Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 13а, ал. 1 (Ново - ДВ, бр. 31 от 2009 г., в сила от 21.03.2010 г.) Оценяване на клиничните данни от изпитване на изделията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗМИ 1. Общи положения 1.1. Одобрението и съответствието с изискванията засяга характеристиките и изпълнението на медицинските изделия съгласно глава втора от Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗМИ, приета с ПМС № 186 от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2008 г.). Те се определят при нормални условия на употреба на изделията, като се извършва оценката на страничните ефекти и приемливостта на съотношението полза/риск при условията на чл. 15 от Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗМИ. Оценката на тези данни, наричана по-нататък "клинична оценка", се провежда по определена, методологично подходяща процедура, като се взема предвид всеки приложим хармонизиран стандарт. Клиничната оценка се базира на един или на няколко от следните критерии: 1.1.1. критична оценка на съответната научна литература за сигурността, работата, характеристики на дизайна и предназначението на изделието, където: а) има съвпадение на изделието и изделието, за което са предназначени данните, и б) данните ясно и точно представят съответствие със съответните съществени изисквания; 1.1.2. критична оценка на резултатите от клинични изпитвания; 1.1.3. критична оценка на общите клинични данни, предвидени в т. 1.1.1 и 1.1.2. 1.2. Информацията, която се създава и ползва в хода на клиничното оценяване, се съхранява съгласно глава 8а ЗМИ. 1.3. Могат да не се провеждат клинични изпитвания на имплантируеми изделия и изделия клас III, ако е надлежно обосновано, че може да се разчита на съществуващите клинични данни. 1.4. Клиничното изпитване и неговият резултат се документират. Тази документация се включва и/или се описва подробно в техническата документация на изделието. 1.5. Клиничната оценка и нейната документация се актуализират редовно с данни, получени от надзора след пускане на изделието на пазара. Допуска се да не се извършва клинично проследяване като част от плана за надзор след пускане на изделието на пазара, като това следва да се мотивира и документира. 1.6. Когато не е подходящо доказването на съответствието със съществените изисквания да се основава на клинични данни, е необходимо да се представи обосновка за това, която да включва резултатите от управлението на риска и като се вземат предвид спецификата на взаимодействието на изделието с човешкото тяло, предназначените клинични изпитвания и изискванията на производителя. Адекватността на доказването на съответствие със съществените изисквания чрез оценка на работата, работни тестове и предклинична оценка трябва да бъде надлежно мотивирана. 2. Клинични изпитвания 2.1. Цели. Целите на клиничните изпитвания са: - да се провери дали при нормални условия на употреба функциите на изделието са в съответствие с тези, посочени в чл. 12 от Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗМИ; - да се установят всички нежелани странични ефекти при нормални условия на употреба и да се определи дали те представляват риск, когато са попречили на планираното изпълнение на изделието. 2.2. Етични съображения. Клиничните изпитвания трябва да бъдат извършени в съответствие с Декларацията от Хелзинки за етичните принципи при провеждане на клинични изпитвания върху хора. Всички мерки, свързани със защитата на човека, се осъществяват в духа на Декларацията от Хелзинки и са задължителни. Това се отнася за всеки етап на клиничното изпитване - от първото обмисляне на нуждата и обосноваването на проучването до публикуването на резултатите. 2.3. Методи. 2.3.1. Клиничните изпитвания трябва да се извършват на базата на подходящ план за изпитвания, съобразен с последните научни и технически познания. Той се определя по начин, който да потвърди или опровергае твърденията на производителя за изделието; тези изследвания следва да включват достатъчен брой наблюдения, за да гарантират научната валидност на заключенията. 2.3.2. Процедурата, използвана за извършване на изследванията, трябва да бъде подходяща за изпитваното изделие. 2.3.3. Клиничните изпитвания трябва да бъдат планирани за условия, подобни на нормалните условия за употреба на изделието. 2.3.4. Всички съотносими характеристики, включително и тези, свързани с безопасността, действието на изделието и неговия ефект върху пациентите, трябва да бъдат проучени. 2.3.5. Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя на компетентните органи на държавите членки подробна информация за всички сериозни нежелани събития, настъпили при провеждане на клиничното изпитване на територията на Република България. 2.3.6. Изпитванията се извършват под ръководството на практикуващ лекар/лекар по дентална медицина или друго упълномощено квалифицирано лице в подходяща обстановка. Практикуващият лекар/лекар по дентална медицина или друго упълномощено лице трябва да има достъп до техническите и клиничните данни относно изделието. 2.3.7. Писменият доклад, подписан от практикуващия лекар/лекар по дентална медицина или друго отговорно оторизирано лице, трябва да съдържа и критични оценки на всички данни, събрани по време на клиничните изпитвания.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.