(1) Задачите на експертизата се определят от органа, който я е назначил. Те трябва да бъдат конкретни, като се ограничават само до обстоятелствата, за които съществува непълнота, недокументираност, спор и др. Експертиза, която повтаря изцяло извършената ревизия, може да се допусне само от органа, назначил експертизата.
(2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложените му задачи без знанието и съгласието на органа, назначил експертизата. Когато се налага това, той докладва на последния (а преди това и на ръководителя на службата), че то е в интерес за установяването на материалната истина.
(3) По арбитражните дела не трябва да се допуска експертизата да се свежда в същност до уточняване на сметните отношения между страните. По тези дела експертизата се назначава, след като сметките между страните са били предварително уточнени, по конкретен спор, по въпроси и обстоятелства, по които страните не могат да постигнат съгласие.