(Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(1) Местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:
- 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
- 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
- 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
(2) Когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от , данъчното облекчение по ал. 1 може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите от главницата.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че съпругът/съпругата няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 - 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.
(5)(Нова - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъчното облекчение за млади семейства се ползва и от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(6)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато в нарушение на условието по ал. 3 и двамата съпрузи са ползвали данъчното облекчение, всяко от лицата дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.