Уведомление № 62-00-180 от 26.07.2024 г.

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ НА ПРОГРАМА „ЧИТАЛИЩА“ НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Потребител- vivelev Фондация „Народни читалища“ Получено по ел. поща на 23.08.2024 г. от потребител: HYPERLINK "mailto:yvulkovsky@gmail.com" yvulkovsky@gmail.com Национално сдружение на общините в РБ Вх. № 62-00-446/ 28.08.2024 г. на МК Посочените конкурсни програми по същество не са нови за МК. Посочените в тях дейности, под една или друга форма, са реализирани като програми на министерството през последните близо 20 години. Самите програми са целево ориентирани, като са посочени приоритетини направления и конкретни бенефициери.  Поради естеството на материята, както и липсата към момента на предварително публичнооповестено от страна на администрацията на МК проучване/анализ/доклад, пораждат се поредица от въпроси относно целесъобразността на програмите в този им вид. Но най-вече - може ли при липсата на подробен и ясен анализ на ситуацията в отделните сектори, които са обект на програмите, с отчетени в него изводи и препоръки, както и набелязване на конкретни предложения да се пристъпва към осъществяването на подобни програми? Още повече в срокове и за средства, които са посочени в публикуваните отделни документи. Същите безспорно са необходими за поддържане на културната инфраструктура, но без анализ те не биха постигнали цели, особено в по-дългосрочен план. Ето защо, първоначално е нужно да се даде отговор поне на някои въпроси, между които: 1. Направен ли и анализ по отношение въздействието на реализираните през годините програми по отделните направления, които в момента са изведени. Ако има такъв то той публикуван ли е? 2. Изведените приоритетни направления в настоящите програми, както и посочените дейности, които следва да бъдат обект на интервенция в резултат на анализ, който е посочил необходимостта от тях ли е? 3. Защо има смесване на отделни бъдещи бенефициари и поставянето им на равни начала - напр. читалища и читалищни сдружения? Това са два отделни юридически субекта, които макар и да имат определена близост и сходство в практиката са напълно различни. 4. В общата обява са посочени названия на отделни програми, които след преглед на документите става ясно, че са изписани в непълен вид - напр. под т.2 е написано "Програма "Нематериално културно наследство", а в документите става ясно, че има конкретизиране - "Програма "нематериално културно наследство - за професионални ансамбли". 5. Посоченият срок за реализиране на подобни програми – до края на календарната 2024 г., реализуем ли е с оглед на това, че програмите реално ще стартират най-рано през м. септември на същата година? След ясен отговор на тези въпроси може да се направи дискусия и по параметрите в отделните програми, защото и там има известни неясноти, пропуски и други пораждащи въпроси моменти. Опитът от последните години показва, че такива програми се посрещат с интерес и са обект на различни дискусии във връзка с осъществяването им. Опитът от последните години показва, че такива програми се посрещат с интерес и са обект на различни дискусии във връзка с осъществяването им. Освен това, разпределят се публични средства към публични организации. Това поражда необходимостта от правилен подход при целевото ориентиране на програмите, както и ясни правила на провеждане, реализиране и отчитане на подобни конкурсни сесии. В проекта за програмата е написано, че: „Програмата „Читалища“ за дейности на читалищата урежда условията, реда и критериите за предоставяне на средства (…) в изпълнение на чл. 1, ал. 5, т. 5.2. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година.“ Точният текст на съответната точка, обаче, гласи: „за програма на Министерството на културата „Читалища“ за дейности на читалища – 2 500,0 хил. лв.“. Същевременно допустимите дейности за програмата са: „Проектиране, закупуване и монтаж на аудио-, видео- и осветителна техника и сценична механизация.“ и „Оборудване и/или обновление на културни пространства (театрални салони, репетиционни и камерни салони).“. В този смисъл настоящото предложение за програмата е в противоречие с текста в чл. 1, ал. 5, т. 5.2. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година. Действително, читалищата имат огромна нужда от технологично обновяване и ново оборудване. Министерство на културата има основание да насочи средства в тази посока. Същевременно, обаче, читалищата не би следвало да бъдат лишавани от допълнителни средства за дейности, така както е предвидено в Закона за държавния бюджет. Министерство на културата трябва да предостави по-ясна аргументация за тази промяна, както и да намери начини да осигури средства, както за и за технологично обновяване и оборудване, така и за дейности на читалищата. В допълнение, настоящата програма се предлага за обществено обсъждане с голямо закъснение и в неизпълнение на ПМС № 13 от 29 януари 2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г., където, в член 14 изрично се посочва, че: „Министърът на културата в срок до два месеца от обнародването на постановлението в „Държавен вестник“ изготвя и представя на министъра на финансите условията, реда и критериите за предоставяне на средствата по чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“ По същественото е, че така предложената програма би осигурила финансиране на между 50 и 100 проекта, тоест тя ще достигне до 1.5% – 3% от всички читалища в страната. Казано по друг начин, 97% от читалищата в България, няма да получат финансиране на тази програма. В този смисъл, името на програмата: „Читалища“ не отговаря на ограничения ресурс и обхват, които са предвидени. Програмата е разработена без да отчита специфичните нужди и възможности на различните групи читалища – тези в селата, в по-малките населени места, в периферията на големите градове и други. Има опасност, в настоящия си вид, програмата да облагодетелства най-вече една малка група от по-големи и централни градски читалища, които разполагат с добра материална база, но имат нужда от нова сценична техника. Без съмнение, тази група читалища са много важни за осигуряването на достъп до култура на голяма част от българските граждани, включително като приемаща сцена за гостуващи театрални, музикални и танцови състави. Същевременно, обаче, предложената програма не отчита в достатъчна степен нуждите и специфичната културна, образователна и социална роля на други групи читалища. Допълнителна бариера пред по-малките читалища, които разполагат с по-малко ресурси, би могло да е и изискването да се кандидатства с готова „оферта за проектиране, производство, монтаж и въвеждане в експлоатация на сценично технологично оборудване или; оферта за проектиране, закупуване и монтаж на аудио-, видео- и осветителна техника и сценична механизация или оферта за оборудване и/или обновление на културни пространства (театрални салони, репетиционни и камерни салони).“ Част от по-малките селски читалища, с които фондацията се консултира, изразиха притеснението си, че не разполагат с необходимите експерти, за да изготвят съответните задания към фирмите, които ще подготвят офертата. Липсва ясна аргументация за предложения механизъм на финансиране, който предвижда читалищата да кандидатстват пред Министерство на културата, но да получават средствата през общините и съответно да се отчитат пред общините. Според читалищата, с които фондацията направи обсъждане, това създава реални рискове за забавяне на програмата и скъсяване на сроковете за реализиране на дейностите до степен те да не могат да бъдат осъществени. Предложените критерии за оценка на проектите са неясни и твърде общо формулирани. Това може да доведе до широко субективно тълкуване от членовете на оценъчната комисия в полза или ущърб на кандидатите. В раздел XII „Механизъм за финансиране“, член 4 е записано: „Програмата не изисква съфинансиране от страна на кандидатите.“, но същевременно в Приложение 2 „Бюджет“ са включени ред и колона за собствен принос на кандидата. Не става ясно дали наличието на собствен принос би донесло допълнителни точки на кандидата и защо се изисква тази информация. В раздел VIII „Допустими дейности“, точка 2 гласи: „Оборудване и/или обновление на културни пространства (театрални салони, репетиционни и камерни салони).“ Думата „обновление“ е спомената и в раздел XIV „Документи за кандидатстване“, където последния от изискваните документи е „оферта за оборудване и/или обновление на културни пространства (театрални салони, репетиционни и камерни салони).“ Същевременно, обаче, в раздел IX „Допустими разходи“ не са описани допустими разходи свързани с вътрешни ремонти и обновление на културните пространства. Това може да доведе до объркване на кандидатите. Конкретни предложения: Средствата по програмата да бъдат отпускани от Министерство на културата, чрез директни договори с избраните читалища, без в този процес да бъдат ангажирани общините, за да се избегне забавяне и допълнителни административни трудности за читалищата. Разделите VIII „Допустими дейности“, IX „Допустими разходи“ и XII „Механизъм за финансиране“ да бъдат редактирани така, че да внесат категорична яснота по отношение на нуждата от собствено финансиране и по отношение на възможностите за ремонтиране на помещенията. Максималния размер на средствата за финансиране на един проект (определен в раздел V „Бюджет на програмата“) да бъде свален на „до 30 000 лв.“, за да се гарантира възможността повече читалища да се възползват от програмата. По процедурата за кандидатстване и финансиране на одобрените проекти и контрол по изпълнението: В проектите на програми: „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“, „Медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки”, „Нематериално културно наследство – за професионални ансамбли“, „Читалища“ за 2024 г. е избран механизъм за финансиране, различен от подхода в представената за обществено обсъждане конкурсна сесия за финансиране на проекти за опазване на нематериалното културно наследство, при един и същи източник на финансиране и основания за предоставяне на подкрепата. Изборът на механизъм за разпределение на средствата по проектите на програми, който предвижда: кандидатстването, оценяването и одобряването на проектните предложения, както и преценката за резултатите от изпълнението се осъществяват от Министерството на културата, а финансирането е предвидено да се извършва 100% авансово от общината на база одобрени от Министерство на културата проекти, не е мотивиран и липсва препратка към действащи законови текстове, които биха могли да бъдат приети като основания. С изготвените правила на кмета на общината се възлага допълнително задължение да получава докладите за изпълнението на дейностите от бенефициентите, придружени от копия на първичните счетоводни документи, заверени „Вярно с оригинала”, за реализираните по програмата разходи, в едномесечен срок след приключване на дейностите по проекта да изготвя доклад за изпълнение на Програмата и да го изпраща до Министерство на културата, с копие на отчетните документи за дейности, към които общината няма отношение. Докладите трябва да включват съдържателен отчет и финансов отчет за изразходване на средствата. Предвидено е при неизпълнение на проектите и неприемане на отчета на бенефициента, средствата да се връщат в държавния бюджет. В правилата не е ясно разписано кой извършва мониторинг на изпълнението и преценката за изпълнение на проектите и какъв е редът за връщане на изплатените на бенефициентите средства в държавния бюджет, при положение, че е предвидено 100% авансово плащане да се извършва от общините. На практика Правилата възлагат на кмета на община дейности и отговорности извън законово регламентирания ред. В правилата не е предвидено сключване на договор, на основание на който да бъдат предоставяни средствата, осъществяван контрол и извършвано отчитането. Проектът на договор за финансиране следва да бъде част от пакета документи за кандидатстване. Ако проектните предложения се подават от юридически лица, различни от общини, и се оценяват от Министерството на културата, финансирането би трябвало да става след сключване на договор с конкретното юридическо лице. Въз основа на клаузите на договора бенефициентът отговаря за изпълнението и отчитането на проектните дейности. Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата. Видно от посочените в програмите критерии за недопустимост на кандидатите, наличието на предишен договор за финансиране, по който не са изпълнени всички условия, е основание за недопускане. Очевидно сключването на договор на получателите на финансова подкрепа с Министерството на културата, в качеството му на финансиращ орган, е практика, която не е приложена към настоящите национални програми. Предвид изложеното, считаме, че предложеният механизъм за финансиране е нормативно необоснован и не гарантира ефективното и ефикасно използване на публичния ресурс. С оглед предвидените за финансиране дейности, някои от които предполагат извършване на намеси в общинска собственост, считаме, че е необходимо към пакета с документи за кандидатстване да се въведе нарочна Декларация за съгласие от страна на общината, че е запозната с проектното предложение. II. По оценката на проектите: 1. Приложените Таблици, касаещи дейността на т.нар. Технически комисии, съдържат както критерии за административно съответствие, така и за допустимост. В тази връзка, наименованията им би следвало да са за оценка на административното съответствие и допустимостта на подадените проекти. Аналогично и Техническата комисия би следвало да е за извършването на проверка на административното съответствие и допустимостта на подадените проекти; 2. По отношение на Техническата комисия, би следвало да се изясни правото на глас на председателя й. Допълнително следва да се обмисли и доколко е резонно всеки член на Комисията (общо 4-ма) да извършва самостоятелна оценка на проектите. В тази връзка е достатъчно административното съответствие и допустимостта на всеки проект да се оцени от 2-ма оценители; 3. Правото на глас на председателя на Експертната комисия също следва да се изясни, както и броят на оценителите, които ще оценяват всеки от проектите. Текстовете, указващи че всеки член на комисията дава от 1 до 5 точки за всеки от посочените критерии, следва да се съобразят с това, че съгласно Таблиците за оценки, може да се присъждат и „0“ точки; 4. За да се избегне субективизмът при експертната оценка на проектите, ще е удачно за всяка от присъжданите от 0 до 5 т. по всеки от критериите, да се приложи разяснение. По проект на Програма „Читалища“: 1. Т.II „Цел на Програмата“: поради несъответствие с допустимите за подкрепа дейности и очакваните резултати, е удачно заличаването на текстовете: „развиване на професионалните умения на техните служители“ (чл.1., ал.1); „Катализиране на по-широка културна промяна в посока на по-добро качество и по-устойчив начин на живот“ ( чл.1, ал.2, т.2) и „Създаване на условия за привличане на корпоративни спонсорства за създаване на среда за развитие на културни и творчески индустрии в тяхното многообразие и достъпност.“ (чл.1, ал.2, т.3). 2. Т. III „Очаквани резултати“: следва основно да бъде редактирана, тъй като не кореспондира с целите на Програмата и допустимите й дейности, които са: проектиране, закупуване и монтаж на аудио-, видео- и осветителна техника и сценична механизация; оборудване и/или обновление на културни пространства (театрални салони, репетиционни и камерни салони). С предвидените за подкрепа дейности едва ли биха могли да се постигнат формулираните амбициозни резултати, като: „развитие на общностите на територията на цялата страна“; „създадена благоприятна среда за развитие на местния бизнес“; „формиране и развитие на творческия потенциал на младите творци и предоставяне на възможности за личностно развитие и културно изразяване“; „повишаване степента на когнитивност и познаваемост на класически и съвременни произведения“ и др. 3. В текстовете на Програмата следва да се заложи изискване за съгласуване на предвидените по проекта инвестиции със собственика на сградата. Според вида на интервенцията, е възможно да има и нарочни законодателни изисквания, т.е. необходима е и норма за съблюдаването им. 4. В раздел 4 „Обхват на програмата“ следва да отпаднат читалищните сдружения, т.к. целите и допустимите дейности по програмата не съответства на техните функции, съгласно Закона за народните читалища чл.4а. 5. Т. V „Бюджет на програмата“: с оглед изискването за посочване на собствен финансов принос в Приложение № 2 Бюджет, следва да се уточни дали и в какъв размер ще се изисква съфинансиране от кандидатите. 6. Т.XIV „Документи за кандидатстване“: 6.1. Удачно е наименованието на Приложение №1 да се унифицира с описаното в Програмата; 6.2. Необходимо е да се уеднаквят изискваните при кандидатстване в „Приложения“ към програмата с посочените към т.нар. Апликационна форма. Към Апликационната форма се изискват снимки на сценичното пространство, които не фигурират в Програмата, реферира се към Декларация относно допустимостта на кандидата, съдържанието на проектното предложение и липсата на двойно финансиране (по образец), която де факто е само Декларация за липса на двойно финансиране. 7. т.XVII „Процедура за разглеждане и оценяване на проектите“: удачно е от Таблицата по Приложение № 9, да отпадне критерият „Съществуваща инфраструктура, професионални умения и дигитална грамотност“, тъй като попълването на информация за същия, позволяваща оценката му, не е включена във Формуляра за кандидатстване. По отношение на критерия „Осигуряване на балансирано регионално развитие на базата на брой жители в населеното място“ следва да се има предвид, че не би могло да се очаква местно читалище с подкрепа от 50 хил. лв. да осигури балансирано регионално развитие. То би могло да доразвие и дообогати културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, т.е. да има косвен принос към социалното сближаване. В тази връзка, критерият би следвало да се преформулира и то по начин, даващ равен достъп до Програмата и на читалищата от големите градове, и от столицата, и на тези от малките населени места, които обслужват твърде различен брой население Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Приема се Приема се Приема се Приема се Предложението се приема Приема се Не се приема Приема се Приема се Приема се Приема се Приема се Не се приема Приема се Приема се по принцип Не се приема Приема се Приема се частично Приема се Не се приема Приема се Приема се Приема се Приема се Приема се Приема се Няма конкретно предложение по текстовете. Няма конкретни предложения по текстовете. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Разпоредбите в частта за финансиране по програмата са редактирани, съгласно направените бележки. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Раздел 13 от Правилата по Програма „Читалища“, озаглавен „Механизъм за финансиране“, финансирането и отчитането на дейностите се извършва от Министерство на културата. Финансиране се осигурява след проведена конкурсна сесия в Министерство на културата. Критериите за оценка в Приложение № 5 са редактирани, съгласно представените бележки. Приложение № 2 е редактирано. Графата за собствен принос е премахната. Навсякъде в текста на Програмата и приложенията към нея думите „обновление на културни пространства“ е премахната. Разпоредбите в частта за финансиране по програмата са редактирани, съгласно направените бележки. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Раздел 13 от Правилата по Програма „Читалища“, озаглавен „Механизъм за финансиране“, финансирането и отчитането на дейностите се извършва от Министерство на културата. Средствата се отпускат въз основа на конкурсна сесия, проведена в Министерство на културата. Предложението е обсъдено в т. 8 Определения в раздел V. БЮДЖЕТ НА ПРОГРАМАТА, максимален размер на средствата за финансиране на един проект – до 50 000 лева е максимално допустимият размер на средствата, които даден проект може да получи, като това не ангажира съответното читалище да заявява финансиране в пълен размер. Всеки кандидат определя, съобразно нуждите си сумата за финансиране на проекта, с който кандидатства, като това не обвързва експертната комисията при наличие на недопустими разходи в проекта, исканото финансиране да бъде редуцирано до размера на допустимите разходи и дейности. Разпоредбите в частта за финансиране по програмата са редактирани, съгласно направените бележки. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Раздел 13 от Правилата по Програма „Читалища“, озаглавен „Механизъм за финансиране“, финансирането и отчитането на дейностите се извършва от Министерство на културата. Средствата се отпускат въз основа на конкурсна сесия, проведена в Министерство на културата. Обсъдено в т. 1. Разпоредбите редактирани. Финансирането е променено. Обсъдено в т. 1. Разпоредбите редактирани. Финансирането е променено. Обсъдено в т. 1. Разпоредбите са редактирани. В Раздел 21 от Правилата на Програмата, озаглавен „Отчитане и контрол“ са уредени разпоредбите, касаещи начина на отчитане и контрол по Програмата. Кметовете на общини са изключени от процедурата. Обсъдено в т. 1 и 4. Предвид извършените промени в реда на финансиране и дейностите, които подлежат на финансиране въвеждане на подобен род декларации е неотносимо. Оценъчната карта по програмата е редактирана. Извършена е редакция в Раздел 18 ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ, като е променен вида на комисиите и броят им, както и начина на работата им. Начинът на оценка е подробно и ясно формулиран в Раздел 18, като същият не води до неясноти или противоречия. Предвидено е в Таблицата с критериите за оценяване да се впишат и мотивите за извършеното оценяване. В Раздел 2 Цели на програмата са извършени съответните редакции, съгласно представените предложения, като обсъжданите текстове са премахнати или частично редактирани. Целта свързана с „развитието на професионалните умения на читалищните служители“ е съвместима с допустимите за подкрепа дейности, поради което не е премахната. В Раздел 3 са извършени съответните редакции, съгласно представените предложения, като обсъжданите текстове са премахнати или редактирани. Извършено е изменение в предмета на допустимите дейности, като по този начин е избегната каквато и да е намеса в собствеността, а допустимите инвестиции не предполагат съгласуване със собственика на сградите на кандидатите. Извършена е редакция, като читалищните сдружения са изключени от обхвата на програмата, поради несъответствие на техните функции с целите на програмата. Приложението е редактирано, премахнато е изискването за собствен принос. Наименованието на приложението е редактирано, съгласно дадените бележки. Приложенията са редактирани, съгласно дадените бележки. Приложенията са редактирани с оглед направените предложения. Таблицата с критериите за оценка е коригирана, като критерият е променен. Критерият е премахнат от Таблицата с критериите за оценка. PAGE PAGE 1

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ НА ПРОГРАМА "НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО" (ПРОФЕСИОНАЛНИ АНСАМБЛИ И НОСИТЕЛИ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО) ЗА 2024 Г. НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Потребител- vivelev Национално сдружение на общините в Република България Вх. № 62-00-446/ 28.08.2024 г. Българска музикална асоциация Вх. № 62-00-180/23.08.24 г. Община Видин вх. № 62-00-180/ 26.08.2024 г. Община Добрич вх. № 08-00-838/05.08.24 г. Общински културен институт Дунав Вх. № 62-00-180/28.08.24 г. Посочените конкурсни програми по същество не са нови за МК. Посочените в тях дейности, под една или друга форма, са реализирани като програми на министерството през последните близо 20 години. Самите програми са целево ориентирани, като са посочени приоритетини направления и конкретни бенефициери.  Поради естеството на материята, както и липсата към момента на предварително публичнооповестено от страна на администрацията на МК проучване/анализ/доклад, пораждат се поредица от въпроси относно целесъобразността на програмите в този им вид. Но най-вече - може ли при липсата на подробен и ясен анализ на ситуацията в отделните сектори, които са обект на програмите, с отчетени в него изводи и препоръки, както и набелязване на конкретни предложения да се пристъпва към осъществяването на подобни програми? Още повече в срокове и за средства, които са посочени в публикуваните отделни документи. Същите безспорно са необходими за поддържане на културната инфраструктура, но без анализ те не биха постигнали цели, особено в по-дългосрочен план. Ето защо, първоначално е нужно да се даде отговор поне на някои въпроси, между които: 1. Направен ли и анализ по отношение въздействието на реализираните през годините програми по отделните направления, които в момента са изведени. Ако има такъв то той публикуван ли е? 2. Изведените приоритетни направления в настоящите програми, както и посочените дейности, които следва да бъдат обект на интервенция в резултат на анализ, който е посочил необходимостта от тях ли е? 3. Защо има смесване на отделни бъдещи бенефициари и поставянето им на равни начала - напр. читалища и читалищни сдружения? Това са два отделни юридически субекта, които макар и да имат определена близост и сходство в практиката са напълно различни. 4. В общата обява са посочени названия на отделни програми, които след преглед на документите става ясно, че са изписани в непълен вид - напр. под т.2 е написано "Програма "Нематериално културно наследство", а в документите става ясно, че има конкретизиране - "Програма "нематериално културно наследство - за професионални ансамбли". 5. Посоченият срок за реализиране на подобни програми – до края на календарната 2024 г., реализуем ли е с оглед на това, че програмите реално ще стартират най-рано през м. септември на същата година? След ясен отговор на тези въпроси може да се направи дискусия и по параметрите в отделните програми, защото и там има известни неясноти, пропуски и други пораждащи въпроси моменти. Опитът от последните години показва, че такива програми се посрещат с интерес и са обект на различни дискусии във връзка с осъществяването им. Опитът от последните години показва, че такива програми се посрещат с интерес и са обект на различни дискусии във връзка с осъществяването им. Освен това, разпределят се публични средства към публични организации. Това поражда необходимостта от правилен подход при целевото ориентиране на програмите, както и ясни правила на провеждане, реализиране и отчитане на подобни конкурсни сесии. По процедурата за кандидатстване и финансиране на одобрените проекти и контрол по изпълнението: В проектите на програми: „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“, „Медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки”, „Нематериално културно наследство – за професионални ансамбли“, „Читалища“ за 2024 г. е избран механизъм за финансиране, различен от подхода в представената за обществено обсъждане конкурсна сесия за финансиране на проекти за опазване на нематериалното културно наследство, при един и същи източник на финансиране и основания за предоставяне на подкрепата. Изборът на механизъм за разпределение на средствата по проектите на програми, който предвижда: кандидатстването, оценяването и одобряването на проектните предложения, както и преценката за резултатите от изпълнението се осъществяват от Министерството на културата, а финансирането е предвидено да се извършва 100% авансово от общината на база одобрени от Министерство на културата проекти, не е мотивиран и липсва препратка към действащи законови текстове, които биха могли да бъдат приети като основания. С изготвените правила на кмета на общината се възлага допълнително задължение да получава докладите за изпълнението на дейностите от бенефициентите, придружени от копия на първичните счетоводни документи, заверени „Вярно с оригинала”, за реализираните по програмата разходи, в едномесечен срок след приключване на дейностите по проекта да изготвя доклад за изпълнение на Програмата и да го изпраща до Министерство на културата, с копие на отчетните документи за дейности, към които общината няма отношение. Докладите трябва да включват съдържателен отчет и финансов отчет за изразходване на средствата. Предвидено е при неизпълнение на проектите и неприемане на отчета на бенефициента, средствата да се връщат в държавния бюджет. В правилата не е ясно разписано кой извършва мониторинг на изпълнението и преценката за изпълнение на проектите и какъв е редът за връщане на изплатените на бенефициентите средства в държавния бюджет, при положение, че е предвидено 100% авансово плащане да се извършва от общините. На практика Правилата възлагат на кмета на община дейности и отговорности извън законово регламентирания ред. В правилата не е предвидено сключване на договор, на основание на който да бъдат предоставяни средствата, осъществяван контрол и извършвано отчитането. Проектът на договор за финансиране следва да бъде част от пакета документи за кандидатстване. Ако проектните предложения се подават от юридически лица, различни от общини, и се оценяват от Министерството на културата, финансирането би трябвало да става след сключване на договор с конкретното юридическо лице. Въз основа на клаузите на договора бенефициентът отговаря за изпълнението и отчитането на проектните дейности. Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата. Видно от посочените в програмите критерии за недопустимост на кандидатите, наличието на предишен договор за финансиране, по който не са изпълнени всички условия, е основание за недопускане. Очевидно сключването на договор на получателите на финансова подкрепа с Министерството на културата, в качеството му на финансиращ орган, е практика, която не е приложена към настоящите национални програми. Предвид изложеното, считаме, че предложеният механизъм за финансиране е нормативно необоснован и не гарантира ефективното и ефикасно използване на публичния ресурс. По проект на Програма „Нематериално културно наследство – за професионални ансамбли“ за 2024 г., настояваме да бъде премахнато ограничението към допустимите кандидати и да бъде съобразено с фактическия правен статус на професионалните фолклорни ансамбли, „които поради спецификата на своя статут не могат да функционират изцяло на пазарен принцип и не получават държавна подкрепа“, както е записано в целите на програмата. В тази връзка считаме, че като допустими кандидати трябва да бъдат определени: професионални фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица; общински културни институти, в чийто състав влизат професионални фолклорни ансамбли; общини, в чиято щатна численост са назначени и изпълнители в професионални фолклорни ансамбли. II. По оценката на проектите: 1. Приложените Таблици, касаещи дейността на т.нар. Технически комисии, съдържат както критерии за административно съответствие, така и за допустимост. В тази връзка, наименованията им би следвало да са за оценка на административното съответствие и допустимостта на подадените проекти. Аналогично и Техническата комисия би следвало да е за извършването на проверка на административното съответствие и допустимостта на подадените проекти; 2. По отношение на Техническата комисия, би следвало да се изясни правото на глас на председателя й. Допълнително следва да се обмисли и доколко е резонно всеки член на Комисията (общо 4-ма) да извършва самостоятелна оценка на проектите. В тази връзка е достатъчно административното съответствие и допустимостта на всеки проект да се оцени от 2-ма оценители; 3. Правото на глас на председателя на Експертната комисия също следва да се изясни, както и броят на оценителите, които ще оценяват всеки от проектите. Текстовете, указващи че всеки член на комисията дава от 1 до 5 точки за всеки от посочените критерии, следва да се съобразят с това, че съгласно Таблиците за оценки, може да се присъждат и „0“ точки; 4. За да се избегне субективизмът при експертната оценка на проектите, ще е удачно за всяка от присъжданите от 0 до 5 т. по всеки от критериите, да се приложи разяснение. По проект на Програма „Нематериално културно наследство – за професионални ансамбли“ за 2024г.: 1. В проекта на програмата е записано, че нейната цел е да насърчи професионалното развитие на фолклора чрез активизиране на дейността на професионални фолклорни ансамбли, които поради спецификата на своя статут не могат да функционират изцяло на пазарен принцип и не получават държавна подкрепа. Настоящата програма се реализира в изпълнение на разпоредбите на чл.1, ал.5, т. 5.2 от ЗДБРБ за 2024 г., като разпредели предвидените средства за дейности в сферата на опазването на нематериалното културно наследство, чрез механизъм, който гарантира равнопоставеност и прозрачност. В същото време в раздел „Допустими кандидати“ е предвидено: „Допустими за кандидатстване са професионални фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица на територията на цялата страна“. Това изискване е силно рестриктивно към потенциалните кандидати и не съответства на обективни данни за реалния правен статус на професионалните фолклорни ансамбли, „които поради спецификата на своя статут не могат да функционират изцяло на пазарен принцип и не получават държавна подкрепа“. Действащите професионални фолклорни ансамбли, които отговарят на целите на програмата, а именно „поради спецификата на своя статут не могат да функционират изцяло на пазарен принцип и не получават държавна подкрепа“, функционират в следните правни форми: • самостоятелни юридически лица; • в състава на Общински културни институти; • в състава на общинска администрация; С оглед постигане на съответствие с целите на програмата, считаме, че е нужно да отпадне ограничаващото условие по Програмата да имат право да кандидатстват само част от Професионалните фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица, и да бъде дадена възможност допустими кандидати да бъдат: професионални фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица; общински културни институти, в чийто състав влизат професионални фолклорни ансамбли; общини, в чиято щатна численост са назначени и изпълнители в професионални фолклорни ансамбли; 2. В т.10 „Допустими разходи“ е удачно да се посочи периодът на допустимостта на разходите, както и допустимостта на този за невъзстановим ДДС. 3. За улеснение на потенциалните кандидати, а и с оглед изискванията от Формуляра за кандидатстване, в описанието на Програмата би могъл да се включи нарочен раздел, разясняващ приложимото законодателство и изискванията за избор на изпълнители на услуги/доставки. 4. С оглед референциите във Формуляра за кандидатстване към партньори, които ще бъдат привлечени към изпълнението на проекта, както и присъжданите за партньорство точки при експертната оценка на проектите, е необходимо в описанието на Програмата да се включат изисквания към партньори, в т.ч. типове/видове допустими такива. 5. т.13 „Ред за кандидатстване“: 5.1. Във връзка с изискването проектното предложение да бъде придружено с обосновка на планираните дейности, следва да се уточни начинът на предоставянето й - в отделно приложение или друго; 5.2. Необходимо е да се отстрани техническа грешка в номерацията на Приложението, по което Техническата комисия извършва проверката за допустимостта на подадените проекти. Съдържанието на същото следва и да се ревизира, т.е. да се заличи заявлението по Приложение №1 и съответно коригира номерацията на останалите; 5.3. Заложените в Таблицата за оценка 14 критерия, с много малки изключения кореспондират с описаните в Програмата резултати и отделните раздели на Формуляра за кандидатстване, част от тях са и неразбираеми. Примери в това отношение, са: критерий 1 „Кандидатът (и партньорите му) имат необходимия опит в управлението на сходни проекти/в изпълнението на близки до проектните дейности“ при липсващ раздел за представяне на опита във Формуляра за кандидатстване; критерий 2 „Проектът има потенциал за принос към изпълнение на стратегическите цели, приоритети на Министерство на културата и темата на конкретната конкурсна сесия“ - следва да бъде направена препратка към официален документ, в който са публикувани стратегическите цели и приоритети на Министерството; критерий 8 „Проектът предлага възможности за мултиплициране на постигнатите резултати. Устойчиви са ползите от проекта“ - „устойчивостта“ се дублира в критерий 11, „възможността за мултиплициране“ е спорна, доколкото художествен културен продукт, какъвто трябва да бъде един от резултатите на проектите, има авторски характер; критерий 11 „Проектът осигурява устойчивост на елемента и неговата трансмисия и дава възможността за приобщаване на нови носители“-формулировката е напълно неясна; критерий 13 „Проектът дава възможности за включване на доброволци, привличане на нови публики, достъпност за хора със специфични потребности и малцинствени групи“ - целите на Програмата, която е за професионални фолклорни ансамбли и допустимите дейности, не изискват участие на доброволци и др. От гореизложеното може да се направи извод, че критериите за оценка на проектните предложения следва да бъдат цялостно преработени, за да гарантират обективно и безпристрастно оценяване на кандидатите. 6. Удачно ще е да се уеднаквят използваните на отделни места в текстовете термини „бенефициер“ и „бенефициент“. Във финансовата обосновка по Приложение № 2 следва да се отстрани техническа грешка, реферираща към наименование на библиотека. В Приложение №3 следва да се посочи като подател на декларацията „в качеството ми на /представляващ/………………на основание…….“. Не всички професионални фолклорни ансамбли имат директор и така приложеният образец на декларацията би могъл да бъде разглеждан като невалиден. 1. В т. 1 в обосновката от необходимостта от програмата, в списъка с изброените фолклорни ансамбли да се допълни и Ансамбълът за народни песни и танци “Дунав” - Видин, който е пропуснат в списъка. 