(Нов - ДВ, бр. 13 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.)
(1) Земеделска земя може да се отдава под наем от:
- 1. собственика или от упълномощено от него лице;
- 2. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице;
- 3. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице.
(2) Договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме част или целия обект на договора. Когато пренаемането е за целия срок на договора, наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя за пренаемането.