(В сила от 01.08.2026 г.) В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм., бр. 104 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 48, 80 и 105 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 15 и 84 от 2013 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 102 от 2017 г. и бр. 103 от 2020 г.) се правят следните изменения:
- 1. В чл. 27, ал. 1 думите "водена от доставчик на платежни услуги (ДПУ), лицензиран от Българската народна банка, или клон на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната" се заменят с "които са водени от доставчик на платежни услуги, установен в Република България или в друга държава от европейското икономическо пространство, и са достъпни в съответствие с чл. 3 от Регламент (ЕС) № 260/2012 г. на европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB, L 94/22 от 30 март 2012 г.)".
- 2. В чл. 31 думите "от 100 до 2000 лв." се заменят с "от 51,13 до 1022,58 евро".