Чл. 8

Националните схеми за сертифициране се разработват от икономическите оператори, от сдружение на икономически оператори, от други юридически лица или от административни органи и отговарят на следните условия:

1. 1. въвеждат стандарти за производство на биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които съдържат точни данни за целите на чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЕВИ, или гарантират спазването на критериите за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите от парникови газове по чл. 5 и 6, както и за мерки, взети за защита на почвите, земите, водите, въздуха, биоразнообразието и др.;
2. 2. изискват прилагането на система за масов баланс;
3. 3. установяват правила за проследимост на всяка партида суровини, биогорива, течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, включително по време на транспорт;
4. 4. прилагат методиката по чл. 2, ал. 2;
5. 5. съдържат разработени процедури по извършване на сертификационен одит и издаване на сертификати за съответствие на икономическите оператори; когато Европейската комисия е установила определени стандарти за независимо одитиране, те са задължителни за националните схеми;
6. 6. съдържат разработени мерки за осъществяване на контрол върху дейността на икономическите оператори и методи за вземане на проби от готовия продукт;
7. 7. осигуряват надеждност, прозрачност, безпристрастност и независимо одитиране на икономическите оператори от сертифициращия орган;
8. 8. съдържат подробна информация за предприетите мерки за опазване на земите, почвите, водата и въздуха, за възстановяване на деградиралата земя и за избягване на излишно потребление на вода в зони с недостатъчни количества вода;
9. 9. поддържат електронно публичнодостъпна база данни със следната информация: а) наименование на икономическия оператор; б) сертифициран произвеждан продукт; в) дата на извършване на сертификационния одит; г) номер, дата и срок на валидност на издадения сертификат за съответствие; д) наименование на сертифициращия орган;
10. 10. публикуват поне веднъж годишно в интернет и в национален ежедневник списък на сертифициращите органи по чл. 16, в който за всеки сертифициращ орган се посочва от коя национална институция е признат и коя национална институция упражнява мониторинг над него;
11. 11. представят ежегодно до 30 април доклад до Европейската комисия за дейността си през предходната календарна година, който съдържа информация за: а) независимостта, условията, реда и честотата на одитите, като се посочват както правилата на схемата, така и съотношението им с най-добрите практики в тази област; б) наличността, опитът и прозрачността при прилагането на методи за установяване на неизпълнение и действия при неизпълнение, като се обръща особено внимание на случаите или твърденията за сериозни нарушения от страна на членовете на схемата; в) прозрачността на схемата, по-специално във връзка с нейната достъпност, наличието на преводи на приложимите езици на държавите и регионите, от които произхождат суровините, достъпността на списъка на сертифицираните оператори и съответните сертификати, както и на одиторските доклади; г) участието на заинтересованите страни, по-специално в консултациите с общностите на коренното население и местните общности, преди да се вземе решение, по време на изготвянето на проекта за схемата и нейния преглед, както и при извършването на одити и при действията в отговор на техните препоръки; д) общата устойчивост на схемата, по-специално с оглед на правилата относно акредитацията, квалификацията и независимостта на одиторите и на съответните органи по схемата; е) пазарните актуализации на схемата, броя на сертифицираните суровини и биогорива, посочени по държава на произход и по вид, броя на участниците; ж) доколко лесно и ефективно е въвеждането на система, която проследява доказателствата за спазване на критериите за устойчивост, които схемата дава на своите членове, с оглед разкриването, справянето и последващите действия във връзка със съмнения за измама и други нередности, и, при необходимост, отчитане на броя на установените нередности или измами; з) определените институции да признават и да упражняват мониторинг над сертифициращите органи; и) критериите за признаване или акредитация на сертифициращите органи; к) правилата за начина на упражняване на мониторинг над сертифициращите органи; л) начините за насърчаването на най-добри практики.