2. В т. 7 като допустими кандидати са посочени професионални фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица на територията на цялата страна. От направения от Българска музикална асоциация анализ, който е част от проекта “Професия “Фолклорен музикант”, само 4 ансамбъла са второстепенни разпоредители с бюджет, а един функционира към общински културен институт, а това означава, че голяма част от съставите не са допустими кандидати в програмата. В тази връзка предлагаме да се промени изискването за допустимост и да се позволи на общините да кандидатстват като бенефициенти за проекти, свързани с фолклорните им състави. Друга възможност е да се удължи срока за кандидатстване, който да позволи на ансамблите да преминат през процедура за промяна на статута им като самостоятелни юридически лица. 3. В т. 8 в допустими дейности е посочена като допустима дейност “Разработване и реализиране на образователни програми за ученици и студенти”. Необходимо е по-детайлно да се уточни какъв вид образователни инициативи се очаква да бъдат разработени в рамките на проекта, така че да допълват дейността на ансамбъла и да допринасят за развитието на публики на ансамбъла, като същевременно не дублират дейността на образователните институции, в които е застъпено преподаването на фолклорни инструменти и музика. 4. В т. 12 Срок на изпълнение е посочен краен срок за изпълнението на дейностите до 31 юли 2025 година. Предлагаме срокът на програмата да се удължи до 31.12.2025 г., тъй като създаването на нова постановка, което програмата стимулира като очакван резултат, изисква поне една година за подготовка и реализация. В проекта за Програмата е написано, че: „Съществуват 12 фолклорни ансамбли……..“ В това изброяване е пропуснат Ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“, град Видин. Ансамбълът е създаден през 1971 г. с цел издирване, съхранение и популяризиране на българския фолклор. Конкретно предложение за промяна: В Програмата да бъде написано: че „Съществуват 13 фолклорни ансамбли, които изграждат единна Национална мрежа на професионалните фолклорни ансамбли“, като при изброяването им бъде добавен и Ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“. Съгласно проекта на Програмата, допустими за кандидатстване са професионални фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица на територията на цялата страна. Това изискване ограничава възможностите на тези професионални ансамбли, които са част от общински културни институти, въпреки, че се предвижда финансовите средства по Програмата да се предоставят от централния бюджет на съответната община и финансирането и отчитането на дейностите да се извършва от общините. Конкретно предложение за промяна: Допустими за кандидатстване са професионални фолклорни ансамбли, които са самостоятелни юридически лица или са част от общински културни институти на територията на цялата страна. В изпълнение разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата, на 30 юни 2024 г. Общински съвет град Добрич прие Решение за създаване на ново самостоятелно юридическо лице – Общински културен институт „Добрич“, който обединява общинските професионални състави: Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“, Духов оркестър и Български камерен оркестър, както и общинските хорови състави „Добруджански звуци“ и „Маестро Захари Медникаров“. С оглед на горепосоченото, предлагам да включите като допустими кандидати по тази програма и общинските културни институти с професионални фолклорни ансамбли в състава си. Бихме искали да отбележим, че в публикуваната документация относно т. 2 „Програма „Нематериално културно наследство“ за предоставяне на средства по чл. 1, ал. 5, т. 5.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.“ фигурира изброяване на наименования на фолклорни ансамбли, което с оглед на това, че в заложените насоки за изпълнение на програмата възможните кандидати са характеризирани като „професионални ансамбли“ е непълно и неточно. В качеството си на директор на Общински културен институт „Дунав“ със звено Ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“, моля да бъде преразгледан посочения въпрос. Ансамбъл за народни пести и танци „Дунав“ изцяло покрива заложените изисквания и би следвало да бъде включен, като равноправен кандидат по предложената програма. Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Приема се Приема се Приема се Приема се Приема се частично Приема се Приема се Приема се Не се приема Приема се Не се приема Приема се частично Приема се по принцип Не се приема Не се приема Не се приема Приема се Приема се частично Приема се Приема се частично Приема се Приема се Приема се Приема се по принцип Не се приема Приема се частично Приема се частично Приема се по принцип Не се приема Не се приема Не се приема Няма конкретно предложение по текстовете. Няма конкретни предложения по текстовете. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Подходът за финансиране е променен. В раздел VI. МЕХАНИЗЪМ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА на Програма "НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО" (ПРОФЕСИОНАЛНИ АНСАМБЛИ И НОСИТЕЛИ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО) ЗА 2024 Г. е посочено, че финансирането и отчитането на дейностите се извършва от Министерство на културата. Текстът е редактиран, съгласно получените бележки. Подходът е променен. Текстът е редактиран. Обсъдено в т. 1. Финансирането се осъществява от Министерство на културата. Подходът променен. Обсъдено в т. 1. Подходът е променен. Отчитането се извършва пред Министерство на културата. Обсъдено в т. 1. Проектът на договор се изготвя от Министерство на културата. Текстовете са променени, съгласно дадените бележки. Проектът на договор може да съдържа чувствителна информация, която следва да бъде достъпна само за страните по него. Подходът е променен. Участието на общините е премахнато от Програмата. Текстовете са редактирани, съгласно дадените бележки. Обсъдено в т. 1. Подходът е сменен. Обсъдено в т. 1. Програма "Нематериално културно наследство" (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) за 2024 г. урежда условията, реда и критериите за предоставяне на средства по чл. 1, ал. 5, т. 5.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., където изрично е посочено, че програмата е насочена към професионалните ансамбли. Видно от текстовете на закона, е че Програмата не е насочена към общини или други организации, в т. ч. и общински. Както е отбелязано в предоставените от НСОРБ бележки: „Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата.“. Този аргумент е относим и към бележките по т. 6. Съгласно предвиденото в ЗДБРБ за 2024 г. програмата е директно насочена към професионалните ансамбли. В обхвата й не са предвидени общински организации и структури, като изхождайки от логиката на цитираните бележки, няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината или общинска организация. Наименованието на комисията е коригирано. Броя на комисиите е редуциран. Създадена е една обща комисия, за допустимост и оценка. Комисията е независима, всеки член има право на равен глас с останалите, за да се гарантира равнопоставеността при вземане на решения. Предвидено е председателят на комисията да има равен глас с останалите членове. Таблицата е редактирана, като е премахнато несъответствието. Във формуляра за оценка е въведена графа „мотиви за оценяването“, в която графа, оценяващият ще даде обяснения за избраната оценка. Обсъдено в т. 6. Предложението е неясно формулирано. Няма заложено изискване за избор на изпълнители, тъй като това би довело до пряко ограничение и дискриминация. Партньорството е изключено от изискванията към кандидатите, съответно не подлежи на оценяване. Разпоредбите са редактирани, съобразно дадените бележки. Формулярът за кандидатстване и преработен, така че кандидатите да могат да предоставят в него обосновката си. Техническата грешка е отстранена. Картата за оценка на проектите е преработена, съгласно предоставените бележки, като повечето от посочените критерии са премахнати, а някои от тях редактирани. Навсякъде в текста думите „бенефициер“ и „бенефициент“ са премахнати. Техническата грешка е отстранена. Формулярът е редактиран, съгласно дадената бележка. Програмата е редактирана, като е премахнато поименното изброяване на професионалните ансамбли. Програмата обхваща всички професионалните фолклорни ансамбли на територията на Република България, които са самостоятелни юридически лица на територията на цялата страна. Обсъдено в т. 6 към становището на НСОРБ. Текстът е редактиран като думата „образователни“ е сменена с „обучителни“, така че текстът да предоставя повече яснота. Всеки кандидат избира сам дейностите, които ще включи в проекта, така че същият да може да изпълни изцяло поставените цели. Срокът за изпълнение на проектите по програмата е удължен до 1 Септември 2025 г. Програмата е редактирана, като е премахнато поименното изброяване на професионалните ансамбли. Програмата обхваща всички професионалните фолклорни ансамбли на територията на Република България, които са самостоятелни юридически лица на територията на цялата страна. Програма "Нематериално културно наследство" (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) за 2024 г. урежда условията, реда и критериите за предоставяне на средства по чл. 1, ал. 5, т. 5.