чрез среднодневна 1 g на тон 0,1 mg/dm3 хлориране на бензeн (*1) Предприятията, които използват ТСВ като разтворител или като добавка в процесите на боядисване в текстилната промишленост или като компонент на маслата, използвани в трансформаторите, се включват в програмите по чл. 9, ал. 1. (*2) ТСВ може да се среща под формата на един от следните изомери: -1, 2, 3 - ТСВ-CAS № 87/61-6; -1, 2, 4 - ТСВ-CAS № 120-82-1; -1, 3, 5 - ТСВ-CAS № 180-70-3. Техническият ТСВ е смес на тези три изомера с преобладаващо участие на 1,2,4-ТСВ и може също да съдържа малки количества ди- и тетрахлорбензен. Емисионните норми се прилагат за общото количество ТСВ (сумата от трите изомера). (*3) Емисионните норми за ТСВ (сумата от трите изомера) се отнасят: - по "а" за общия производствен капацитет за ТСВ; - по "б" за общия производствен капацитет или за общия капацитет за обработване на моно- и дихлорбензен. (*4) Тези концентрации се отнасят за следните обеми вода, необходими за съответните технологични процеси: - по "а" 10 м3/тон произведен или обработен ТСВ; - по "б" 10 м3/тон произведен или обработен моно- и дихлорбензен. Сравнителен метод за определяне съдържанието на ТСВ в отпадъчните води е газова хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. Границата на определянето на метода за всеки един от изомерите поотделно е 1 mg/dm3. Tочността и прецизността на метода трябва да бъдат ± 50% при концентрация два пъти по-голяма от границата на определянето. Дебитът на отпадъчните води се измерва с точност ± 20%.

към чл. 11, ал. 3 Изисквания към отпадъчните води от населените места А. Канализационни мрежи Канализационните мрежи се съобразяват с изискванията за пречистване на отвежданите от тях отпадъчни води. Проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните мрежи се осъществява в съответствие с най-добрите технически познания, които не водят до необосновано свръхголеми разходи, по отношение на: - обема и характеристиките на отпадъчните води от населените места; - предотвратяване на течове; - ограничаване на замърсяването на водните обекти от дъждопреливниците. Б. Зауствания от селищни пречиствателни станции във водни обекти 1. Селищните пречиствателни станции се проектират или реконструират така, че да може да се вземат представителни проби от постъпващите и пречистените отпадъчни води преди заустването им. 2. Пречистените в съответствие с чл. 11 и 12 отпадъчни води от селищните пречиствателни станции, преди заустването им, трябва да отговарят на нормите и изискванията, посочени в табл. 1 на това приложение. 3. Отпадъчните води след селищните пречиствателни станции, които заустват в чувствителни зони, определени съгласно чл. 12, трябва да отговарят освен на нормите и изискванията по т. 2 и допълнително на нормите и изискванията, посочени в табл. 2 на това приложение. 4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) По-строги норми и изисквания от тези в табл. 1 и/или табл. 2 на това приложение могат да бъдат предявени в разрешителното за заустване на отпадъчните води, когато това е необходимо за осигуряване спазването на имисионните норми на водите в съответния воден обект, приемник на отпадъчните води. 5. Мястото на заустване на отпадъчните води от населените места се подбира, доколкото е възможно, така, че въздействието им върху водоприемника да бъде минимално. В. Минималният брой проби, които трябва да се вземат за една година през еднакви интервали, се определя въз основа на капацитета на селищната пречиствателна станция: от 2000 до 9999 е.ж. 12 проби през първата година; 4 проби през следващите годи- ни, ако отпадъчните води са отговаряли на изискванията на тази наредба; ако една от 4-те проби не отговаря, тогава отново 12 проби трябва да се вземат през годината, която следва. от 10 000 до 49 999 е.ж. 12 проби от 50 000 е.ж. или повече 24 проби Изисквания към отпадъчните води след селищните пречиствателни станции по чл. 11 и 12 Таблица 1 Показател Концентрация Сравнителен 1 2 3 Биохимична 25 mg/dm3 O2 Хомогенизирана, потребност от нефилтрувана и кислород неотдекантирана (БПК5) при проба. Определяне 20°С без нит- на разтворения рификация кислород преди и след 5 денонощия инкубация при 20°С ±1°С на тъм- но. Добавка на нит- инхибитор. Химично- 125 mg/dm3 О2 Хомогенизирана, потребен нефилтрувана и кислород неотдекантирана (ХПК) проба. Окисляе- мост с калиев Общо съдър- 35 mg/dm3 Филтруване на жание на не- 35 mg/dm3 по представителна разтворени чл. 11, ал. 2 проба през мембра- вещества при над нен филтър 10 000 е.ж. (0,45 mm). Изсушаване при 105°С и претегляне. 60 mg/dm3 Центрофугиране по чл. 11, ал. 2 на представителна при 2000- проба (най-малко 10 000 е.ж. в продължение на 5 минути със сред- но ускорение от 2800 до 3200 g), изсушаване при 105°С и претегляне Анализ на отпадъчни води след лагуни се извършва на филтрувани проби; концентрацията на неразтворени вещества в нефилтрувана проба не трябва да надвишава 150 mg/dm3. Изисквания към отпадъчните води след селищните пречиствателни станции, които заустват в чувствителни зони, определени съгласно чл. 12 от тази наредба. Един или и двата показатели могат да се прилагат в зависимост от конкретните условия. Таблица 2 Показател Концентрация Сравнителен 1 2 3 Общ фосфор 2 mg/dm3 Молекулна при 10 000- абсорбционна 100 000 е.ж. спектро- 1 mg/dm3 при фотометрия над 100 000 е.ж. Общ азот * 15 mg/dm3 Молекулна при 10 000- абсорбционна 100 000 е.ж. спектро- 10 mg/dm3 при фотометрия над 100 000 е.ж. * Общ азот означава сумата от общия азот по Келдал (органичен и амонячен азот), нитратен азот и нитритен азот. Таблица 3 Брой на пробите, Максимално допустим взети в течение брой проби, които се на една година допуска да не отговарят на изискванията 4-7 1 8-16 2 17-28 3 29-40 4 41-53 5 54-67 6 68-81 7 82-95 8 96-110 9 111-125 10 126-140 11 141-155 12 156-171 13 172-187 14 188-203 15 204-219 16 220-235 17 236-251 18 252-268 19 269-284 20 285-300 21 301-317 22 318-334 23 335-350 24 351-365 25

към чл. 12, ал. 1 Критерии за определяне на чувствителни и по-малко чувствителни зони А. Чувствителни зони Един воден обект трябва да бъде определен за чувствителна зона, ако попада в една от следните групи:

1. 1. Естествени пресноводни езера, други пресноводни водни обекти, устия и крайбрежни морски води, които са еутрофизирани или които в близко бъдеще могат да станат еутрофизирани, ако предохранителни мерки не се предприемат. Следните водни обекти или части от тях следва да се имат предвид, когато се решава количеството на кой биогенен елемент трябва да се намали чрез по-нататъшно пречистване: а) езера и водни течения, които се вливат в езера или изкуствени водохранилища, затворени заливи със лош водообмен, поради което могат да се акумулират биогенните елементи; в тези зони отстраняване на фосфора трябва да бъде включено, освен ако може да се докаже, че отстраняването му няма да има ефект по отношение на равнището на еутрофикацията; за отпадъчните води от големите агломерации отстраняване на азота може също да бъде включено; б) устия, заливи и други крайбрежни води, които са с лош водообмен или които приемат големи количества биогенни елементи; зауствания на отпадъчни води от малки агломерации обикновено не са от съществено значение за тези зони, но за големите агломерации отстраняването на фосфора и/или азота трябва да бъде включено, освен ако може да се докаже, че отстраняването на тези биогенни елементи няма да има ефект по отношение на нивото на еутрофикация.
2. 2. Повърхностни пресни води, предназначени за ползване за питейно-битови нужди, в които концентрацията на нитрати би могла да надвиши нормативните изисквания, ако не се предприемат мерки.
3. 3.(изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Зони, в които допълнително пречистване над предвиденото в чл. 11 е необходимо, за да се спазят имисионните норми за съответната категория на водите във водния обект, приемник на отпадъчните води. Б. По-малко чувствителни зони Част от морски води или територия могат да бъдат определени за по-малко чувствителна зона, ако заустването на отпадъчни води в тях не оказва неблагоприятно влияние върху околната среда поради морфологични, хидроложки или специфични хидравлични условия, които съществуват в тази зона. При определянето на по-малко чувствителни зони трябва да се има предвид, че замърсяването може да бъде пренесено в съседни зони, където може да причини вредни екологични ефекти. Трябва да се имат предвид и определените чувствителни зони извън територията на страната. Следните водни обекти или части от тях трябва да се имат предвид, когато се определят по-малко чувствителни зони: открити заливи, устия или други крайбрежни води с добър водообмен и които не са еутрофизирани или с намалено съдържание на кислород или за които се счита, че няма вероятност да бъдат еутрофизирани или да настъпи намаляване на съдържанието на кислород вследствие на заустване в тях на отпадъчни води от населени места.

