(1) Основните задачи на издирването са:
- 1. установяване наличието или липсата на археологически обекти в даден район;
- 2. установяване най-точното местоположение на археологическите обекти (с географски координати, спрямо държавната триангулачна система, спрямо най-малко два други постоянни и характерни ориентира, а също и в териториално-административно отношение);
- 3. събирането при непосредствен оглед на конкретни данни за геоморфологията, педологията, геологията, хидрографията, флората и пр. на района;
- 4. изготвянето на точно и пълно описание на видимите части на обектите и на свързаните с тях антропогенни промени в местността;
- 5. събирането на повърхността на находки или фрагменти от тях за получаване на данни за хронологията и вида на обекта;
- 6. изготвяне на встъпително археологическо определяне на откритите обекти.
(2) Информацията от теренните издирвания следва да отговаря на изискванията на Наредба № 26 от 1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България" (ДВ, бр. 34 от 1996 г.).
(3) Даването на юридически статут (деклариране и обявяване в "Държавен вестник") на издирените археологически обекти, които притежават качества на паметници на културата, се извършва по реда на ЗПКМ.