(1) Съдът уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава за решенията по чл. 21, ал. 1, както и за изтичането на срока на пробационната мярка или алтернативната санкция.
(2) По искане на компетентния орган на издаващата държава съдът го уведомява относно максималната продължителност на наказанието лишаване от свобода, предвидена в българското законодателство за деяние, аналогично на престъплението, във връзка с което е постановено решението по чл. 2, т. 1, и което наказание може да бъде наложено на осъденото лице при нарушение на пробационните мерки или алтернативните санкции.
(3) Съдът предоставя информацията по ал. 2 незабавно след получаването на решението по чл. 2, т. 1.
(4) В случаите по чл. 15, ал. 4 съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за неизпълнение от осъденото лице на пробационна мярка или алтернативна санкция чрез формуляр съгласно приложение № 2.