(1) Лечебните заведения, които извършват дейности по вземане на репродуктивни клетки, определят уникален идентификационен номер за всеки донор.
(2) Уникалният идентификационен номер се състои от:
- 1. буквите "BG", когато вземането е извършено в България;
- 2. уникалния идентификационен номер на лечебното заведение;
- 3. последните две цифри на годината, в която е извършено вземането;
- 4. буквата "М" за донори мъже и "F" за донори жени;
- 5. поредния номер на вземането на гаметите съгласно раздел "Вземане" от регистъра на лечебното заведение.
(3) Уникалният идентификационен номер се поставя при извършване на процедурата по вземане и осигурява възможност за проследяване на взетите репродуктивни клетки.
(4) Уникалният идентификационен номер се поставя от длъжностно лице, определено от ръководителя на лечебното заведение.