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., където изрично е посочено, че програмата е насочена към професионалните ансамбли. Видно от текстовете на закона, е че Програмата не е насочена към общини или други организации, в т. ч. и общински. Както е отбелязано в предоставените от НСОРБ бележки: „Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата.“. Този аргумент е относим и към настоящите бележки. Съгласно предвиденото в ЗДБРБ за 2024 г. програмата е директно насочена към професионалните ансамбли. В обхвата й не са предвидени общински организации и структури, като изхождайки от логиката на цитираните бележки, няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината или общинска организация. Програма "Нематериално културно наследство" (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) за 2024 г. урежда условията, реда и критериите за предоставяне на средства по чл. 1, ал. 5, т. 5.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., където изрично е посочено, че програмата е насочена към професионалните ансамбли. Видно от текстовете на закона, е че Програмата не е насочена към общини или други организации, в т. ч. и общински. Както е отбелязано в предоставените от НСОРБ бележки: „Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата.“. Този аргумент е относим и към настоящите бележки. Съгласно предвиденото в ЗДБРБ за 2024 г. програмата е директно насочена към професионалните ансамбли. В обхвата й не са предвидени общински организации и структури, като изхождайки от логиката на цитираните бележки, няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината или общинска организация. Програма "Нематериално културно наследство" (професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) за 2024 г. урежда условията, реда и критериите за предоставяне на средства по чл. 1, ал. 5, т. 5.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., където изрично е посочено, че програмата е насочена към професионалните ансамбли. Видно от текстовете на закона, е че Програмата не е насочена към общини или други организации, в т. ч. и общински. Както е отбелязано в предоставените от НСОРБ бележки: „Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата.“. Този аргумент е относим и към настоящите бележки. Съгласно предвиденото в ЗДБРБ за 2024 г. програмата е директно насочена към професионалните ансамбли. В обхвата й не са предвидени общински организации и структури, като изхождайки от логиката на цитираните бележки, няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината или общинска организация. PAGE PAGE 15

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ НА ПРОГРАМИ „Информационна и медийна грамотност в обществените библиотеки” и „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“ НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Потребител- vivelev Фондация „Народни читалища“ Получено по ел. поща на 23.08.2024 г. от потребител: HYPERLINK "mailto:yvulkovsky@gmail.com" yvulkovsky@gmail.com Национално сдружение на общините в РБ Вх. № 62-00-446/ 28.08.2024 г. на МК Посочените конкурсни програми по същество не са нови за МК. Посочените в тях дейности, под една или друга форма, са реализирани като програми на министерството през последните близо 20 години. Самите програми са целево ориентирани, като са посочени приоритетини направления и конкретни бенефициери.  Поради естеството на материята, както и липсата към момента на предварително публичнооповестено от страна на администрацията на МК проучване/анализ/доклад, пораждат се поредица от въпроси относно целесъобразността на програмите в този им вид. Но най-вече - може ли при липсата на подробен и ясен анализ на ситуацията в отделните сектори, които са обект на програмите, с отчетени в него изводи и препоръки, както и набелязване на конкретни предложения да се пристъпва към осъществяването на подобни програми? Още повече в срокове и за средства, които са посочени в публикуваните отделни документи. Същите безспорно са необходими за поддържане на културната инфраструктура, но без анализ те не биха постигнали цели, особено в по-дългосрочен план. Ето защо, първоначално е нужно да се даде отговор поне на някои въпроси, между които: 1. Направен ли и анализ по отношение въздействието на реализираните през годините програми по отделните направления, които в момента са изведени. Ако има такъв то той публикуван ли е? 2. Изведените приоритетни направления в настоящите програми, както и посочените дейности, които следва да бъдат обект на интервенция в резултат на анализ, който е посочил необходимостта от тях ли е? 3. Защо има смесване на отделни бъдещи бенефициари и поставянето им на равни начала - напр. читалища и читалищни сдружения? Това са два отделни юридически субекта, които макар и да имат определена близост и сходство в практиката са напълно различни. 4. В общата обява са посочени названия на отделни програми, които след преглед на документите става ясно, че са изписани в непълен вид - напр. под т.2 е написано "Програма "Нематериално културно наследство", а в документите става ясно, че има конкретизиране - "Програма "нематериално културно наследство - за професионални ансамбли". 5. Посоченият срок за реализиране на подобни програми – до края на календарната 2024 г., реализуем ли е с оглед на това, че програмите реално ще стартират най-рано през м. септември на същата година? След ясен отговор на тези въпроси може да се направи дискусия и по параметрите в отделните програми, защото и там има известни неясноти, пропуски и други пораждащи въпроси моменти. Опитът от последните години показва, че такива програми се посрещат с интерес и са обект на различни дискусии във връзка с осъществяването им. Опитът от последните години показва, че такива програми се посрещат с интерес и са обект на различни дискусии във връзка с осъществяването им. Освен това, разпределят се публични средства към публични организации. Това поражда необходимостта от правилен подход при целевото ориентиране на програмите, както и ясни правила на провеждане, реализиране и отчитане на подобни конкурсни сесии. На основание на чл. 69, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, фондация „Народни читалища“ Ви предоставя писмено предложение по обявената за обществено обсъждане Национална програма „Информационна и медийна грамотност в обществените библиотеки” ,както следва: В раздел 4, “Обхват на програмата”: „Национален обхват- Програмата обхваща Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“; регионални библиотеки и общински библиотеки, на територията на Република България.“, да бъде допълнено: както и читалищни библиотеки. В раздел 7, „Допустими кандидати“, в първия параграф: „Бенефициенти по Програмата могат да бъдат Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“; регионални библиотеки и общински библиотеки, на територията на Република България.“, да бъде допълнено: както и читалищни библиотеки. Предлагаме да бъдат направени и съответните промени, по преценка на Министерство на културата, по отношение на механизма на финансиране описан в раздел 6, така че да има възможност да бъдат финансирани самите читалища, които са юридически лица с нестопанска цел, а не са разпоредители с бюджетни средства. Обосновка на предложенията: Читалищните библиотеки са важна част от националната библиотечна мрежа и в пълна степен отговорят на описанието в програмата: „Библиотеките традиционно са възприемани като място за учене през целия живот. Те имат капацитет и достатъчно ресурс да участват в програми за информационна грамотност, както и да развиват свои такива. Библиотеките имат много широк кръг от ползватели на услугите си - от деца до възрастни хора и по този начин имат възможност да развият информационна грамотност в цялата общност.“ Изключването на читалищните библиотеки ще доведе до непропорционалното разпределение на средствата в териториален план, защото общински библиотеки съществуват в 10 области, като например във областите Велико Търново и Стара Загора има по 3, а в областите Смолян, Сливен, Разград и т.н. има по една. В 18 области няма регистрирани общински библиотеки, а ролята на такива имат библиотеките към централните читалища (например община Белоградчик, община Кула и т.н. в област Видин). Читалищните библиотеки са записани като обществени библиотеки в Закона за обществените библиотеки, наравно с държавните и общинските библиотеки. Те в пълна степен отговарят на описанието в програмата: „Обществената библиотека има разнообразни потребители и потенциал да достигне до всички напречни секции на своята общност от деца до възрастни хора, както и до малцинствени групи и образователни и професионални нива и по този начин има възможност да развие информационна грамотност в цялата общност.“ Включването на читалищните библиотеки в програмата би допринесло за изпълнението на основната цел на програмата: „Целта на програмата е да подпомогне развитието на обществените библиотеки като център за информационна грамотност.“ На основание на чл. 69, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, фондация „Народни читалища“ Ви предоставя писмено предложение по обявената за обществено обсъждане Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“ ,както следва: В раздел 1, “Необходимост от програмата”, в предпоследния параграф: „Право на целево подпомагане по настоящата програма имат Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, регионалните библиотеки и общинските библиотеки, които са регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки (съгл. чл. 10, т. 1 от Закона за обществените библиотеки) в Министерството на културата през 2023г.