(1) Спирането на пътни превозни средства за обществен превоз на пътници по редовните линии на градския транспорт за качване и слизане на пътници е разрешено само на сигнализираните за тази цел спирки.
(2) Когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство за обществен превоз на пътници по редовните линии на градския транспорт е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение.