(1) Международното осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България се осъществява в съответствие с чл. 21 от Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г. (ратифицирана с Решение на ВНС - ДВ, бр. 32 от 1991 г.) (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) и Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана по-нататък "Хагска конвенция".
(2) Международното осиновяване по ал. 1 се осъществява чрез посредничество на акредитирана организация по чл. 116 СК или централен орган по Хагската конвенция.