(1) Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" може да прилага следните принудителни административни мерки:
- 1.(изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на местните лица, приели на работа командировани или изпратени работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или от трети държави, за преустановяване на нарушенията по този закон;
- 2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон;
- 3.(изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица и местните лица, приели на работа командировани или изпратени работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, или от трети държави, за отстраняване на нарушения, свързани с начисляването във ведомостите за заплати и изплащането на суми за трудови възнаграждения, които са под минималните, приети за страната за съответната категория работници;
- 4. да дава задължителни предписания на работодател, който е наел на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за начисляване и изплащане на дължимите му по чл. 13 плащания.
(2) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинените вреди.
(3) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.