(Изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) Ръководителят на Бюрото по защита в срока на предварителната защита представя на министъра на правосъдието становището по чл. 16б, ал. 1, т. 5.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) Министърът на правосъдието преценява обективността и степента на заплахата, както и възможността за включване в Програмата за защита, и когато установи, че:
- 1. са налице условията, предвидени в този закон, издава акт за предоставяне на защита, който изпраща за изпълнение на Бюрото по защита;
- 2. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) В случаите по ал. 2, т. 2 Съветът по защита с решението си предоставя защита или не допуска предоставянето на защита.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) Актът на министъра на правосъдието се издава или решението на Съвета по защита се приема до изтичането на срока на предварителната защита и се съобщава на органа, внесъл предложението, чрез Бюрото по защита.
(5)(Нова - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) В случаите на отказ да се предостави защита или при прекратяване на предварителната защита лицето е длъжно да не разгласява информацията, станала му известна по повод на предоставената защита.