(1) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако: 1. е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му, или 2. то е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало.
(2) Молба за получаване на съгласие по ал. 1, т. 1 се изпраща на другата държава от съответния орган по чл. 23 при спазване изискванията на чл. 9, ал. 3.
(3) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира до получаване на отговор от замолената държава.
(4) При изменение на обвинението срещу предаденото лице в хода на наказателното производство, ако новото обвинение е за престъпление, за което се допуска екстрадиция, наказателното производство продължава по новото обвинение, без да е необходимо получаване на съгласие по ал. 1 - 3 от предалата лицето държава.