(1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица;
- 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;
- 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.
(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.
(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.
(4)(Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3.