към чл. 16, ал. 1 Емисионни норми за отпадъчните води от някои промишлени сектори, зауствани във водните обекти Промишлен сектор Показатели Емисионна норма 1 2 3 1. Минно дело 1.1. Проучване и добив на суров нефт и рН 6-9 природен газ на сушата неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 нефтопродукти 20 mg/dm3 40 mg/dm3 при добив под 10 000 тона на денонощие феноли летливи 1,0 mg/dm3 сулфиди 1,0 mg/dm3 токсични метали (общо) 5 mg/dm3 (антимон, арсен, берилий, кадмий, хром, мед, олово, живак, никел, селен, сребро, талий, ванадий и цинк) 1.2. Добив на въглища рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 желязо 3,5 mg/dm3 метали (общо) 10 mg/dm3 1.3. Добив и обогатяване на метални и рН 6-9 уранови руди, вкл. и недействащи ХПК 150 mg/dm3 обекти (мед, олово, никел, цинк, неразтворени вещества 50 mg/dm3 желязо, манган, уран) нефтопродукти 10 mg/dm3 цианиди (общо) 1,0 mg/dm3 цианиди (свободни) 0,1 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 олово 0,2 mg/dm3 никел 0,5 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 желязо 3,5 mg/dm3 уран 2,0 mg/dm3 радий 700 mBq/dm3 2. Енергийно стопанство 2.1. Термични електроцентрали рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 цинк 1,0 mg/dm3 желязо 1,0 mg/dm3 остатъчен хлор 0,2 mg/dm3 повишаване температурата на водоприемника * <= 3°С 3. Черна металургия 3.1. Производство на чугун и стомана рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 феноли (летливи) 0,5 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 олово 0,2 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 желязо 5,0 mg/dm3 цианиди (свободни) 0,1 mg/dm3 цианиди (общо) 1,0 mg/dm3 3.2. Производство на стомана с електро- рН 6-9 дъгови пещи от отпадъчна стомана, неразтворени вещества 50 mg/dm3 скрап и директна редукция на желязо нефтопродукти 10 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 олово 0,1 mg/dm3 никел 0,5 mg/dm3 4. Цветна металургия 4.1. Производство на мед рН 6-9 неразтворени aещества 50 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 олово 0,3 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 цинк 1,0 mg/dm3 желязо 3,5 mg/dm3 4.2. Производство на олово и цинк рН 6-9 неразтворени вещества 35 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 олово 0,3 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 цинк 3,0 mg/dm3 желязо 3,5 mg/dm3 4.3. Производство на никел рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 никел 0,5 mg/dm3 желязо 3,5 mg/dm3 4.4. Производство на алуминий рН 6-9 ХПК 150 mg/dm3 неразтворени вещества 50 mg/dm3 флуориди 20 mg/dm3 алуминий 0,2 mg/dm3 5. Леене на метали 5.1. Производство на чугунени и сто- рН 6-9 манени отливки и отливки от неразтворени вещества 50 mg/dm3 леки и други цветни метали нефтопродукти 10 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 6. Обработване на метални повърх- рН 7-10 ности , вкл. галванизация неразтворени вещества 25 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 олово 0,2 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 никел 0,5 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 цианиди (свободни) 0,2 mg/dm3 фосфор (общ) 5,0 mg/dm3 7. Производство на стъкло и изделия рН 6-9 от стъкло неразтворени вещества 50 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 олово 0,1 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 антимон 0,5 mg/dm3 флуориди 20 mg/dm3 8. Производство на рафинирани нефтопродукти и кокс 8.1. Производство на рафинирани рН 6-9 нефтопродукти неразтворени вещества 30 mg/dm3 БПК5 30 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 азот (общ) 10 mg/dm3 40 mg/dm3 при процеси, включващи хидриране нефтопродукти 10 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 олово 0,1 mg/dm3 феноли летливи 0,5 mg/dm3 бензен 0,05 mg/dm3 бенз(а)пирен 0,05 mg/dm3 сулфиди 1,0 mg/dm3 8.2. Нефтохимични производства рН 6-9 неразтворени вещества 30 mg/dm3 БПК5 30 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 азот (общ) 10 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 феноли летливи 0,5 mg/dm3 бензен 0,05 mg/dm3 винилхлорид 0,05 mg/dm3 сулфиди 1,0 mg/dm3 8.3. Производство на кокс и неразтворени вещества 120 mg/dm3 продукти на коксуването БПК5 50 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 азот амониев 15 mg/dm3 феноли (летливи) 1 mg/dm3 цианиди (свободни) 0,1 mg/dm3 9. Производство на електронни и рН 6-9 електрически изделия неразтворени вещества 50 mg/dm3 (полупроводници, интегрални БПК5 50 mg/dm3 платки, съпротивления и др.) нефтопродукти 10 mg/dm3 азот (амониев) 10 mg/dm3 фосфор (общ) 5 mg/dm3 флуориди 20 mg/dm3 цианиди свободни 0,1 mg/dm3 цианиди (общо) 1,0 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 олово 0,1 mg/dm3 никел 0,5 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 10. Производство на химикали и