(1)(Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушения на този закон, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, може да прилага следните принудителни административни мерки:
- 1. писмено предписание за предприемане на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок;
- 2. писмени указания за отстраняване на неточностите или непълнотите във водените регистри по чл. 40, ал. 3, 4 или 5;
- 3. спиране на производството и запечатване на производствените мощности до отстраняване на констатираното нарушение;
- 4.(отм. - ДВ, бр. 26 от 2020 г.)
(2)(Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
(3) В заповедта по ал. 2 се определят видът на принудителната административна мярка и подходящ срок за нейното изпълнение.
(4)(Доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Заповедта по ал. 2 се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез общинската администрация по седалище и адрес на управление съгласно съдебната, съответно търговската регистрация.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта, с която е приложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Обжалването не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.