(1) Служебното правоотношение с офицер или сержант се прекратява със заповед на началника на Националната служба за охрана.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва срещу подпис на служителя, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя тя се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) Служебното правоотношение се прекратява:
- 1. по чл. 116, ал. 1, т. 1 и 13 - от датата на връчване на заповедта, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя - от датата на изпращане на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка;
- 2. по чл. 116, ал. 1, т. 4 - 6, 8, 15, 16 и 17 - с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
- 3. по чл. 116, ал. 1, т. 2, 10 - 12 - от датата на издаването на заповедта;
- 4. по чл. 116, ал. 1, т. 3 и 14 - от датата на събитието;
- 5. по чл. 116, ал. 1, т. 7 - от изтичането на установения срок.
(4) Когато временно отстранен от служба офицер или сержант бъде осъден с влязла в сила присъда или му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", служебното му правоотношение се прекратява от деня на отстраняването му от работа.