(1) Исканията се разглеждат по реда на чл. 76, ал. 1 - 5 от ЗМГО.
(2) При постъпване на отговори, становища и доказателства след срока по чл. 76, ал. 4 от ЗМГО, без да са посочени уважителни причини за неспазването му, на представилата ги страна се предоставя едномесечен срок за обосноваването им и за представяне на доказателства, ако е необходимо.
(3) Мотиви за наличието на уважителни причини се излагат най-късно в решението по искането.
(4) При искания за заличаване, подадени на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, фактите, обстоятелствата и/или доказателствата за обосноваване на действията на агента или представителя се представят с възражението срещу искането за заличаване, а искането за прехвърляне на марката на действителния притежател се прави най-късно със становището по възражението.
(5) Когато искането, подадено на основание чл. 36, ал. 3, т. 2, буква "б" от ЗМГО, е оспорено съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗМГО и искателят не представи доказателства за образувано съдебно производство или за влязло в сила съдебно решение за установяване на съществуването на по-ранното авторско право, производството се прекратява.
(6) Позоваването на чл. 37 от ЗМГО може да бъде направено изрично в ясно обособена част от възражението срещу искането за заличаване или в самостоятелна кореспонденция, подадена не по-късно от изтичането на срока по чл. 76, ал. 1 от ЗМГО. За прилагането на чл. 37 от ЗМГО следва да се представят доказателства, че искателят в продължение на 5 последователни години е търпял използването на марката и е знаел за това.
(7) Искане за доказване на реално използване на по-ранната марка по реда на чл. 77 от ЗМГО може да бъде направено изрично като ясно обособена част от възражението срещу искането за заличаване или като самостоятелно искане, подадено не по-късно от изтичането на срока по чл. 76, ал. 1 от ЗМГО.
(8) При искане за отмяна на регистрацията на марка всяка от страните може да поиска определяне на по-ранна дата за отмяна, която следва да е ясно установима от представените доказателства и за нея да е обоснован правен интерес.
(9) Когато искането е по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, по-ранната дата не може да попада в 5-годишния период след регистрацията на марката.
(10) Когато искането е по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗМГО, по-ранната дата не може да предхожда датата на регистрация.
(11) Посочването на по-ранна дата по ал. 8 може да бъде направено с възражението срещу искането за отмяна, съответно със становището по възражението.
(12) При искане за отмяна по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и посочване на по-ранна дата по ал. 8 на притежателя на марката се предоставя двумесечен срок за представяне на доказателства за реално използване на марката през петте години, предхождащи по-ранната дата.
(13) При искане за отмяна по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗМГО и посочване на по-ранна дата по ал. 8 на искателя се предоставя двумесечен срок за представяне на доказателства във връзка с начина на използване на марката съгласно основанието на искането.
(14) Доказателствата по ал. 12 - 13 се изпращат на искателя, съответно на маркопритежателя, за становище в едномесечен срок.
(15) Посочването на по-ранна дата по ал. 8 се разглежда от състава по спорове, при условие че не е доказано реално използване на марката през петте години, предхождащи датата на подаване на искането. В този случай, ако не бъде доказано реално използване и през петте години, предхождащи по-ранната дата, регистрацията на марката се отменя от претендираната по-ранна дата.
(16) При доказване на реално използване на международна регистрация на марка за изчисляването на 5-годишния срок след възникването на закрилата се взема предвид датата на публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство на признаването на действието и на територията на Република България, съответно датата на публикация в Бюлетина на марките на Европейския съюз на признаването на действието на територията на Европейския съюз. При липса на такава публикация се взема предвид датата на публикуване на съобщението за пълно или частично признаване на действието на международната регистрация на територията на Република България, съответно Европейския съюз, в периодичния бюлетин, издаван от Международното бюро, а при невъзможност да се установи тази дата се взема предвид датата, на която е изтекъл срокът за изпращане до Международното бюро на предварителния отказ за признаване на действието на международната регистрация.
(17) При необходимост за изпращане на допълнителна кореспонденция на страните се предоставя едномесечен срок за становище.
(18) След изтичането на срока по чл. 76, ал. 4 от ЗМГО искането, възражението, отговорът на притежателя на марката, становището на искателя и доказателствата, ако такива са представени, се разглеждат от състава по спорове.
(19) Когато искането за заличаване е подадено на основание чл. 12, ал. 5 и чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и е придружено с влязло в сила съдебно решение, съставът по спорове изготвя становище за решение, без да се разменя кореспонденция между страните.
(20) При преценка на доказателствата за реално използване се вземат предвид обстоятелствата по чл. 13, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 и чл. 21, ал. 3 - 5 от ЗМГО.
(21) При претендиране на придобита отличителност по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗМГО се вземат предвид следните обстоятелства:
- 1. пазарен дял на марката във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана;
- 2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;
- 3. размер на направените инвестиции за популяризиране на марката във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана;
- 4. частта от релевантните потребители, които чрез марката идентифицират регистрираните стоки или услуги като произхождащи от конкретно лице;
- 5. други факти и обстоятелства, които свидетелстват за разпознаваемост на марката от потребителите и повишаване на отличителния и характер.
(22) При противопоставянето на по-ранна общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, при определяне на известността на по-ранната марка се вземат предвид обстоятелствата по чл. 12, ал. 10 от ЗМГО.
(23) При основанието по чл. 12, ал. 4 от ЗМГО идентичността или сходството на марката - обект на производството, с нерегистрираната марка, както и идентичността или сходството на техните стоки или услуги се преценява с оглед на съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната нерегистрирана марка.
(24) При преценка на доказателствата за използване в търговската дейност на територията на Република България на нерегистрирана марка се вземат предвид географският обхват, продължителността, степента на използване на марката, публичното представяне и релевантният кръг потребители.
(25) В случай на отговори, становища и доказателства, постъпили при условията на чл. 76, ал. 5 от ЗМГО, съставът преценява дали изложените в тях факти и обстоятелства, съответно приложените доказателства, са от значение за изхода на производството, дали същите са били известни и налични в рамките на предоставения срок, или допълват относими факти и доказателства, които са били представени своевременно, дали със същите се оспорват служебно направени констатации или нови аргументи на ответната страна, дали приемането на същите би довело до необосновано забавяне на производството, както и наличието на други обстоятелства, които са възпрепятствали страната да спази срока.
(26) Решенията по исканията се вземат по реда на чл. 76, ал. 8 и чл. 100, ал. 4 и 5 от ЗМГО и съдържат:
- 1. номер и дата на решението;
- 2. данни за страните и за пълномощника или обединението, ако са упълномощени такива;
- 3. обобщение на представените от страните аргументи;
- 4. фактическа обстановка;
- 5. мотиви на решението;
- 6. основание и диспозитив на решението;
- 7. произнасяне във връзка с искане за разделяне, ако това не е направено до вземане на решението;
- 8. датата на отмяна на действието на регистрацията на марката;
- 9. пред кой съд и в какъв срок решението може да бъде обжалвано;
- 10. име и подпис на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.