(1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.