(1) Когато характерът или продължителността на наложената с решението по чл. 2, т. 1 пробационна мярка или алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията са несъвместими с българското законодателство, българският компетентен орган може да ги адаптира в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство за аналогични деяния.
(2) Адаптираната пробационна мярка, алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията се съобразява максимално с наложената в издаващата държава.
(3) Когато продължителността на наложената пробационна мярка или алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията надвишава максималната продължителност, предвидена в българското законодателство, при адаптирането се определя максималната продължителност на съответното наказание, предвидена в Република България.
(4) Адаптираните наказания не могат да бъдат по-строги или по-продължителни от първоначално наложените с решението по чл. 2, т. 1.