(1) Не се дължат лихви върху установени задължения на осигурени или самоосигуряващи се лица за парични обезщетения, получени за периоди до влизането в сила на този закон в нарушение на чл. 53, ал. 4, когато детето е било настанено в детско заведение, включително и в детска ясла.
(2) Алинея 1 се прилага, ако:
- 1. лицата погасят изцяло главницата по задължението си в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон, ако то е установено с влязло в сила разпореждане до деня на влизането в сила на този закон, включително и когато е разсрочено по реда на чл. 116;
- 2. лицата, за които разпореждането за установяване на задълженията е влязло в сила след деня на влизането в сила на този закон, погасят задължението си в 6-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
(3) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон териториалните поделения на Националния осигурителен институт уведомяват лицата по ал. 1, на които са разсрочени задълженията съгласно чл. 116, като те могат да направят искане за промяна на условията за погасяване на задълженията.
(4) За погасените задължения до влизането в сила на този закон Националният осигурителен институт възстановява платените лихви на осигурените или самоосигуряващите се лица.
(5) Искането за възстановяване на лихвите по ал. 4 се подава в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Сумата се възстановява в срок до два месеца след подаване на искането по посочена от лицето банкова сметка.