(1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:
- 1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
- 2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
- 3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
- 4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
- 5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.
(3)(Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.07.2025 г.) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.