(Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.)
(1) Който принуди другиго да встъпи в брак, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да встъпи в брак.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да встъпи в брак, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава.
(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да встъпи в брак или да премине на територията на друга държава с цел да го принуди да встъпи в брак.
(5) Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено:
- 1. от родител, друг сродник или настойник;
- 2. по отношение на непълнолетно лице;
- 3. по отношение на две или повече лица;
- 4. с користна цел.