т. 2

Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за БЕЗПРИСТРАСТНОСТ Безпристрастността е еднакво относима към актовете на магистратите по прилагането на материалното и процесуално право и произтича от правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин. ПРИЛАГАНЕ 2.1. Магистратът уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход,етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; 2.2. Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона; 2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи; 2.4. Магистратът следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи; 2.5. Магистратът трябва да зачита правото на страните да изразяват становища, да изказват твърдения и възражения в рамките на производството, в което са участници; 2.6. Магистратът не дава консултации по правни въпроси;