(1)(Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
(2)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
- 1. вземането не се дължи;
- 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
- 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.
(4)(Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
(5)(Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.