хи- мически продукти 10.1. Хлор-алкално производство с рН 6-9 неазбестова диафрагма неразтворени вещества 20 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 сулфити 1,0 mg/dm3 хлор (свободен) 0,2 mg/dm3 АОХ (абсорбируеми 0,5 mg/dm3 органохалогенни съединения) 10.2. Производство на азотни торове рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 азот амониев 10 mg/dm3 повишаване темперетурата < 3°С на водоприемника * 10.3. Производство на фосфорни торове рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 фосфор (общ) 5 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 флуориди 20 mg/dm3 10.4. Производство на комбинирани рН 6-9 торове (нитрофосфатен процес) неразтворени вещества 50 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 азот амониев 10 mg/dm3 фосфор (общ) 5 mg/dm3 флуориди (като флуор) 20 mg/dm3 10.5. Производство на фармацевтични рН 6-9 продукти и лекарствени средства неразтворени aещества 20 mg/dm3 БПК5 30 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 масла и мазнини 10 mg/dm3 феноли летливи 0,5 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 АОХ 1,0 mg/dm3 10.6. Производство на синтетични рН 6-9 багрила неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 30 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 феноли летливи 0,5 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 АОХ 1,0 mg/dm3 10.7. Производство на пестициди рН 6-9 неразтворени вещества 10 mg/dm3 БПК5 30 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 масла и мазнини 10 mg/dm3 феноли летливи 0,5 mg/dm3 арсен 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 живак 0,01 mg/dm3 пестициди (активна субстанция 0,05 mg/dm3 за всяка една поотделно) АОХ 1,0 mg/dm3 11. Производство на хранителни продукти 11.1. Производство, преработка и кон- рН 6-9 сервиране на месо и месни продукти неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 мазнини 10 mg/dm3 азот (общ) 10 mg/dm3 фосфор (общ) 5 mg/dm3 11.2. Преработка и консервиране на рН 6-9 плодове и зеленчуци неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 растителни масла 10 mg/dm3 и мазнини азот (общ) 10 mg/dm3 фосфор (общ) 5 mg/dm3 11.3. Производство и/или рафиниране рН 6-9 на растителни масла неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 растителни масла 10 mg/dm3 азот (общ) 10 mg/dm3 повишаване температурата на водоприемника * <= 3°С 11.4. Производство на млечни продукти рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 мазнини 10 mg/dm3 азот (общ) 10 mg/dm3 фосфор (общ) 2 mg/dm3 повишаване температурата на водоприемника * <= 3°С 11.5. Производство на захар рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 растителни масла и мазнини 10 mg/dm3 азот амониев 10 mg/dm3 фосфор (общ) 2 mg/dm3 повишаване температурата на водоприемника * <= 3°С 12. Производство на напитки 12.1. Производство на спирт рН 6-9 и алкохолни напитки неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 40 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 12.2. Производство на бира и малц рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 растителни масла и мазнини 10 mg/dm3 азот амониев 10 mg/dm3 фосфор (общ) 5 mg/dm3 повишаване температурата на водоприемника * <= 3°С 12.3. Производство рН 6-9 на безалкохолни напитки неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 40 mg/dm3 ХПК 160 mg/dm3 13. Производство на текстил рН 6-9 и трикотаж БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 неразтворени вещества 50 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 никел 0,5 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 феноли летливи 0,5 mg/dm3 сулфиди 1,0 mg/dm3 АОХ 8,0 mg/dm3 14. Обработка на кожи рН 6-9 БПК5 50 mg/dm3 ХПК 250 mg/dm3 неразтворени вещества 50 mg/dm3 мазнини 10 mg/dm3 сулфиди 1,0 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 азот амониев 10 mg/dm3 фосфор (общ) 2,0 mg/dm3 15. Производство на целулоза, рН 6-9 хартия и картон азот (общ) 0,4 kg/t фосфор (общ) 0,05 kg/t повишаване температурата на водоприемника * < 3°С термомеханичен и сулфатен ХПК 300 mg/dm3 способ за производство на целулоза сулфитен способ за производство ХПК 700 mg/dm3 на целулоза механичен и от рециклирана ХПК 10 mg/dm3 хартия способ за производство на целулоза производство на хартия ХПК 250 mg/dm3 16. Печатарски предприятия рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 БПК5 30 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 кадмий 0,1 mg/dm3 хром (шествалентен) 0,1 mg/dm3 хром (общ) 0,5 mg/dm3 мед 0,5 mg/dm3 цинк 2,0 mg/dm3 17. Автосервизи и автомивки рН 6-9 неразтворени вещества 50 mg/dm3 ХПК 150 mg/dm3 нефтопродукти 10 mg/dm3 * В мястото на практически пълното смесване на отпадъчните води и тези на водоприемника. Когато това място не може да се определи, се приема 100 m от мястото на заустване на отпадъчните води.