(1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
- 1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
- 2.(доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника - гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;
- 3. разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България .
- 4.(отм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.)
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.
(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.