(1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на ал. 2 повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.