Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи

Правила за поведение, произтичащи от принципа на независимост. 1.1. Прокурорите и следователите упражняват правомощията и вземат решенията си единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение; 1.2. Прокурорите и следователите не допускат и не се поддават на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина; 1.3. При вземането на решения прокурорите и следователите са независими и не се влияят от мнението на своите колеги, но и не предприемат действия, с които биха накърнили тяхната независимост. В работата си прокурорите и следователите могат да получават общи указания за приоритетите на прокурорската дейност, който произтичат от закона. Тези указания трябва да съответстват на закона и да са представени по напълно прозрачен и писмен начин и обсъжданията, до които могат да доведат не трябва да засягат личното състояние на прокурора, вкл. неговата кариера; 1.4. С действията и поведението си извън службата прокурорите и следователите следва да защитават и утвърждават в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддават на влияния - преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система; 1.5. Прокурорите и следователите са длъжни да информират органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на тяхната независимост.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за безпристрастност. 2.1. Прокурорите и следователите уважават достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допускат предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение, имуществено състояние, възраст, сексуална ориентация, увреждания; 2.2. Прокурорите и следователите следва да отстояват своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред тях производство, като решават казуса единствено въз основа на фактите и закона; 2.3. По висящи пред него/тях производства, прокурорите и следователите не могат да правят публични изявления или коментари, чрез които да се ангажират за крайния изход на случая или да създадат впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания те не могат да обсъждат подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи; 2.4. Прокурорите и следователите следва да се държат по начин, който не дава основание пряко или косвено за техния отвод по конкретни случаи; 2.5. Прокурорите и следователите трябва да зачитат правото на страните да изразяват становища, да изказват твърдения и възражения в рамките на производството, в което са участници; 2.6.Прокурорите и следователите не дават консултации по правни въпроси, свързани с вменените им със закона задължения и имащи за цел даване на посока при решаването на определен казус.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за справедливост и прозрачност. 3.1. Прокурорите и следователите постановяват актовете си само когато са убедени, че в рамките на закона те са справедливи за всички участници в производството. Те са особено внимателни при решаването на въпроси, свързани с човешките права и свободи и репутацията на гражданите; 3.2. В случаите, когато законът предоставя на прокурорите и следователите възможността да решават определени въпроси по преценка, водещо начало за тях е изискването за справедливост; 3.3. В съответствие с изискванията на закона, прокурорите и следователите следва да предоставят на обществеността полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация; 3.4. В рамките на закона, прокурорите и следователите гарантират публичност на действията и актовете си, като същевременно се стремят да не бъдат засегнати законните права и интереси на участници в производството; Когато правят изявления по дела и/или преписки прокурорите и следователите следва да гарантират, че не застрашават живота или физическата цялост на лицата, участващи в производството - жертви, свидетели, че не нарушават презумпцията за невинност и не вредят на честта и репутацията на други лица само въз основа на предположения. Прокурорите следва да гарантират, че не застрашават и работата на следователите с изявления, направени по време на разследването; 3.5. По дела с висок обществен интерес прокурорите и следователите излагат пред обществеността мотивите за своите актове, съобразявайки се със закона, като следва да проявяват дискретност и сдържаност, да се въздържат от изразяване на политически, философски или религиозни убеждения, лична враждебност или проява на презрение или насилие към което и да е лице, поради породена антипатия.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност. 4.1. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен; 4.2. Магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи; 4.3. Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт; 4.4. Прокурорите и следователите създават условия, които позволяват изразяването на различни гледни точки от участниците в производството, преди постановяването на актовете си, без това да застрашава ефикасното и своевременно правораздаване. Те следва активно да изслушват и разбират участниците, като същевременно се придържат към неутралитет и непредубеденост.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие. 5.1. С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, прокурорите и следователите трябва да дават пример за висок морал и почтеност, те трябва да водят честен начин на живот и да спазват последователно силни морални и етични принципи и ценности; 5.2. Прокурорите и следователите не могат да получават облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с тяхната честност и справедливост при изпълнение на професионалните им задължения; 5.3. В обществените и официалните си контакти прокурорите и следователите нямат право да се възползва от служебното си положение или да използват правомощията си с цел извличане на лична облага; 5.4. Почтените прокурори и следователи не доносничат и не интригантстват спрямо свои колеги и служители, а изразяват открито позицията си. За целите на докладване на нарушения прокурорите и следователите използват поверителни канали за сигнализация в съответствие с Правилата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; 5.4. При кариерното си израстване, прокурорите и следователите не трябва да използват лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприемат действия, които уронват достойнството им, предполагащо се/формирано от високото обществено положение, което заемат и дължащото им се уважение и етично третиране; 5.5. Прокурорите и следователите трябва да избягват действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; 5.6. Прокурорите и следователите следва да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта им в професията и обществото; 5.7. Прокурорите и следователите трябва да са с безукорна репутация; 5.8. Прокурорите и следователите трябва да са последователни и неотклонни при спазването на правните и етични норми.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за лоялност. 6.1. Прокурорите и следователите следва да имат поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение към мнението им и личния им живот, без да засяга тяхната независимост.

Правила за поведение, произтичащи от принципа на компетентност и квалифицираност. 7.1. Прокурорите и следователите следва за изпълнява служебните си задължения с предимство пред всяка друга дейност; 7.2. Прокурорите и следователите трябва да се стремят към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприемат необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си; 7.3.Прокурорите и следователите трябва да работят по преписките и делата, за които отговарят с бързина и оптимално качество, използвайки достъпни за тях средства по отговорен начин. Те следва да полагат максимални усилия за произнасяне в нормативно определените срокове.

Правила за поведение, произтичащи от принципа на конфиденциалност. 8.1. Прокурорите и следователите са длъжни да пазят абсолютна дискретност и служебна тайна в социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения и да изискват същото от съдебните служители; 8.2. Прокурорите и следователите не могат да използват неправомерно информацията, станала им известна при осъществяване на техните функции; 8.3. Прокурорите и следователите могат да обсъждат принципни правни проблеми, като са длъжни в такива случаи да запазят в тайна конкретните факти по преписките и делата, като не разгласяват сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация; 8.4. Прокурорите и следователите нямат право да изразяват публично предварително становище по конкретни преписки и дела; 8.5. Прокурорите и следователите са свободни да изразяват лично мнение в средствата за масова информация по всички въпроси, за които няма изрична законова забрана.

Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи е приет основание чл. 30, ал. 5, т. 23 ЗСВ с решение по протокол № 39 от 25.10.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен и одобрен с Решение по протокол № 30 от 30.10.2023 г. на Пленума на Висшия съдебен съвет; изменен с решение на Прокурорската колегия по протокол № 42/04.12.2024 г., одобрен с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 15/12.12.2024 г.