(1) Стойността на налягането при хидростатичното изпитване по чл. 22, ал. 2, т. 3 трябва да съответства на по-голямата от следните стойности:
- 1. 1,25 от стойността на налягането при максимално натоварване на съоръжението по време на експлоатация при отчитане на максималното допустимо налягане и максималната допустима температура;
- 2. 1,43 от стойността на максималното допустимо налягане.
(2) Хидростатичното изпитване трябва да се извършва с вода с температура от 5 до 60°С, но не по-ниска от температурата на околната среда. При хидростатично изпитване трябва:
- 1. елементите под налягане да са без поставена изолация, зидария и др.;
- 2. техническите средства за създаване на налягане да позволяват плавно повишаване на налягането на водата за изпитване;
- 3. да се използват два манометъра с клас на точност до 1,0 и максимален обхват от 1,5 пъти до 4 пъти по-голям от стойността на налягането за изпитване;
- 4. напрежението в метала на съоръжението под налягане да не превишава 90 на сто от границата на провлачане при температурата, при която се извършва изпитването.
(3) Съоръжението под налягане е издържало успешно хидростатичното изпитване, ако:
- 1. не се констатира разлика в регистрираното в началото и в края на изпитването налягане;
- 2. при визуалния контрол не са открият пукнатини, разкъсвания или видими остатъчни деформации в елементите на съоръжението под налягане;
- 3. не се открие теч на вода от елементите под налягане или съединенията на съоръжението под налягане.