(1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава преводач на български жестов език, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че преводачът на български жестов език и тези лица взаимно се разбират.
(3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта.