(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) Органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ могат да не издадат заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ, когато засегнатият чужденец бъде приет обратно от друга държава - членка на ЕС, въз основа на двустранни споразумения за обратно приемане или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB, L 348, 24.12.2008 г., стр. 98 - 107), или когато има издадено разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой в друга държава - членка на ЕС.
(2) Органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ могат да отменят или да спрат изпълнението на принудителна административна мярка - забрана за влизане, в случаите, когато чужденецът докаже, че е напуснал територията на Република България в съответствие с предоставения му срок за доброволно напускане.