“, да бъде допълнено: както и читалищните библиотеки. В раздел 4, „Обхват на програмата“, в първия параграф: „Обхватът на програмата е национален. Тя обхваща Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионални библиотеки и общински библиотеки, на територията на Република България и предвижда дейности за тяхното технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето.“, да бъде допълнено: както и читалищни библиотеки. В раздел 6, „Допустими кандидати“: „Допустими кандидати по програмата са Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионални библиотеки, съгл. чл. 25 и чл. 27 от ЗОБ в областните центрове и общински библиотеки , съгл. чл. 32 и чл. 33 от ЗОБ, вписани в публични регистър на обществените библиотеки в съответствие с разпоредбите на чл. 10 от ЗОБ.“, да бъде допълнено: както и читалищни библиотеки, съгл. чл. 37 от ЗОБ. Предлагаме да бъде променен и механизмът на финансиране в раздел 12, така че да може да бъдат финансирани читалищата, които са юридически лица с нестопанска цел, а не разпоредители с бюджетни средства. Читалищните библиотеки са важна част от националната библиотечна мрежа и имат същите нужди от технологично обновяване и техническо оборудване като останалите обществени библиотеки в България. Читалищните библиотеки имат важна роля в насърчаването на четенето, както и другите обществени библиотеки в България. За читалищните библиотеки в пълна сила важат всички предизвикателства констатирани в обосновката на програмата, включително фактът че: „Повече от десет години не са влагани целево средства за технологично обновление и автоматизация на процесите в библиотеките.“ Изключването на читалищните библиотеки ще доведе до непропорционалното разпределение на средствата в териториален план, защото общински библиотеки съществуват в 10 области, като например във областите Велико Търново и Стара Загора има по 3, а в областите Смолян, Сливен, Разград и т.н. има по една. В 18 области няма регистрирани общински библиотеки, а ролята на такива имат библиотеките към централните читалища (например община Белоградчик, община Кула и т.н. в област Видин). По процедурата за кандидатстване и финансиране на одобрените проекти и контрол по изпълнението: В проектите на програми: „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“, „Медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки”, „Нематериално културно наследство – за професионални ансамбли“, „Читалища“ за 2024 г. е избран механизъм за финансиране, различен от подхода в представената за обществено обсъждане конкурсна сесия за финансиране на проекти за опазване на нематериалното културно наследство, при един и същи източник на финансиране и основания за предоставяне на подкрепата. Изборът на механизъм за разпределение на средствата по проектите на програми, който предвижда: кандидатстването, оценяването и одобряването на проектните предложения, както и преценката за резултатите от изпълнението се осъществяват от Министерството на културата, а финансирането е предвидено да се извършва 100% авансово от общината на база одобрени от Министерство на културата проекти, не е мотивиран и липсва препратка към действащи законови текстове, които биха могли да бъдат приети като основания. С изготвените правила на кмета на общината се възлага допълнително задължение да получава докладите за изпълнението на дейностите от бенефициентите, придружени от копия на първичните счетоводни документи, заверени „Вярно с оригинала”, за реализираните по програмата разходи, в едномесечен срок след приключване на дейностите по проекта да изготвя доклад за изпълнение на Програмата и да го изпраща до Министерство на културата, с копие на отчетните документи за дейности, към които общината няма отношение. Докладите трябва да включват съдържателен отчет и финансов отчет за изразходване на средствата. Предвидено е при неизпълнение на проектите и неприемане на отчета на бенефициента, средствата да се връщат в държавния бюджет. В правилата не е ясно разписано кой извършва мониторинг на изпълнението и преценката за изпълнение на проектите и какъв е редът за връщане на изплатените на бенефициентите средства в държавния бюджет, при положение, че е предвидено 100% авансово плащане да се извършва от общините. На практика Правилата възлагат на кмета на община дейности и отговорности извън законово регламентирания ред. В правилата не е предвидено сключване на договор, на основание на който да бъдат предоставяни средствата, осъществяван контрол и извършвано отчитането. Проектът на договор за финансиране следва да бъде част от пакета документи за кандидатстване. Ако проектните предложения се подават от юридически лица, различни от общини, и се оценяват от Министерството на културата, финансирането би трябвало да става след сключване на договор с конкретното юридическо лице. Въз основа на клаузите на договора бенефициентът отговаря за изпълнението и отчитането на проектните дейности. Няма основание задълженията на бенефициента да бъдат поемани от друго юридическо лице – в случая общината, което няма никакво отношение към цялото провеждане на процедурата. Видно от посочените в програмите критерии за недопустимост на кандидатите, наличието на предишен договор за финансиране, по който не са изпълнени всички условия, е основание за недопускане. Очевидно сключването на договор на получателите на финансова подкрепа с Министерството на културата, в качеството му на финансиращ орган, е практика, която не е приложена към настоящите национални програми. Предвид изложеното, считаме, че предложеният механизъм за финансиране е нормативно необоснован и не гарантира ефективното и ефикасно използване на публичния ресурс. По оценката на проектите: 1. Приложените Таблици, касаещи дейността на т.нар. Технически комисии, съдържат както критерии за административно съответствие, така и за допустимост. В тази връзка, наименованията им би следвало да са за оценка на административното съответствие и допустимостта на подадените проекти. Аналогично и Техническата комисия би следвало да е за извършването на проверка на административното съответствие и допустимостта на подадените проекти; 2. По отношение на Техническата комисия, би следвало да се изясни правото на глас на председателя й. Допълнително следва да се обмисли и доколко е резонно всеки член на Комисията (общо 4-ма) да извършва самостоятелна оценка на проектите. В тази връзка е достатъчно административното съответствие и допустимостта на всеки проект да се оцени от 2-ма оценители; 3. Правото на глас на председателя на Експертната комисия също следва да се изясни, както и броят на оценителите, които ще оценяват всеки от проектите. Текстовете, указващи че всеки член на комисията дава от 1 до 5 точки за всеки от посочените критерии, следва да се съобразят с това, че съгласно Таблиците за оценки, може да се присъждат и „0“ точки; 4. За да се избегне субективизмът при експертната оценка на проектите, ще е удачно за всяка от присъжданите от 0 до 5 т. по всеки от критериите, да се приложи разяснение. По проект на Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето“: 1. В т.1 „Необходимост от Програмата“ се посочва, че право на целево подпомагане имат Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионалните библиотеки и общинските библиотеки, които са регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки (съгл. чл. 10, т. 1 от Закона за обществените библиотеки) в Министерството на културата през 2023 г. Същевременно в т. 6 „Допустими кандидати“ като такива фигурират Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, регионални библиотеки, съгл. чл. 25 и чл. 27 от ЗОБ, в областните центрове и общински библиотеки, съгл. чл. 32 и чл. 33 от ЗОБ, вписани в публичния регистър на обществените библиотеки в съответствие с разпоредбите на чл. 10 от ЗОБ. С оглед на това е необходимо текстовете, свързани с допустимите кандидати по Програмата, да се унифицират, както и ясно и недвусмислено да бъде посочено кои обществени библиотеки, по смисъла на ЗОБ, не са допустими за кандидатстване. 2. Удачно ще е в т. 2 „Очаквани резултати“ изброените такива да се прецизират и предефинират, в т.ч. да се остойностят, където е възможно. По този начин ще се избегне смесването на очаквани резултати, дейности и конкретни мерки. Например резултат „Ползване на библиотечни документи на място в библиотеката и заемането им за ползването им у дома – постигане на увеличаване на заеманите документи от 3 до 5%“ би могъл да придобие следният вид: „Ръст на заеманите за ползване на място и у дома библиотечни документи – от 3 до 5%“ . 3. Би следвало общият бюджет на Програмата да се разпредели между допустимите кандидати, като бъде посочен съответният финансов ресурс: Например … хил. лв. за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, …. хил. лв. за регионалните библиотеки и т.н. 4. В т.9 „Допустими разходи“: удачно ще е да се посочи периодът на допустимостта на разходите. С оглед изискването във Формуляра за кандидатстване исканите средства от МК да се посочат с ДДС, е необходимо да се укаже и допустимостта му, в т.ч. при невъзстановим и възстановим такъв. 5. В раздел 2. „Цели на програмата“ да отпадне текстът: „Повишаване на творческия и продукционен капацитет на библиотеките чрез представяне на културни продукти, създаване и разпространение на културното съдържание в страната и чужбина, свързани с насърчаване на четенето и грамотността.“ като нямащ отношение към дейността на обществените библиотеки и същността на Програмата. 