(1) Окончателното определяне на кръвните групи от системата АВ0 се извършва по кръстосания метод, който включва:
- 1. изследване на антигените от системата АВ0 с тест-реагенти анти-А, анти-В, анти-А+В или анти-АВ;
- 2. изследване на анти-А и анти-В антителата с тест-еритроцити А1, А2, В и 0.
(2) При първите две последователни вземания на кръв от един донор кръвните групи от системата АВ0 се определят успоредно с два различни комплекта тест-реагенти и тест-еритроцити, както следва:
- 1. тест-реагенти (анти-А, анти-В и анти-АВ), получени от два различни източника;
- 2. тест-еритроцити А1, А2, В и 0 - по два комплекта от два различни източника.
(3) При следващи вземания на кръв кръвните групи се изследват с един комплект тест-реагенти и тест-еритроцити. Получените резултати се сравняват с тези от предишни вземания на кръв, съхранени в регистъра по чл. 36 ЗККК, воден на първо и второ ниво. При несъвпадение на резултатите се изисква нова кръвна проба от съответната единица взета кръв. Повторното изследване на кръвни групи се извършва с друг комплект тест-реагенти и тест-еритроцити.
(4) Подгрупите на А антигена (А1 и А2) се определят в случаите, когато се налага подбор на кръв за пациент, в чийто серум са установени клинично значими анти-А1 антитела.
(5) Титър на анти-А и анти-В антитела се изследва само в случаите, когато определената единица кръв или кръвни компоненти няма да се прелива изогрупово по системата АВ0. Резултатите са валидни само за съответната единица и не могат да се използват при последващо вземане на кръв от същия донор.