(В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)
(1) Адвокат от Европейския съюз е гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави.
(2) Адвокатът от Европейския съюз упражнява адвокатска професия на територията на Република България под професионалното си звание в държавата, в която е придобил адвокатска правоспособност.
(3) Понятието "адвокат от Европейския съюз" не може да се използва в наименованието на никоя от формите за съвместно упражняване на адвокатска професия по глава десета, както и от самостоятелно практикуващи адвокатска професия лица.
(4) Адвокат от Европейския съюз може да упражнява на територията на Република България адвокатската професия като член на група, освен когато групата включва лица, които са извън адвокатската професия.