6. В раздел 2 очакваните резултати следва да бъдат ясно обвързани с посочените цели на програмата. В изброените „резултати“ има сериозно смесване на очаквани резултати, дейности, примери за конкретни мерки и допустими разходи. 7. Аналогично е смесването на понятия в раздел „Допустими дейности“. Например: киоск – със системи за презентации в публични пространства са периферни устройства - като дейност – могат да бъдат придобити, разработени, закупени; Например: Технологии за дългосрочно офлайн съхранение на архивен масив от дигитална информация за подобряване сигурността и надеждността на данните (облачно съхранение, магнитни ленти-касети и твърди дискове – HDD); - е допустим разход, а не дейност. 8. В раздел „Допустими дейности“ 7.2. Раздел II, Модул 1 са посочени и конкретни инициативи и събития, а не дейности. 9. т.13 „Ред за кандидатстване“ - тъй като по Програмата не е разписан раздел „Партньорство“, ще е удачно посочената Декларация за партньорство да се заличи в т.ч. и от Приложенията или в правилата за кандидатстване да бъде разписан съответният раздел. По проект на Програма „Медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки”: 1.Прави впечатление, въпреки подробно описаните мотиви за необходимостта от Програмата, че от същата се изключват читалищните библиотеки. В тази връзка, както и с оглед на това, че те също са част от обществените библиотеки по смисъла на Закона за обществените библиотеки, следва ясно и недвусмислено да се посочи, че те не са допустим кандидат по Програмата. 2. За да се гарантира подкрепа за всички типове допустими кандидати, е подходящо общият бюджет на Програмата да се разпредели между тях. Например 20 хил. лв. за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, …. хил. лв. за регионалните библиотеки и т.н. 3. В т.10 „Допустими разходи“ е удачно да се посочи периодът на допустимостта на разходите. С оглед изискването във Формуляра за кандидатстване исканите средства да се посочат с ДДС, е необходимо да се укаже и допустимостта му, в т.ч. при невъзстановим и възстановим такъв. 4. т.13 „Ред за кандидатстване“: Предвиждането по т.1, че заявителите имат право да кандидатстват за финансиране с един проект за две или повече дейности по двата раздела на Програмата, следва да се съобрази с това, че в Програмата те не са обособени като раздели, а като групи дейности. 5. С оглед горната граница на проектите (20 хил. лв.) е удачно Формулярът за кандидатстване да се опрости - да се обединят отделни негови раздели, като например ръководител на проекта и екип на проекта; дейности по проекта и график на дейностите. Други раздели, като устойчивост биха могли да се заличат, както и изискуемата финансова обосновка. По този начин административната тежест при кандидатстването, ще съответства на предвидената по Програмата подкрепа. Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Не се приема Приема се Приема се Приема се Приема се Не се приема Приема се Приема се Приема се Приема се Не се приема Приема се частично Приема се по принцип Не се приема Приема се частично Приема се Не се приема Приема се Приема се частично Приема се Приема се Приема се Не се приема Приема се Не се приема Приема се Приема се частично Няма конкретно предложение по текстовете. Няма конкретни предложения по текстовете. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Няма конкретни предложения. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. посочените средства, в които влизат и средствата по настоящата Програма, са предвидени за финансиране на проекти на държавни и общински културни организации и структури с цел създаване и развитие на културни продукти. Съгласно чл. 2 от Закона за народните читалища, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел. Видно от посочената разпоредба на ЗНЧ, читалищата са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Читалищата попадат извън посочените в чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2. от ЗДБРБ за 24 г. субекти, подлежащи на финансиране. С оглед на това обстоятелство, тяхното включване в кръга на допустимите субекти по настоящата Програма се явява незаконосъобразно. Предложението е обсъдено в коментара по т. 1. Народните читалища са недопустим субект по смисъла на разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2 от ЗДБРБ за 24 г. Предложението е обсъдено в коментарите към предходните две точки. Липсва конкретно предложение. Липсва конкретно предложение. Липсва конкретно предложение. Предложението е обсъдено в т. 1. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2. от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. посочените средства, в които влизат и средствата по настоящата Програма, са предвидени за финансиране на проекти на държавни и общински културни организации и структури с цел създаване и развитие на културни продукти. Съгласно чл. 2 от Закона за народните читалища, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел. Видно от посочената разпоредба на ЗНЧ, читалищата са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Читалищата попадат извън посочените в чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2. от ЗДБРБ за 24 г. субекти, подлежащи на финансиране. С оглед на това обстоятелство, тяхното включване в кръга на допустимите субекти по настоящата Програма се явява незаконосъобразно. Предложението обсъдено в т. 1. Предложението обсъдено в т. 1. Предложението обсъдено в т. 1. Липсва конкретно предложение. Липсва конкретно предложение. Липсва конкретно предложение. Липсва конкретно предложение. Подходът за финансиране е променен. В раздел 12. 12. МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСИРАНЕТО на Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ е посочено, че финансирането на дейностите се извършва от Министерство на културата. Текстът е редактиран, съгласно получените бележки. Подходът е променен. Текстът е редактиран. Обсъдено в т. 1. Финансирането се осъществява от Министерство на културата. Подходът е променен. Обсъдено в т. 1. Подходът е променен. Отчитането се извършва пред Министерство на културата. Обсъдено в т. 1. Съгласно променените разпоредби в раздел 17 и 18 на Програмата, отчитането следва да се извършва пред Министерство на културата, като реда за отчитане ще бъде посочен в договорите, сключени с одобрените кандидати. Отчитането е обсъдено в раздели 17 и 18 на Програмата. Премахнато е участието на общините в страната, като конкурсната процедурата и сключването на договорите се извършва изцяло от Министерство на културата. Проектът на договор се изготвя от Министерство на културата. Текстовете са променени, съгласно дадените бележки. Проектът на договор може да съдържа чувствителна информация, която следва да бъде достъпна само за страните по него. Подходът е променен. Участието на общините е премахнато от Програмата. Текстовете са редактирани, съгласно дадените бележки. Подходът е променен. Обсъдено в т. 1. Подходът е променен. Обсъдено в т. 1. Наименованието на комисията е коригирано. Броят на комисиите е редуциран. Създадена е една обща комисия, за допустимост и оценка. Комисията е независима, всеки член има право на равен глас с останалите, за да се гарантира равнопоставеността при вземане на решения. Експертната комисия извършва проверка за административно съответствие, допустимост и оценка на проектите. Текстовете са редактирани, съгласно дадените бележки. Комисията е независима, всеки член има право на равен глас с останалите, за да се гарантира равнопоставеността при вземане на решения. Предвидено е председателят на комисията да има равен глас с останалите членове. Таблицата е редактирана, като е премахнато несъответствието при присъждане на точките за оценяване. Във формуляра за оценка е въведена графа „мотиви за оценяването“, в която графа, оценяващият ще даде обяснения за избраната оценка. В раздел 6. ДОПУСТИМИ И НЕДОПУСТИМИ КАНДИДАТИ на Програмата е изрично посочено, кои са допустимите и недопустимите кандидати по програмата. Текстовете са ясно формулирани и не се налага редакция. Текстът е редактиран, като посочените стойности са премахнати. Текстът е редактиран, съгласно дадените бележки. В раздел 5 „Бюджет на програмата“ са посочени конкретните допустими стойности за финансиране за отделните субекти по програмата. Предложението е неясно. Срокът за изпълнение по Програмата е конкретно посочен. Предложението се приема. Текстът е премахнат от раздел 2 „Цели на програмата“. Раздел 3 „Очаквани резултати“ е редактиран частично, съгласно дадените бележки, като текстовете са прецизирани с оглед даване на повече яснота. Текстовете са редактирани, съгласно дадените бележки с оглед прецизиране на разпоредбите. Текстовете са редактирани, съобразно дадените бележки. Текстът на Програмата е редактиран, като терминът „Партньорство“ е премахнат. В раздел 6. ДОПУСТИМИ И НЕДОПУСТИМИ КАНДИДАТИ на Програмата е изрично посочено, кои са допустимите и недопустимите кандидати по програмата. Текстовете са ясно формулирани и не се налага редакция. Текстът е редактиран, съгласно дадените бележки. В раздел 5 „Бюджет на програмата“ са посочени конкретните допустими стойности за финансиране за отделните субекти по програмата. Предложението е неясно формулирано. Срокът за изпълнение по Програмата е конкретно посочен. Текстът на разпоредбата е редактиран, като думите „по двата раздела“ са премахнати. Текстовете на формуляра са редактирани частично. Размерът на допустимите средства на отделните субекти по Програмата е увеличен. Формулярът е редактиран с оглед внасяне на повече яснота. PAGE PAGE 17