Чл. 25

(1) Инсталациите за изгаряне и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се проектират, изграждат и/или експлоатират по начин, който да предотврати или ограничи заустването на отпадъчните води от газоочистката във водни обекти.

(2) В случаите, когато техническите условия не позволяват предотвратяване по ал. 1, отпадъчните води от газоочистката на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се заустват във водни обекти след третирането им по начин, при който съдържанието на вредни и опасни вещества в отпадъчните води не превишава индивидуалните емисионни ограничения в комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1, т. 2 или разрешителното за заустване на отпадъчни води във воден обект, издадено по реда на глава четвърта от Закона за водите и Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (ДВ, бр. 47 от 2011 г.), наричана по-нататък "Наредба № 2 от 8.06.2011 г.".

(3) Индивидуалните емисионни ограничения по ал. 2 не могат да бъдат по-малко строги от емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води от газоочистката по приложение № 4.

(4) Инсталациите за изгаряне и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се проектират, изграждат и/или експлоатират по начин, който осигурява спазване на нормите за допустимо съдържание на замърсяващи вещества в договора за заустване на отпадъчни води в канализационната система, сключен с лицето, което експлоатира канализационната система, съгласно Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.), наричана по-нататък "Наредба № 7 от 14.11.2000 г.", когато отпадъчните води се заустват или се предвижда да се заустват в канализационната система на населено място.