(1)(Предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.
(2)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.
(3)(Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото по ал. 2 не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.
(4)(Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 02.08.2021 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 101 от 2016 г. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 31.12.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г., в сила от 01.10.2020 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 101 от 2016 г. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Личната карта може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност.