(1) При определяне вида на мерките по отношение на нарушителя и на стоките или услугите - предмет на нарушение, и тяхната пропорционалност съдът, спрямо конкретния случай, взема предвид следните обстоятелства:
- 1. стойността или други специфични характеристики на търговската тайна;
- 2. предприетите мерки за защита на търговската тайна;
- 3. поведението на нарушителя при придобиването, използването или разкриването на търговската тайна;
- 4. последиците от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна;
- 5. законните интереси на страните и последиците на мерките по отношение на страните;
- 6. законните интереси на трети лица;
- 7. обществения интерес;
- 8. защитата на основни права.
(2) Разходите за изпълнението на мерките по чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 3 са за сметка на нарушителя, освен ако съдът прецени, че не са налице конкретни основания за това. Разходите се заплащат от нарушителя независимо от обезщетението за вреди.
(3) Основания по смисъла на ал. 2 са налице, когато поемането на разходите от нарушителя надхвърлят необходимото за постигане на целта. В този случай разходите по изпълнението на мерките се заплащат от ищеца.