(Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.)
(1) Сумите по определените, но неизвършени финансови корекции, както и подлежащите на възстановяване суми, определени с актовете по чл. 49, ал. 6 или чл. 57, ал. 3 и които не са доброволно възстановени от бенефициента, подлежат на принудително събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Дължимите суми по ал. 1 могат да се прихващат и от бъдещи плащания, извършвани от РА към бенефициента.
(3) В случаите, когато с акта по чл. 49, ал. 6 е установена дължимост на цялото или на част от извършеното авансово плащане по договора, РА се удовлетворява до размера на дължимата сума от предоставеното по реда на чл. 15, ал. 4 обезпечение.