Проект на Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени след обществените консултации по проект на Устройствен правилник на КРС, проведени съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Aziti Чл. 28. (1) Работното време на Не се приема Устройственият правилник на служителите в администрацията е 8 часа Комисията за регулиране на дневно с променливи граници и 40 часа съобщенията и на нейната седмично при 5-дневна работна седмица. администрация (УПКРСНА) Това може да е подходящо работно регламентира общите правила за време за ръководни кадри, старши работното време. В КРС се спазват експерти и служители, чието заплащане нормите на трудовото законодателство за присъствие не е обвързано с резултати относно работното време – Кодекса на и ефективност... труда, Закона за държавния служител и Младшите експерти и служители пред подзаконовите им актове в областта на пенсия може да имат намалено трудовите и служебните работното време на 6 часа на ден, 30 на правоотношения. седмица, при 5-дневна работна седмица Изготвени са вътрешни правила и или 7,25 часа на ден, 30 на седмица, при административни актове – заповеди, с 4-дневна работна седмица. Обедната цел организиране и контрол за спазване почивка може да е 1,5 часа. Съответно на работното време от служителите в основното месечно възнаграждение да е КРС. 75% от това на служители на пълно Допълнителни възнаграждения за работно време. постигнати резултати се определят и Допълнителни възнаграждения по чл. получават съгласно нормативните 29. (3) да са за реално постигнати изисквания и приетите вътрешни резултати, а не за мотаене и поддържане правила, в зависимост от изпълнението на социални контакти на работното на целите и задачите в КРС и място по време на работното време. конкретните постижения. Aziti Чл. 29. (1) Редът - липсва (1), моля да го Приема се 1 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението добавите! Aziti Чл. 29. вътрешните правила за работната Не се приема заплата Moля, вътрешните правила за работната заплата също да ги обявите публично и да са ясни за всички, в това число и на служителите. "Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати" ал. 3 как се таксуват?! Облагат ли се с данък доход и плащат ли се върху тях осигуровки за пенсия, здравни осигуровки, безработица и т.н.? Това да не е държавническият начин за даване на пари уж по банков път, но в стил под масата, който се отразява негативно на нивото на пенсия на служителите и ощетява осигурителните институции от приходи?! „(4) Средствата по ал. 3 (за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати) се определят в размер до 30 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.“ От тук би трябвало да следва, че и всеки служител може да получи максимум 30 на сто от брутния годишен размер. Ако се отпуснат 30 на сто от брутния годишен отчет, всички получават по Мотиви В КРС са приети Вътрешни правила за заплатите на служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията. Няма нормативно изискване Вътрешните правила за работната заплата да бъдат публикувани на Интернет страницата на КРС. Вътрешните правила за заплатите на служителите от администрацията на КРС са достъпни за работещите в КРС, тъй като касаят служебните/трудовите правоотношения. Служебните/трудовите правоотношения в КРС са в съответствие с нормативните актове, които ги регламентират, включително и в частта на заплащането на труда. Облагането с данък на трудовите възнаграждения и плащането на осигуровки в КРС се спазват, като не се уреждат с вътрешни правила в администрацията, а са предмет на националното законодателство. Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати се определят и получават съгласно нормативните изисквания и приетите вътрешни правила, в зависимост от изпълнението 2 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението равно. Ако се отпуснат по-малко от 30 на целите и задачите в КРС и на сто от брутния годишен отчет, едни конкретните постижения. получават максимума, а други по-малко Длъжностните характеристики в КРС се или нищо. актуализират периодично, при Примерна методика за разпределяне на необходимост и отразяват преките допълнителни възнаграждения за задължения на работещите в КРС. постигнати резултати. На служители на пълен работен ден допълнителни възнаграждения за постигнати резултати може да са в размер на максимум 10% от - месечната брутна заплата на служителя от предходния месец - средната брутна месечна заплата на служителя от предходната година, - средната месечна брутна заплата на служителите в отдела, но не повече от 20% от личната месечна брутна заплата на служителя На служители на непълен работен ден възнаграждения за постигнати резултати може да са в размер на максимум 30% от - месечната брутна заплата на служителя от предходния месец - средната брутна месечна заплата на служителя от предходната година, - средната месечна брутна заплата на служителите в отдела, но не повече от 30% от личната месечна брутна заплата на служителя Как се пресмятат постигнатите 3 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението резултати?! Ако един служител трябва да изготви например доклад или стратегия и ако това е негово задължение по длъжностна характеристика, то няма нужда от изплащане на допълнителен бонус, че си е свършил работата. НО ако той ангажира своите колеги, да му помагат в изготвянето на доклада, то подчинените имат право на допълнителен заплащане, защото вършат чужда работа или подпомагат трети да презентира труда им пред четвърти. Ако дейността/документът се изготвят месечно, тримесечно, годишно в отдела, то това е част от задълженията и рутинна дейност и няма нужда да се хонорува с допълнително заплащане. Но ако дейността/документът е извънреден и изисква допълнителни усилия и т.н., то тогава може да се възнагради допълнително. Рутинни дейности да не се хоноруват екстра! Длъжностната характеристиката да се актуализира периодично и рутинни/aвтоматизирани дейности да се вписват в нея, така за тях служителите да нямат претенции за допълнително заплащане. BIB Служител по мрежова и информационна Приема се Отразено в чл. 17, ал. 3 от проекта на сигурност Устройствен правилник. 4 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението В Устройствения правилник никъде не са разписани задълженията на Комисията, произтичащи от по Закона за киберсигурност и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. Те се изпълняват от служител, пряко подчинен на Председателя на Комисията. Предлагам Ви да се добави следния примерен текст: „Служителят по мрежова и информационна сигурност е на пряко подчинение на Председателя и осъществява функции, свързани с организирането, управлението и прилагането на мерки за мрежова и информационна сигурност на всички структури, програми, дейности и процеси в Комисията, като: 1. организира дейностите, свързани с постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност, и целите, които са заложени в политиката на Комисията за мрежова и информационна сигурност; 2. участва в разработването и следи за спазването на вътрешните правила за всяка дейност, свързана с администрирането, експлоатацията и поддръжката на хардуер и софтуер; 3. следи за прилагането на законите, 5 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението подзаконовите нормативни актове, стандартите, политиките и правилата за мрежовата и информационната сигурност; 4. организира, координира и отговаря за периодичните оценки на рисковете за мрежовата и информационната сигурност; 5. периодично (не по-рядко от веднъж годишно) изготвя доклади за състоянието на мрежовата и информационната сигурност в Комисията и ги представя на председателя; 6. организира обученията, свързани с мрежовата и информационната сигурност; 7. организира проверки за актуалността на плановете за справяне с инцидентите и плановете за действия в случай на аварии, природни бедствия или други форсмажорни обстоятелства; анализира резултатите от тях и организира изменение на плановете, ако е необходимо; 8. отговаря за водене на регистъра на инцидентите и за реагиране при инциденти с информационната сигурност при условията и по реда на ЗК и подзаконовите актове по 6 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението прилагането му; 9. уведомява за инциденти съответния секторен екип за реагиране на инциденти с компютърната сигурност в съответствие с изискванията за уведомяване при инциденти на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 59 от 2019 г.); 10. организира анализ на инцидентите с мрежовата и информационната сигурност за откриване на причините за тях и предприемане на мерки за отстраняването им с цел намаляване на еднотипните инциденти и намаляване на загубите от тях; 11. следи за актуализиране на използвания софтуер и фърмуер и дава препоръки; 12. организира тестове за откриване на уязвимости в информационните и комуникационните системи на Комисията и предлага мерки за отстраняването им; 13. предлага санкции за лицата, нарушили мерките за мрежовата и информационната сигурност; 14. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, 7 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението уреждащи изискванията към мерките за мрежова и информационна сигурност.“ Gergana_Petrova Изключително странна промяна на Не се приема несъществено необходим документ Текущата промяна в устройствения правилник, извършена от Председател на КРС с изтекъл мандат, поставя редица въпроси относно целта ѝ. Промените трябваше да бъдат извършени от новия председател, който има петгодишен мандат. Относно чл. 29, който урежда допълнителното възнаграждение на политическото ръководство на КРС, възнагражденията следва да идват от икономиите, реализирани от КРС. Това поражда въпрос защо политическото ръководство, което не е експерти, трябва да получава допълнително възнаграждение. Освен това, преди раздаването на такива възнаграждения, трябва да са изпълнени три условия: съществуването на Закон, Акт на Министерския съвет и Вътрешни правила. Ако първите два документа са публично достъпни, защо вътрешните правила и правилата по които се изчисляват не са? Също така, в правилника не е указано коя дирекция Мотиви Съгласно чл. 24, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, при изтичане на мандата на член на комисията той продължава да изпълнява своите правомощия до влизане в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член. С Решение № 241 от 15.08.2024 г., Комисията за регулиране на съобщенията прие проект на Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация. В проекта на акт са отразени новите функции на Комисията, които произтичат от промени в Закона за електронните съобщения, от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги), от промени в Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Прецизирани са съществуващи текстове. 8 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението отговаря за контрола по спазването на чл. 29, въпреки че става въпрос за публични средства. Другата съществена промяна е създаването на Международна дирекция. В устройствения правилник от 2018 г. тя вече съществува и работи, но след това е закрита от настоящия председател. Сега същата дирекция отново се възстановява, като функциите ѝ почти припокриват тези на закритата дирекция. Това поставя въпрос относно мотивите за създаването ѝ отново, особено след като КРС е функционирала успешно пет години без нея. Тази промяна предполага, че предишното решение на председателя е било погрешно, а възстановяването на структурата е начин за коригиране на тази грешка или има друг мотив за това който не става ясен от публикуваните мотиви? Мотивите за създаването на нови функции на Комисията във връзка със Закона за мерките срещу изпиране на пари не са ясни от правилника. Не става ясна и какви точно са промените свързани със Закона за мерките срещу изпиране на пари, какво точно в структурата на КРС се променя, ако въобще нещо се променя. Същото важи Мотиви В КРС са изготвени и приети Вътрешни правила за заплатите на служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията, в които са разписани текстове относно допълнителните възнаграждения, които могат да бъдат получавани, съгласно нормите на Кодекса на труда, Закона за държавния служител и подзаконовите им актове, приети от Министерския съвет. Служебните/трудовите правоотношения в КРС са в съответствие с нормативните актове, които ги регламентират, включително и в частта на заплащането на труда. Няма нормативно изискване Вътрешните правила за работната заплата да бъдат публикувани на Интернет страницата на КРС. Вътрешните правила за заплатите са достъпни за работещите в КРС, тъй като касаят служебните/трудовите правоотношения. Допълнителни възнаграждения за постигнати резултати се определят и получават съгласно нормативните изисквания и приетите вътрешни правила, в зависимост от изпълнението на целите и задачите в КРС и конкретните постижения. 9 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението и за изграждането на лаборатория за Във вътрешни правила в КРС е разписан електромагнитна съвместимост. Не е реда, по който се определят, начисляват ясно какви ще бъдат контролните и изплащат допълнителните функции на тази лаборатория, къде ще възнаграждения, както и начина за бъде разположена, какво звено ще извършване на финансов контрол при отговаря за нея? разходване на публичните средства. Редът за извършване на финансовия Като цяло предложените промени контрол е в синхрон с разпоредбите на изглеждат не мотивирани и объркани, Закона за финансовото управление и което поражда съмнения за реалната им контрол в публичния сектор и Закона за цел. публичните финанси. Не е ясно каква е целта на бележката относно създаването на Международна дирекция и каква е ползата за проекта на акт от направената бележка. В мотивите към Решение № 241/15.08.2024 г. на КРС е посочено, че в проекта на Устройствен правилник са предвидени дейностите на КРС, свързани с участие в международни прояви за периода 2023-2025 г., необходимостта от разглеждане и решаване на въпроси, свързани с международна дейност и координация в КРС, необходимостта от международна координация по дейностите във връзка с изпълнението на правомощията на КРС, въведени с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/2065. Съгласно чл. 108, ал. 6 от ЗМИП, КРС упражнява контрол чрез прилагане на 10 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението основан на риска подход върху дейността на задължените субекти по чл. 4, т. 7 от ЗМИП. В тази връзка, в проекта на УПКРСНА, в чл. 26, т. 37 и 38, са предвидени функции, които обобщават дейността по ЗМИПв рамките на специализирана администрация на КРС. Следва да се поясни, че структурата по дирекции на администрацията на КРС, е разписана в проекта на Акт. Съгласно Закона за администрацията, дирекциите, отделите и секторите са административни звена в администрацията. С вътрешен административен акт се определят отделите в една дирекция и секторите в тях, като се разписват функционални характеристики за всяко звено! Ясно са разписани мотивите и новите функции на Комисията във връзка с прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари. 1. Изложеното по-горе е относимо и във връзка с бележката за Лабораторията за електромагнитна съвместимост. В чл. 23, т. 10 от УПКРСНА, е разписано: „осигуряване на електромагнитната съвместимост на радиосъоръженията и съответствието им с нормативните изисквания; организиране и 11 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението функциониране на лаборатория за електромагнитна съместимост;“. Gergana_Petrova Неясна терминология с липсваща правна Приема се Отразено в чл. 7, ал. 4 от проекта на Акт. дефиниция Прави впечатление въвеждането на термина "неотложност" в чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник на КРС. Въвежда се терминология без правна дефиниция в Устройствения правилник. Къде е дефинирано значението на термина "неотложност" и в кой закон се среща този термин? В текста няма яснота относно дефиницията на този термин, а подобен термин не съществува в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Освен това, не е посочено къде са разписани правомощия по "неотложност". Ако заседание се свиква по такъв повод, това може да е индикация, че някой не е изпълнил своевременно задълженията си. Мотивите, използвани за свикване по "неотложност", не изглеждат достатъчно обосновани. Важно е да се отбележи, че в гражданските институции подобен термин не е установен и не би следвало да се въвежда без яснота. Дори да бъде въведен, остават въпроси какви ще бъдат критериите за "неотложност" и кой ще ги определя. 12 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението Илия Христозов Чл. 22, ал. 1 от Вътрешни правила Не се приема (Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС) За заседанията на комисията се изготвя аудиозапис от служители, определени със заповед на председателя. (2) Аудиозаписът се съхранява 12 месеца. Носителят с аудиозаписа се съхранява от служителя по сигурността на информацията в КРС. Редът за съхраняване и унищожаване на аудиозаписите се определя със заповед на председателя на КРС. (4) За служебно ползване, при необходимост и по искане на председателя или на поне двама членове на КРС, служителите по ал. 3 изготвят подробен протокол от проведеното заседание въз основа на извършения аудиозапис. Блокира се възможността на отделен член на КРС да изисква изготвяне на подробен протокол, без за това да има някаква логическа обосновка. Всеки член на КРС би следвало да има право да иска изготвянето на подробен протокол от проведеното заседание въз основа на извършения аудиозапис (изготвянето на подробен протокол дори трябва да е задължително за всяко заседание, а не само при поискване). Самото Мотиви На обществено обсъждане е публикуван Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация. Бележките по отношение на Вътрешните правила за провеждане на заседанията на КРС, са извън предмета на акта и на общественото му обсъждане. 13 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението приравняване, в случая на председателя на КРС с „поне двама членове на КРС“, считам, че е нарушение на принципа на равнопоставеност на членовете на Комисията по отношение на толкова важните принципи, като прозрачността на вземането на решения от КРС, както и точното и обективно съдържание на протоколите от заседанията. Чл. 14. (1) Всеки член на комисията Не се приема може да изрази „особено мнение“ по точка от дневния ред. Особеното мнение на член на комисията по точка от дневния ред се регистрира в деловодната система и се предоставя в писмен вид за разглеждане и обсъждане на самото заседание при разглеждане на материалите по съответната точка. (2) Необходимостта от предоставяне на допълнителна информация и материали за осъществяване на анализ по въпроси, които подлежат на разглеждане от комисията и/или изразяването на „особено мнение“ от член на комисията по разглеждана точка от дневния ред, са основание да се отложи разглеждането на точката. (3) Комисията определя на кое заседание ще се разгледат материалите по отложената точка, по която е изразено Мотиви На обществено обсъждане е публикуван Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация. Бележките по отношение на Вътрешните правила за провеждане на заседанията на КРС, са извън предмета на акта и общественото му обсъждане. КРС е колективен орган – петима членове, които вземат решения по време на заседания самостоятелно. Относно принципа на вземане на решения, КРС е колегиален орган – действащ е принципа на „висшегласието“. Съгласно чл. 10, ал. 1 от действащия Устройствен правилник, Комисията приема решения и протоколни решения с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете ѝ. Съгласно чл. 11 от действащия Устройствен правилник, за всяко 14 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението „особено мнение“. (4) Предоставената допълнителна информация и материали, както и изразеното „особено мнение“, се анализират и разглеждат от експертите от администрацията на КРС, в рамките на тяхната компетентност. Към доклада/материалите за следващо заседание на КРС се прилага и становището на дирекцията-вносител. (5) След разглеждане на доклада, ведно с материалите към него, комисията приема решение. Към протокола от заседанието се прилагат мотивите за изразеното „особено мнение“. Когато има изразено „особено мнение“, на интернет страницата на комисията се публикуват всички материали, разгледани от комисията. Особено мнение може да се обяви само след приемането на дадено решение, а не преди това. В цитираните Вътрешни правила липсва изобщо опция/възможност за изразяване (изготвяне) на особено мнение след приемането на решението, а особеното мнение се изисква писмено преди самото заседание. В чл. 11, ал. 2 от досега действащия Устройствен правилник на КРС е регламентирано, че особено мнение се Мотиви заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички присъствали нейни членове. Всеки член на комисията може да подпише протокола с особено мнение относно решение на комисията. Към протокола се прилагат мотивите за изразеното особено мнение. Протокола се води по време на заседание и след изготвянето му се представя за подпис от всички присъствали членове. Протокола отразява точно приетите решения от КРС по време на заседанието и начина на гласуване от всеки от членовете на Комисията. Решенията се приемат единодушно или с мнозинство. Член на Комисията може да гласува „против“ конкретно предложение за решение и да изрази особено мнение. След което подписва изготвения протокол, след като решението е прието с „особено мнение“, което е изразил на заседанието. Особеното мнение се прилага към протокола. Протокола, заедно с особеното мнение, се публикува на страницата на Комисията в интернет. Поради което „заинтересованите страни и обществеността“ могат да се запознаят „с мотивите и на неприетата 15 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението изразява и изготвя при несъгласие с вече прието (взето) решение, а не преди това „по точка от дневния ред“, както е записано в чл. 14, ал. 1 от Вътрешните правила. Моето становище, което изразих и на самото заседание при приемането на Вътрешните правила е, че смисълът на понятието „особено мнение“ е за становище, с което мотивирано се аргументира несъгласието с някои аспекти на вече прието от мнозинството решение по дадена точка, т.е. особено мнение може да се декларира най-рано при гласуването по същество на дадена точка и се изготвя в писмен вид след това. Така изготвеното особено мнение трябва да се публикува заедно с приетото решение и протокола от заседанието на интернет страницата на КРС, за да е обществено достъпно. Според мен по-правилно е особеното мнение да е приложено към съответното решение, а не към протокола, за да могат заинтересованите страни и обществеността да се запознаят с мотивите и на неприетата от мнозинството гледна точка. Евентуалните различни становища/предложения на членовете на КРС подлежат на разисквания по време Мотиви от мнозинството гледна точка“. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Устройствения правилник, администрацията подпомага комисията за изпълнение на нейните правомощия, предвидени в нормативните актове. Съгласно чл. 7, ал. 2, 3 и 4 от същия акт, проектът на дневен ред и материалите по проекта на дневен ред (изготвени от администрацията), се предоставят на членовете на комисията най-късно 48 часа преди заседанието – при редовни заседания, и не по-късно от 24 часа преди началото на извънредно заседание. От изложеното е видно, че членовете на Комисията са предварително уведомени и запознати с материалите по точките от дневния ред. Всеки член взема информирано решение по време на заседание, гласува, включително може да изрази „особено мнение“. Предвид изложеното, не приемаме за основателно твърдението, че „особено мнение може да се обяви само след приемането на дадено решение, а не преди това“. Както беше изложено по- горе, налице е специфика относно органа и начина на вземане на решения. Независимо от изразено „особено мнение“ и глас „против“ конкретно 16 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението на самите заседания и не могат да са повод за изискване във Вътрешните правила за писмено становище/особено мнение по тях, както и че няма законови основания за такова изискване към членовете на КРС. Изказаните различни становища/предложения по време на заседанията е необходимо да бъдат записани подробно в протокола, независимо дали са приети от мнозинството или не. При окончателното гласуване на проекта на решение, ако някой от членовете на КРС все още има несъгласие с някои от аспектите на решението, той може да гласува „Против“ и може да заяви, че ще представи писмено особено мнение с мотивите за това. Според мен, може да се представи особено мнение и когато член на Комисията е гласувал „За“ някое решение, но има забележки/предложения по някои второстепенни аспекти на приетото решение. За обществото и за предприятията в сектора е важно да се запознаят както с решението на КРС и мотивите към него, така и с различното становище, отразено в особеното мнение на член на Комисията и мотивите към него. Затова и решението с особеното мнение и Мотиви решение, решението може да бъде прието с мнозинство по време на заседанието. Протоколите от заседанията на Комисията съдържат точно пресъздаване на диспозитива от приетите решения от КРС. Отразява се начина на гласуване, прилага се особеното мнение. Съгласно чл. 39, ал. 9 от ЗЕС, протоколите от заседанията и решенията на комисията се публикуват на страницата ѝ в интернет (ведно с изразеното особено мнение), с изключение на защитената от закон информация. В Комисията заседанията се провеждат и решенията се „взимат“ прозрачно, води се протокол и аудиозапис/видеозапис на заседанието. Нормата в закона се изпълнява стриктно от администрацията на КРС. 17 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението протокола от заседанието е необходимо да се публикуват на интернет страницата па КРС. Например, има решения на КРС, които нямат окончателно решаващ характер. Такива са, например, решенията на КРС относно становища за проекти на нормативни актове. В тези случаи особеното мнение на член на КРС по тези проекти може да е полезно и да се вземе под внимание в бъдещи обсъждания на проекта от други ведомства. В други случаи решението на КРС може да е в посока на една от няколкото възможности за развитието на някой сектор от цялата област на съобщенията. Тогава мотивите в особеното мнение също може да са от полза за бъдещето развитие на сектора, защото ще има налице и позитивна аргументация за някоя от другите възможности. Когато решението на КРС може да бъде само в една от две възможни хипотези, считам че ще е полезно за обществото и за предприятията да се запознаят с аргументите на член на КРС в полза на неприетата от мнозинството хипотеза. Особеното мнение на член на КРС дава още един ъгъл на виждане и допълнителен анализ върху поставения 18 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението казус за решаване и затова е важно да е достъпно за обществото и предприятията в областта на съобщенията, което заедно с наличието на подробни протоколи от заседанията на КРС, ще осигури необходимата прозрачност на процеса на приемане на решенията. Приетите Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС са в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС и чл. 11 от сега действащия Устройствен правилник. Сега действаща вътрешна уредба в КРС за провеждането на заседанията (Вътрешните правила) нанася сериозен ущърб на комисията по отношение на нейната политика за публичност и прозрачност на приемането на решения. Като се има предвид, че задачите и отговорностите на КРС все повече ще се усложняват и ще се увеличават в бъдеще, е необходимо да се прекрати досегашната погрешна и незаконосъобразна практика на изготвяне на „постни“ протоколи в КРС, от които не може да се добие информация за разискванията, с които се приемат самите решения и да се осигури необходимата висока прозрачност и публичност на процеса на вземане на 19 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението решения в КРС. Чл. 11 от проекта да се измени, както Приема се частично следва: „Чл. 11. (1) За всяко заседание на Комисията се извършва аудиозапис и/или видеозапис от служители, определени със заповед на председателя на Комисията и се води протокол от протоколист. (2) Заседанията на Комисията може да се провеждат и чрез видеоконференция с осигурена комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между членовете на Комисията и участниците в заседанието, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител. За провеждане на заседанията чрез видеоконференция се издава заповед от председателя на Комисията. При провеждане на заседание чрез видеоконференция след уведомяване на членовете на Комисията и участниците в заседанието се извършва видеозапис върху електронен носител. (3) Всяко направено предложение от членовете на Комисията за допълване или изменение на проекта на решение, Мотиви Предложението относно чл. 11, ал. 1 е отразено в чл. 11, ал. 3 от проекта на Акт. Предложението относно чл. 11, ал. 2 е отразено в чл. 7, ал. 5 от проекта на Акт. Не считаме, че подробни процедурни правила за водене на протокол и провеждане на заседанията на КРС, следва да бъдат разписани в нормативен акт. Процедурните правила относно провеждане на заседанията на КРС, са регламентирани във Вътрешни правила. 20 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението подлежи на отделно гласуване. Приетите предложения се отразяват в окончателния проект на решението, който подлежи на обсъждане и гласуване. (4) След всяко заседание присъствалите членове на Комисията удостоверяват с подписа си всички приети решения. (5) Въз основа на аудиозаписа, видеозаписа и протокола от заседанието се изготвя окончателен протокол в срок от три работни дни след проведеното заседание, който се подписва от всички присъствали членове на Комисията и протоколиста. (6) В протокола задължително се вписват датата и мястото на провеждане на заседанието, видът на заседанието, присъстващите членове на Комисията и служители от администрацията, приетият дневен ред и направените по него изказвания и становища от членовете на Комисията и експертите. В протокола изрично се отбелязва приетото решение, с какво мнозинство е гласувано решението и имената на членовете на Комисията, които са гласували „против“. (7) Всеки член на Комисията, който не е съгласен с приетото решение на Комисията, представя мотивите си за 21 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението това в тридневен срок след провеждане на заседанието и подписва протокола с особено мнение. Мотивите за изразеното особено мнение се прилагат към приетото решение.“ Да отпадне разпоредбата на чл. 7, ал. 5 Не се приема от проекта, защото тя е включена като алинея 2 в горното предложение. Мотиви: Целта на така изменената Не се приема разпоредба на чл. 11 е да се гарантира прозрачността и публичността на процеса на приемане на решенията в КРС. За постигането на тази цел е необходимо протоколите от заседанията на КРС да бъдат с необходимата подробност, а не както досега, само с посочване на приетите крайни решения и без описание на дискусиите по тях. Протоколите на КРС, които се публикуват досега на страницата й в интернет, изобщо не приличат на протоколи от заседания. Особеното мнение на член на КРС, който не е съгласен с приетото решение на комисията, би трябвало да се изготвя след приемането на решението, а не да се изисква писмено преди самото заседание, както това е регламентирано в КРС със сега действащите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на Мотиви Съобразно горните мотиви. Предложението относно чл. 11, ал. 2 е отразено в чл. 7, ал. 5 от проекта Съобразно горните мотиви. На обществено обсъждане е проекта на Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация, а не приети с решение на Комисията вътрешни правила. Вътрешните правила за провеждане на заседанията на КРС не противоречат на действащите норми в Устройствения правилник – чл. 11, както и на чл. 39, ал. 5 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Относно чл. 11 от действащия Устройствен правилник, са изложени мотиви по-горе. Съгласно чл. 39, ал. 9 от ЗЕС, протоколите от заседанията и решенията на комисията се публикуват на страницата ѝ в интернет, с изключение на защитената от закон информация. Нормата в закона се изпълнява стриктно 22 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението КРС“, които пряко противоречат на сега от администрацията на КРС. действащата разпоредба на чл. 11 от Устройствения правилник на КРС и на чл. 35, ал. 9 от ЗЕС. Отразено в чл. 10, ал. 2 и в чл. 11, ал. 2 За колективен орган е по-правилно да се Приема се от проекта на Акт запише „приетото решение“ в чл. 11, ал. 7, защото колективният орган гласува и приема решенията, докато едноличният орган взема решения. В чл. 10, ал. 2 на проекта да се заменят думите „взема“ с „приема“ и „взети“ с „приети“. По този начин ще се уеднакви и терминологията, защото в чл. 10, ал. 1 се използва думата „приема“, а в чл. 6, ал. 1 се използва „приемането“. Такива са и термините използвани в чл. 35, ал. 5 и 7 и чл. 37, ал. 1 и 4 от ЗЕС. Считам, че по-правилно е особеното мнение да се прилага към решението, защото то (особеното мнение) на практика е алтернативното неприето решение на малцинството. Такава е и утвърдената практика на голяма част от надзорните и регулаторни органи, като КС, КЗК и други. Регламентираният в чл. 11, ал. 7 тридневен срок за изготвяне на особеното мнение след провеждането на 23 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението заседанието е един разумен срок за изготвянето му. Чл. 12, ал. 3 от проекта да се измени, Не се приема както следва: „(3) Комисията публикува на интернет страницата си протоколите от проведените заседания, с изключение на защитената от закон информация; решенията на Комисията, включително начина, по който са гласували членовете на Комисията и особените мнения и мотивите на всеки гласувал „против“; приетите нормативни и общи административни актове, правила, методики и указания.“ Мотиви: За осигуряване на необходимото високо ниво на публичност и прозрачност на работата на КРС е правилно да се посочат конкретно всички важни документи, които задължително да се публикуват на интернет страницата на КРС. Подобна разпоредба има за КЕВР в чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетиката. В така представения проект на Устройствен правилник липсва изрична разпоредба, която да задължава публикуването на особените мнения, които са изразени след приемането на Мотиви Протоколите от заседанията и приетите решения от Комисията, с изключение на защитената от закон информация, се публикуват на интернет страницата на Комисията. Към протоколите от заседанията се публикуват: начина, по който са гласували членовете на Комисията и особените мнения и мотивите на всеки гласувал „против“ от членовете на Комисията. Нормативните и общите нормативни актове, както и всички правила, методики и указания, се приемат с решения на КРС, поради което също се публикуват на интернет страницата на КРС. Предвид изложеното, считаме че чл. 12 от действащия УПКРСНА ефективно урежда публикациите след заседанията на КРС. Предвид подробно изложените мотиви по-горе, не се приема предложението за публикуване на особените мнения след приемането на решенията на КРС. 24 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението решенията. Това създава реални предпоставки за продължаване на досегашните недобри практики в КРС. Изречение последно от чл. 7, ал. 2 от Не се приема проекта да се измени, както следва: „Комисията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет в предишния работен ден преди провеждането на заседанията.“ Мотиви: В досегашната практика на КРС проектът на дневен ред се публикува най-често в същия ден, около 1 час до час и половина преди самото заседание. Това не е в съответствие с принципите на публичност и прозрачност и не дава възможност на обществеността и предприятията да се запознаят предварително с разглежданите теми от КРС. За сравнение, други регулатори, като СЕМ например, публикуват своя дневен ред предишния ден преди самото заседание. Съответната разпоредба в ЗЕС е: „Чл. 35 (8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията преди провеждане на заседанията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет.“ и формално погледнато, публикуването Мотиви Не е налице необходимост от промяна на действащия текст. Съгласно чл. 35, ал. 8 от ЗЕС, Комисията, преди провеждане на заседанията, публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет. Видно от посочената разпоредба, законодателят не е посочил определен срок преди заседание, в който да се публикуват проектите на дневен ред на страницата на комисията, като е счел, че всяко публикуване на проекта на дневен ред преди заседание ще съответства на принципа на публичност и прозрачност и ще осигури необходимата информация на обществеността. Същият текст е разписан и в Устройствения правилник. Поради посоченото считаме, че не е налице обществен интерес или законодателна нужда от промяна на предложения текст. Точно определено време и/или срок за публикуване на дневния ред, може да се разпише във Вътрешните правила за провеждане на заседанията на КРС, където подробно се регламентират процедурите. 25 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението на дневния ред непосредствено преди самото заседание не е нарушение на закона, но едва ли законодателят е имал това предвид с тази допълнително добавена в ЗЕС нова разпоредба. Логично е обществеността и предприятията да са запознати с дневния ред на КРС поне предишния ден преди заседанието. Това няма да представлява някакво затруднение за администрацията на КРС, защото според чл. 7, ал. 4 от проекта дори и за извънредни заседания „членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието“, т.е. проектът на дневен ред е ясен поне 24 часа преди заседанието. Същият срок се отнася (чл. 7, ал. 3 от проекта) и за включването на допълнителни точки в проекта на дневен ред за редовно заседание. От текста на разпоредбата на чл. 9 от Приема се проекта, който е: „Чл. 9. Отсъствие на член на комисията от редовно заседание е допустимо, в случай че той: 1. е в служебна командировка; 26 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението 2. е в законоустановен отпуск; 3. изпълнява друга служебна работа.“ да отпадне думата „редовно“. Мотиви: Считам, че допустимите хипотези за отсъствие от заседание трябва да са едни и същи както за редовните, така и за извънредните заседания. Не намирам логика, за редовни заседания да има ясно посочени хипотези за допустимост на отсъствието, а за извънредни заседания напълно да липсват такива. От текста на разпоредбата на чл. 9 от Приема се Отразено е заличаване на т. 3 от чл. 9 проекта да отпадне разпоредбата в т. 3. Мотиви: Не намирам логични и приемливи причини (извън хипотезите на т. 1 и т. 2), член на КРС да отсъства от заседание при положение, че участието в заседанията и приемането на съответните решения е най-важното негово законово задължение и при положение, че има вече възможност и за онлайн участие в заседанията. Освен това, според чл. 7, ал. 4 от проекта дори и за извънредните заседания „членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на 27 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението заседанието“. В случай, че се намерят и посочат логични и приемливи причини за отсъствието (извън хипотезите на т. 1 и т. 2), предлагам сегашният текст на чл. 9 от проекта да стане ал. 1 на чл. 9 и да се добави нова алинея 2, със следния текст: „(2) Обстоятелствата по т. 1, 2 и 3 от ал. 1 се обявяват в заседанието и се вписват в протокола, а отсъствието по т. 3 се одобрява от Комисията“. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Не се приема 1. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от УП, проекта, която е: главният секретар в КРС изготвя проект „3. одобрява и предлага проект за на дневен ред за заседанията на дневен ред, насрочва и ръководи комисията, който представя на заседанията на комисията;“ председателя. Председателят на КРС да се измени във вида: одобрява предложения проект на дневен „3. насрочва, предлага проект за дневен ред, като полага подписа си върху ред и ръководи заседанията на проекта. Само одобрен от председателя Комисията;“ на КРС проект на дневен ред се Мотиви: Премахва се думата публикува на страницата на Комисията в „одобрява“, която е налична в проекта. интернет. В началото на заседанието на Аналогични са (без думата „одобрява“) Комисията, председателят подлага съответните текстове за КЗК, СЕМ и проекта на дневен ред на гласуване за други в техните устройствени закони, приемане от членовете, присъстващи на така буквално е и разпоредбата в ЗЕС заседанието. Този процес подробно и (чл. 27, ал. 1, т. 3). систематично е разписан в текста на чл. Целта на изменението е всеки от 5, ал. 1, т. 3 от УП. членовете на КРС да има право и да Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, може свободно да предлага за Председателят на комисията насрочва, 28 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението разглеждане точки в дневния ред, което не е гарантирано с така предложената редакция на чл. 5, ал. 1, т. 3 в проекта. Според така предложения текст на чл. 5, ал. 1, т. 3 в проекта, с думата „одобрява“ на практика се дава правомощие на председателя на КРС еднолично предварително да решава кои точки да влязат в проекта на дневен ред и кои – не. Такава беше всъщност и досегашната практика в КРС. Председателят на КРС не може и не трябва да бъде „филтърът“, който да определя/одобрява какво да стигне до разглеждане в заседание и какво не. Това трябва да зависи основно от експертите в КРС, защото те са най-запознати с текущите дела, а на самото заседание винаги се гласува проекта на дневен ред и всеки от членовете на КРС трябва да може да си каже и обоснове мнението за всяка точка от дневния ред и да гласува за нейното разглеждане или отпадане от дневния ред или да предложи нова точка за обсъждане. Освен това, с наличието на думата „одобрява‘ на практика се променя и се дописва съответната разпоредба на ЗЕС в чл. 27, ал. 1, т. 3. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Приема се проекта, която е: Мотиви предлага проект за дневен ред и ръководи заседанията на комисията. Предвид изложеното, текстовете в двата нормативни акта не си противоречат и няма необходимост от промяна. Думата „одобрява“ в текста на УП не променя смисъла на правната норма в ЗЕС, а я допълва и уточнява. . 29 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението „5. създава, преобразува и закрива административни звена;“ да се измени във вида: „5. създава, преобразува и закрива отдели и сектори;“ Мотиви: Предложената от мен редакция на чл. 5, ал. 1, т. 5 е всъщност сега действащата редакция на тази разпоредба. В мотивите към проекта липсва обосновка защо се предлага такова изменение, което на практика разширява правомощията на председателя на КРС и вече той ще може да създава, преобразува и закрива всички административни звена, дори включително и дирекции. Считам, че такова разширяване на правомощията му е неправилно и затова предлагам ясно да се конкретизира техния обхват. В чл. 29 от проекта изразите Приема се „вътрешни правила за работната заплата“ и „вътрешните правила за работната заплата“ да се заменят съответно с „вътрешни правила за заплатите“ и „вътрешните правила за заплатите“. Мотиви: За уеднаквяване на терминологията. Терминът „вътрешните правила за заплатите“ се използва в Наредбата за заплатите на служителите в 30 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението държавната администрация, която се прилага както за държавните служители в КРС, така и за работещите по трудово правоотношение в КРС. В чл. 29, ал. 2 от проекта изразът Приема се „Основните месечни възнаграждения“ да се замени с израза „Основните месечни заплати“. Мотиви: За уеднаквяване на терминологията. Терминът „Основни месечни заплати“ се използва в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, която се прилага, както за държавните служители в КРС, така и за работещите по трудово правоотношение в КРС. В чл. 29, ал. 3 от проекта да отпадне Приема се изразът „към основното си възнаграждение“. Мотиви: Този израз е излишен и паразитен, защото е общоизвестно, че допълнителните възнаграждения се изплащат към основната месечна заплата. Текстът на чл. 29, ал. 1 от проекта, Не се приема който е: „Редът за образуване, разпределяне и ползване на средствата за работната заплата на администрацията на комисията се определя във вътрешни правила за Мотиви Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, председателят на комисията упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията. Съгласно ал. 2 от същия член, тези дейности се извършват по правила, приети с решение на комисията. С Протоколно решение № 5 от 31.08.2023 г. на КРС, са приети Вътрешни правила за реда и условията за подбор, възникване и прекратяване на 31 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението работната заплата, които се утвърждават от председателя на комисията.“, да се измени, както следва: „(1) Комисията по предложение на председателя приема вътрешните правила за заплатите. Мотиви: В нормативните актове, а и в другите алинеи на чл. 29 изчерпателно е посочено какво трябва да регламентират вътрешните правила за заплатите, затова е излишно и тук да се прави опит за изброяване. Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕС, дейностите на председателя на КРС по чл. 27, ал. 1, т. 4 „по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение“ се „извършват по правила, приети с решение на комисията“. Вътрешните правила за заплатите регламентират една малка, но важна част от целия процес по назначаване на служителите и затова е логично и законосъобразно тези вътрешни правила също да се приемат от самата комисия с нейно решение. Аналогична разпоредба е имало за КРС в ЗЕС до 2012 г. и я има сега и за КЕВР в чл. 16а, ал. 1 от Закона за енергетиката. Освен това, за колективен орган е по- Мотиви трудовите и служебните правоотношения в администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията. С тези Вътрешни правила се регламентира целия процес по назначаване и прекратяване на правоотношенията на служителите в КРС. В изпълнение на чл. 67, ал. 4 от Закона за държавния служител, органът по назначаването е този, който определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Не е в правомощията на членовете на КРС да приемат вътрешни правила за реда за определяне на заплатите на служителите в администрацията на КРС. Определянето на основните месечни заплати на служителите е строго регламентирано със Закона за държавния служител и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. В правомощията на председателя на КРС, като орган по назначаването и работодател, е определянето на заплатите, съгласно нормативните изисквания. До 01.08.2012 г., служителите от администрацията на КРС са били на 32 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението логично тези важни вътрешни правила трудово правоотношение, като да се приемат с решение на комисията. приложими са били разпоредбите на Кодекса на труда. Тогава Вътрешните правила за заплатите са били приемани с решение на КРС и с тях са се регламентирали видовете длъжности, които съществуват в администрацията на КРС до 01.08.2012 г., описанието и функциите им, изискванията за заемането им, минималните и максималните размери на основните заплати. След този период, с промени и в ЗЕС, за служителите от администрацията на КРС са относими разпоредбите на новия (тогава) Закон за държавния служител, Класификатора на длъжностите в администрацията, Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията и другите подзаконови нормативни актове. Работещите в администрацията на КРС са станали държавни служители и за председателя на КРС, като орган по назначаването (и работодател – в случаите на трудови правоотношения), основно правомощие, съгласно чл. 67, ал. 4 от Закона за държавния служител, е да определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита разпоредбите на 33 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението В чл. 4, ал. 5 от проекта след думата Не се приема „заседания“ да се сложи запетая и да се добави изразът „които се публикуват на интернет страницата на комисията“. Разпоредбата на чл. 30 от проекта да отпадне. Мотиви: В проекта има вмъкнати нови разпоредби (които ги няма в сега действащия Устройствен правилник), с които се прави опит да се узаконят някои незаконосъобразни досегашни практики при провеждането на заседанията в КРС. Пример за такава вмъкната нова разпоредба в проекта е разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от проекта, която е: „(5) Комисията приема вътрешни правила и други решения за осъществяване на дейността си, включително и правила за реда при провеждането на заседания.“ Новото в тази разпоредба е добавянето на изразът „включително и правила за реда при провеждането на заседания“ в края на сега действащата разпоредба. Приетите от КРС „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ (приети с Протоколно решение № 3 от Мотиви подзаконовите актове по прилагането на закона. Съгласно аргументите, изложени по- горе. С оглед направените бележки, текстовете на чл. 4, ал. 5 и чл. 30 от проекта на УП са анализирани и с цел прецизиране, ал. 5 на чл. 4 е заличена, като се прецизира текста на чл. 30 от проекта. Законодателят е предвидил необходимите актове – вътрешни правила, приемани с решение на КРС, които се публикуват на интернет страницата. Не считаме за необходимо и за целесъобразно предложението да се разпише, че всички приети правила от Комисията се публикуват на интернет страницата. Считаме за правилен подхода да се разпишат и приемат от Комисията подробни и ясни вътрешни правила за реда за провеждането на заседания. Няма аргументи относно твърдението за незаконосъобразни практики. Направените изводи в становището не са по същество. 34 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението 03.09.2020 г) са в явно противоречие със ЗЕС, с действащия Устройствен правилник на КРС и с добрите практики за провеждане и протоколиране на заседанията. С тези Вътрешни правила се въведоха незаконосъобразни практики в работата на КРС. До приемането на тези правила през 2020 г. подобни правила не е имало в КРС, а до тяхното приемане се стигна след няколкото особени мнения, които представих и голямата част от които дори не бяха публикувани на сайта на КРС с мотива, че липсва правно основание за това, което не е вярно, защото чл. 11, ал. 2 от сега действащия Устройствен правилник ясно регламентира това. На заседанието на 03.09.2020 г. горепосочените Вътрешни правила бяха представени от техния вносител – председателят на КРС. В доклада си вносителят изрично предложи вътрешните правила „да се публикуват на вътрешната интернет страница на комисията“, с което ги направи недостъпни за обществеността, въпреки че те са основен фактор за гарантиране на публичността и прозрачността на процеса на приемане на решенията в 35 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението КРС. Сега от предложения проект на Устройствен правилник е видно че се прави опит да се узакони (поне чрез правилника) тази незаконосъобразна практика в КРС, като се добавя изразът „включително и правила за реда при провеждането на заседания“ в края на сега действащата разпоредба. В мотивите към проекта обаче липсва обосновка за причините за това добавяне. В проекта липсва изискване тези вътрешни правила да се публикуват на официалната интернет страница на КРС, а за други вътрешни правила (за Инспектората и за вътрешния одит) има такова изрично изискване, макар че и те са свързани само с дейността вътре в КРС. Това създава реална предпоставка тези правила отново да съдържат незаконосъобразни разпоредби и да се публикуват само на вътрешната интернет страница на комисията, с което отново ще са недостъпни за обществеността, въпреки че те са основен фактор за гарантиране на публичността и прозрачността на процеса на приемане на решенията в КРС, а този процес е важен, както за 36 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението предприятията и обществеността, така и за имиджа на КРС като независим регулаторен орган. Многократно съм обръщал внимание на членовете и експертите на КРС, че приетите „Вътрешни правила за провеждане на заседанията на КРС“ са незаконосъобразни и с тях се въвеждат недобри практики, но не срещнах разбиране и съгласие по този въпрос. Това поведение на членовете и експертите на КРС е неразбираемо, защото нормативната уредба по тези теми в ЗЕС и в сега действащия устройствен правилник, както и добрите практики в тази област са ясни и категорични. За недопускане на горепосочените недостатъци съм предложил по-горе да се направят конкретни изменения в представения проект, като особено важно е предложеното изменение на чл. 11 от проекта. Тази разпоредба на чл. 11 ще даде ясна законосъобразна рамка на дейностите по провеждането и протоколирането на заседанията на КРС и ще гарантира тяхната прозрачност. В чл. 4, ал. 5 от проекта след думата „заседания“ да се сложи запетая и да се добави изразът „които се публикуват на интернет страницата на Комисията“. 37 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението Това допълнение ще осигури необходимата висока степен на прозрачност и публичност на процеса на вземане на решения в КРС. Чл. 30 от проекта да отпадне, защото повтаря смисъла на разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от проекта. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта Приема се частично да се измени. Мотиви: Последното четвърто изречение в разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от проекта, която е: „(4) Комисията се свиква на извънредно заседание от председателя по негова инициатива или по предложение на най- малко двама от членовете й. В този случай членовете на Комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието. Материалите за извънредното заседание се представят в същия срок. По изключение, в случаите на неотложност, сроковете по изречение второ и трето не се прилагат.“ Новото в тази разпоредба е добавянето Мотиви Съгласно мотивите, изложен по-горе. Направена е корекция на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от проекта на акт, с цел прецизиране. Разпоредбата цели да се обхванат всички хипотези, които биха могли да възникнат в практиката по приемане на решения от Комисията. Част от твърденията, изложени в становището, са извън проекта на акт, публикуван за обществено обсъждане. Становища на експертите в КРС по същество, са изразявани многократно като отговор на заявено „особено мнение“ на заседание на КРС. Становищата по изложеното са публикувани в интернет към протоколите от заседанията на КРС и могат да бъдат разгледани на следните адреси: 38 случаите на неотложност, сроковете 7.PDF https://crc.bg/files/prot._19.01.2024_4_i.pdf Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението Мотиви 39 прилагат.“ в края на сега действащата https://crc.bg/files/prot._16.02.2024_9_i.pdf разпоредба. В мотивите към проекта липсва обосновка за причините за това добавяне и освен това липсва пояснение какво означава и кои хипотези са „по изключение, в случаите на неотложност“, а и кой ще ги преценява тези критерии. Според чл. 7, ал. 4 от сега действащия Устройствен правилник (това са първите три изречения от чл. 7, ал. 4 от проекта) минималният срок , в който членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието и за представянето на съответните материали е най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на извънредното заседание. Това е един разумен минимален срок, който на практика се прилага и в работата на другите регулатори и дава достатъчно време членовете на регулаторите за се запознаят с материалите за заседанието. Този 24-часов срок е разумен и защото липсва законово основание или задължение КРС, като колективен орган, да трябва да взема решения в неотложна спешност (за няколко часа). Този минимален срок е от важно значение и С Решение на КРС са приети Вътрешни правила за бюджетния процес в КРС. Разглеждането на материали, касаещи бюджетния процес на заседание на КРС приключва с приемане на „протоколно“ решение. С „протоколното“ решение на КРС се одобрява доклада на компетентното звено от администрацията и направеното предложение за извършване на определени действия по компетентност. С приемането на „протоколните“ решения, се подпомага дейността по бюджетния процес, осигурява се прозрачност и информираност за всички членове по управлението на бюджета на Комисията. Разглеждането на въпроси от бюджетния процес на заседание на КРС допринася за вземането на информирани управленски решения по въпроси от компетентността на колегиалния орган. Приемането на такива решения допринася за прозрачността в управлението на бюджетния процес – основен принцип, който гарантира доброто финансово управление. Прозрачността е основен фактор за Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението защото осигурява необходимото време на членовете на комисията да се запознаят с материалите за заседанието. Тази изрична разпоредба (сега действащият чл. 7, ал. 4) обаче постоянно се нарушава в КРС и стана редовна практика извънредните заседания да се обявяват няколко часа преди самото заседание и материалите се представят на членовете на КРС малко преди започването на заседанието. Такива бяха извънредните заседания, например, на 17.06.2024, 09.07.2024 и 15.07.2024 г. С провеждането на тези извънредни заседания КРС грубо нарушаваше своя Устройствен правилник. Горепосочените нарушения се правеха, за да се извърши друго нарушение на нормативната уредба, а именно да се обсъждат казуси и да се приемат решения, които не са в компетенцията на КРС като колегиален орган, а са в компетенцията на председателя на КРС, който според чл. 50 от ЗЕС, е първостепенен разпоредител с бюджет. Горепосочените незаконосъобразни извънредни заседания са свързани с разглеждането и приемането на различни аспекти на бюджетния процес в КРС и са в следствие на различни Мотиви обществено доверие и сигурност при използване на бюджетните средства в публичната организация. Разглеждането на въпросите от бюджетния процес от членовете на КРС гарантира прозрачност при вземането на решения и управлението на публичните средства. Изложеното обосновава действията и спазването на разписаните процедури във Вътрешните правила на Комисията относно бюджетния процес. 40 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението писма от МС или МФ, с които се искат становища за различни проекти на ПМС/РМС, свързани с бюджетния процес в държавата или се иска информация за изпълнението на бюджета в КРС. С тези чести извънредни заседания се ангажира значителна част от административния ресурс на КРС в, на практика, безсмислени дейности, а в същото време други важни решения за КРС се бавят с месеци. Не намерих информация, някой друг колективен регулаторен орган да провежда извънредни заседания по такива поводи и това е още едно потвърждение за тяхната безсмисленост. Освен на извънредни заседания, различни теми от бюджетния процес в КРС често се разглеждат и на редовните заседания, където също се ангажира излишно административния ресурс в КРС. Красноречив пример за безсмислено ангажиране на ресурси беше заседанието на 05.09.2024 г., когато се разгледа и се прие („без бележки и предложения“) точка със следното наименование „Доклад относно проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Отчет за изпълнението на държавния 41 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението бюджет на Република България за 2023 г. и на доклада към него, на Годишния доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2023 г. и на Годишния отчет за състоянието на държавния дълг за 2023 г. и за предложение до Народното събрание за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г.“. За подобна тема няма никаква логика или причина за разглеждане от КРС като колективен орган, а е в изключителните правомощия на председателя на КРС. Освен това, няма какво да се дискутира или коментира по тези теми. Друг пример за напълно безсмислена работа в КРС беше на заседанието на 12.09.2024 г., когато се разгледаха три точки от общо девет (т.е. една трета от целия дневен ред), които бяха свързани само с бюджетния процес. Едната точка беше с наименование „Доклад относно проект на ПМС за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. и максимални размери на новите 42 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г. по бюджета на КОНПИ“. Тази тема по никакъв начин не е свързана с работата на КРС, но тази точка беше вкарана в дневния ред като допълнителна точка в последния момент, което изключително много натоварва експертите в КРС и нарушава минималния 24-часов срок за представяне на материали на членовете на комисията. Много е важно да се отбележи, че в случая писмото с искането за съгласуване на този проект на ПМС е изпратено от КОНПИ до КРС на 05.09.2024 г. с молба за „становище по представените материали до 17 часа на 11.09.2024 г.“. Въпреки че е било напълно ясно, че срокът ще е изтекъл, на 11.09.2024 г. тази точка се вкара като допълнителна точка в дневния ред за заседанието на 12.09.2024 г. На заседанието беше прието да се съгласува проекта на ПМС „без бележки и предложения“, като при гласуването, аз гласувах „Против“, защото КРС като колективен орган няма правомощия да взема решения свързани с бюджетния процес в КРС, а и тази точка нямаше отношение към дейността и правомощията на КРС. Едва ли някой друг колективен орган е разглеждал и 43 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението приемал на свое заседание тази точка (писмото от КОНПИ е изпратено до около десет други различни колективни държавни органа). Многократно съм обръщал внимание на членовете и експертите на КРС, че не е законосъобразно, а и не е целесъобразно да се разглеждат и приемат на заседания на КРС различни въпроси относно бюджетния процес, но не срещнах разбиране и съгласие по този въпрос. Това поведение на членовете и експертите на КРС е неразбираемо, защото нормативната уредба в Закона за публичните финанси (ЗПФ) и в ЗЕС по тази тема е ясна и категорична. Сега от предложения проект на Устройствен правилник е видно че се прави опит да се узакони (поне чрез Устройствения правилник) тази незаконосъобразна практика в КРС, като се добавя последното четвърто изречение към чл. 7, ал. 4., без да се обосновава какво означава и кои хипотези са „по изключение, в случаите на неотложност“, а и кой ще ги преценява тези критерии. Това прави разпоредбата изключително неясна и подлежаща на произволно прилагане и тълкуване и на практика ще узакони досегашната незаконосъобразна 44 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението практика, която натоварва много администрацията в КРС с безсмислени дейности. Предлагам последното изречение от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от проекта да отпадне, като това няма да ограничи или влоши работата на КРС, защото липсва законово основание или задължение КРС да взема решения в неотложна спешност (за няколко часа). Минималният срок от 24 часа си е един разумен и адекватен срок за обективно прилагане на правомощията на КРС като колегиален орган и дава необходимата реална възможност на членовете на КРС да се запознаят подробно с материалите за разглежданата тема и да вземат информирано решение. Накратко ще обоснова защо не е законосъобразно КРС като колегиален орган да приема решения свързани с бюджетния процес. На първо място е важно да се отбележи, че до 01.01.2020 г. разпоредбата на чл. 50 от ЗЕС е била: „Чл. 50. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.“, което означава, че самата КРС като колегиален орган е трябвало да приема свои решения по различните дейности в етапите на планирането, изпълнението, 45 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението приключването и отчитането на бюджетния процес съгласно изискванията на Закона за публичните финанси (ЗПФ). Доколко е било целесъобразно и удачно един независим колективен регулаторен орган (КРС) да изпълнява правомощията на първостепенен разпоредител с бюджет не е тема на настоящото становище, но считам, че промяната на разпоредбата на чл. 50 от ЗЕС след 01.01.2020 г. във вида: “Чл. 50. Председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.” е действие в правилната посока и отговаря на законовите изисквания и повсеместната практика в бюджетните организации, едно длъжностно лице (ръководителят на организацията или оправомощено от него лице) да изпълнява правомощията и да носи съответната отговорност като първостепенен разпоредител с бюджет. Освен това, в чл. 30 и следващи на ЗЕС подробно са посочени правомощията на КРС като колективен орган и сред тях няма правомощие, което е свързано с вземането на решения относно бюджетния процес в КРС. Навсякъде в Закона за публичните 46 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението финанси е регламентирано, че само първостепенният разпоредител с бюджет кореспондира с МФ и други ведомства. Следователно в КРС тези функции може да изпълнява само председателят на КРС, освен ако не делегира със заповед своите правомощия на някой друг. В чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет: „Чл. 11. (4) Правомощия на първостепенен разпоредител с бюджет по този закон може да се делегират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на негов заместник или главен секретар/постоянен секретар, а при бюджетни организации с колективни органи на управление - на определен от председателя член на колективния орган. Конкретните права и задължения по делегирането се определят със заповед. Делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.“ В КРС липсва такъв акт за делегиране, следователно отговорността си остава на председателя на КРС. 47 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Не трябва да се забравя и разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗЕС: „Чл. 27. (1) Председателят на комисията: 1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват;“, т.е. и разпоредбите на ЗЕС дават ясни правомощия на председателя на КРС да кореспондира от името на комисията. Има и друга законова причина, отговорите до МФ/МС относно съгласуването на различни техни документи, да се изготвят и изпращат от председателя на КРС. Това е разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация: „(3) Вносителите съгласуват с органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, с областните управители или с други държавни органи въпросите, които са свързани или засягат тяхната дейност.“ Внимателният анализ на чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията разкрива, че правната разпоредба там, която в някаква степен може да се приеме, че се отнася за КРС, е разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4, която е: 48 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението „(4) За органи на изпълнителната власт се считат и: 4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.“, но дори и тази разпоредба се отнася само до „ръководителите на държавни институции“, а не до самите институции. Както е видно, КРС отговаря (и то само донякъде, защото като независим регулаторен орган КРС би трябвало да е извън изпълнителната власт) единствено на критериите посочени в чл. 19, ал. 4, т. 4, но дори и в тази точка са посочени като считани за органи на изпълнителната власт само „ръководителите на държавни институции“, а не самата държавна институция. Следователно и тук става въпрос само за председателя на КРС, а не за цялата комисия като колегиален орган. И понеже мнозинството в КРС често набляга на твърдението, че КРС е колегиален орган и затова тя трябва да решава бюджетните въпроси, трябва дебело да се подчертае, че независимо, че според закона КРС е колегиален орган по отношение на правомощията си 49 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението по закон, тя не е с колективен орган на управление, а е с едноличен орган на управление и това е председателят на КРС, което е и изрично регламентирано в чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗЕС: „Чл. 27. (1) Председателят на комисията: 1. представлява комисията или оправомощава лица, които да я представляват; 2. организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация; 5. организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.“ и никъде в ЗЕС или друг закон няма и намек за някакви управленски функции на комисията като колективен орган. Освен това, в чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗЕС ясно е регламентирано, че само председателят на КРС има всички задължения относно бюджетния процес в КРС. На практика, в почти всички случаи документите, които идват от МФ/МС относно бюджетния процес се съгласуват без бележки и предложения, защото са с ясен характер или по тях е дискутирано предварително между ведомствата. 50 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Затова, в такива случаи на искане от МФ/МС да се съгласува/изготви някакъв документ относно бюджетния процес (независимо дали има или няма някакви бележки или предложения по документа) най- законосъобразно и целесъобразно е, председателят на КРС да изпрати със свое писмо съответния отговор (който е изготвен от експертите) до МФ/МС и евентуално, по негова преценка, да информира останалите членове на КРС за това. По този начин ще се избегне излишното натоварване на експертите във връзка с организацията на провеждането на ненужните заседания. В приложимите случаи, когато няма бележки или предложения по документа, председателят на КРС може дори да използва правната възможност, която му дава разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от УПМСНА: „Чл. 34. (2) Материалите се считат за съгласувани без бележки, когато в срока по ал. 1 не е получено становище.“ и изобщо да не праща отговор, когато няма бележки или предложения по съответния документ. По този начин ще се освободят и двете администрации от излишните спешни дейности по изготвянето на документите, защото 51 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението най-често поставените срокове за изпълнение по тези документи са 1-3 дни. Важно е да се отбележи, че в ЗПФ я има изричната разпоредба на чл. 2 от ЗПФ: „Чл. 2. С друг закон не може да се създава уредба на материята - предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с този закон.“, следователно не е законосъобразно с разпоредби в Устройствен правилник и дори в ЗЕС да се регламентира материята, която е предмет на ЗПФ. Както ще стане ясно по-долу, в КРС чрез разпоредби във вътрешни правила се регламентира точно такава материя, която е предмет на ЗПФ и то в пряко противоречие с изискванията на ЗПФ. В КРС има приети Вътрешни правила, с които се заобикаля и се нарушава установения ред в ЗПФ и ЗЕС. Това са „Вътрешните правила за бюджетния процес и изпълнението на бюджета на КРС“, приети от мнозинството членове на КРС с Протоколно решение № 1 от 25.03.2021 г., в които е регламентирано, че КРС трябва със свое решение да одобрява/приема различните дейности от бюджетния процес. Тези правила са в явно противоречие със сегашните 52 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението изисквания на ЗПФ и ЗЕС и затова не могат да се прилагат в тази им част. Още на заседанието на 25.03.2021 г., когато се приемаха тези „Вътрешни правила за бюджетния процес и изпълнението на бюджета на КРС“, гласувах „Против“ тяхното приемане и изложих своите мотиви в особено мнение, което е достъпно на адрес: 53 Тези Вътрешни правила са приети от комисията, което е нарушение на ясните изисквания на разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от ЗПФ: „Чл. 7 (7) Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.“ Следователно е необходимо и законосъобразно Вътрешните правила да се утвърждават от председателя на КРС, защото той вече (след 01.01.2020 г.) е първостепенният разпоредител с бюджет. Един внимателен анализ на действащите „Вътрешни правила за бюджетния процес и изпълнението на бюджета на КРС“ разкрива, че разпоредбите в тях са били в законово съответствие с нормативната уредба в ЗПФ и ЗЕС преди 2020 г., когато според чл. 50 от ЗЕС Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението самата комисия е била първостепенен разпоредител с бюджет. Макар че през 2021 г. е извършена актуализация на Вътрешните правила, разпоредбите в новите правила са останали непроменени и не са в съответствие с изискванията на ЗПФ и с новата законова разпоредба на чл. 50 от ЗЕС, че вече председателят на КРС е първостепенен разпоредител с бюджет. За да се осигури стриктното спазване на изискванията на ЗПФ и законосъобразното разработване на Вътрешните правила и тяхното задължително утвърждаване от председателя на КРС, предлагам да се изменят първото и второто изречение от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта във следния вид (с отбелязване на отпадналите думи в първото изречение): „Председателят изпълнява правомощията си по ал. 1, т. 4 и 7 по правила, приети с решение на комисията. Правомощията по ал. 1, т. 7 се изпълняват съгласно изискванията на Закона за публичните финанси и при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност, съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.“ 54 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението На пръв поглед може да изглежда, че това изменение (в първото изречение) противоречи на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС, която е: “Чл. 27. (1) Председателят на комисията: 5. организира планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията. (2) Дейностите по ал. 1, т. 4 и 5 се извършват по правила, приети с решение на комисията.” в частта й на думите „и 5“, но това не е така, защото първо, тази разпоредба (чл. 27, ал. 2 от ЗЕС в частта й на думите „и 5“) противоречи пряко на чл. 2 и чл. 7, ал. 7 от ЗПФ и второ, тази част от разпоредбата на практика вече е без приложно поле и с отпаднало значение, защото от 01.01.2020 г. вече не КРС е първостепенният разпоредител с бюджет, а такъв е председателят на КРС. За да няма противоречие на разпоредбите на ЗЕС с разпоредбите на ЗПФ, разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕС, в частта й на думите „и 5“ е трябвало да бъде отменена едновременно с изменението на чл. 50 от ЗЕС (в сила от 01.01.2020 г.), с което изменение първостепенен разпоредител 55 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението с бюджет става вече председателят на КРС, но това е пропуснато от законодателя. Но това трябва да се направи при първа възможност със следващия ЗИД на ЗЕС. Следователно, за да се спазят стриктно законовите изисквания на ЗПФ (който е специалният закон в този случай, а и е приет след ЗЕС) е необходимо Вътрешните правила за организация на бюджетния процес да се утвърждават от председателя на КРС, а не да се приемат от КРС, защото първо, КРС няма такива правомощия и второ, в чл. 11, ал 4 от ЗПФ изрично е регламентирано, на кого и как могат да се делегират правомощията на първостепенния разпоредител с бюджет. Има ли законово основание или Не се приема задължение да има Инспекторат в КРС? Един внимателен анализ на структурите на независимите регулаторни органи (които са първостепенни разпоредители с бюджет) разкрива, че инспекторати има само в структурите на КРС и КФН, като според закона КФН е основно надзорен орган. Инспекторат има и в КОНПИ и в някои други ведомства, но те не са регулаторни органи. Инспекторат има и към ВСС, но той си е Мотиви Инспекторатът на КРС е структурно звено в администрацията на КРС от 2020 г., съгласно чл. 14, ал. 4 от действащия Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация. В Протокол № 1 от 09.01.2020 г. https://crc.bg/files/prot_09.01.2020_01.pdf, е отразено решението на Комисията за създаване на Инспекторат в КРС. Решението е прието единодушно от членовете на КРС. 56 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението предвиден в Конституцията. В КЕВР няма инспекторат, а има по щат само един държавен инспектор, който изпълнява функциите на инспекторат. Инспекторати няма в структурите на СЕМ, КЗК, КЗД, КЗЛД, ЦИК, ДКСИ, Народното събрание, Администрацията на президента, Конституционния съд, Сметната палата и в администрацията към омбудсмана. Инспекторат няма и в Народното събрание и в Администрацията на президента. Следователно възникват резонните въпроси – има ли законово основание или задължение да има инспекторати във всички независими регулаторни и надзорни органи и съответно – кои от горепосочените ведомства са изпълнили стриктно закона и кои са евентуалните нарушители. Основната нормативна уредба за инспекторатите е в чл. 46, чл. 46а и чл. 46б от Закона за администрацията и в една наредба, чието основание е в чл. 46б, ал. 2 от същия закон. Приложното поле (за кои органи на държавната власт се отнася) на Закона за администрацията е определено в чл. 1, ал. 2 и 3 от закона: „Чл. 1. (2) Този закон урежда правомощията на органите на Мотиви На основание чл. 46 от Закона за администрацията и Наредбата за структурата и минималната численост на Инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи, инспекторатите осъществяват дейността си съгласно Вътрешни правила. Инспекторатът е звено за вътрешен административен контрол. Същият контролира дейността на администрацията. Разпоредбите за отчитане на дейността на Инспекторатите и ежегодните задължения за отчетност, са включени изрично във Вътрешните правила за дейността. Инспекторатите представят за утвърждаване отчет за дейността си пред органа на власт, към който са създадени, както и ежегодно изпращат на Главния инспекторат при Министерски съвет копие на утвърдения отчет и справка за дейността си по образец, утвърден от ръководителя на Главния инспекторат. От създаването си през 2020 г. Инспекторатът на КРС стриктно изпълнява своите задължения в рамките на определените срокове. Структурата и минималната численост на инспекторатите е определена в 57 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация. (3) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.“ Видно е, че ал. 3 се отнася за Народното събрание, Администрацията на президента, ВСС, Конституционния съд, Сметната палата и администрацията към омбудсмана. В ал. 2 ясно е посочено, че се отнася за „органите на изпълнителната власт“ и тяхната структура. И тук възниква въпросът –независимите регулаторни органи, като КРС например, дали са част от изпълнителната власт. Този въпрос е напълно резонен, защото от разпоредбите в Закона за администрацията, които се отнасят за инспекторатите също е видно, че става въпрос само за органи на изпълнителната власт. Такива разпоредби са чл. 46, ал. 1, 3 и 5: “Чл. 46. (1) В министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра за осъществяване на административен Мотиви Наредба за структурата и минималната численост на инспекторатите. При брой на служителите в проверяваните структури до 300, съставът на Инспектората е не по-малко от трима инспектори, включително ръководител. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за администрацията, дейността на инспектората цели предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията; осъществяване на независима и обективна оценка на дейността и подобряване работата на администрацията. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗА, дейността на инспектората цели предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията; независима и обективна оценка на дейността и подобряване работата на администрацията. Поради това, създаването на подобно звено следва да се отчете като добра практика на регулаторния орган. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЕС, Комисията в своята дейност се подпомага от администрация, за която се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. 58 Организация/Лице Предложение контрол. (3) Инспекторатът осъществява дейността си съгласно вътрешни правила, утвърдени от съответния орган на изпълнителната власт въз основа на наредбата по чл. 46б, ал. 2. (5) Инспекторатът в министерството осъществява административен контрол върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджет, освен в случаите, когато в закон е определено друго.” От тези разпоредби ясно е видно, че инспекторат може да се създава само в министерство или друг орган на изпълнителната власт. Специално внимание трябва да се обърне на смисъла на разпоредбата на чл. 46, ал. 6: „Чл. 46. (6) В администрациите, които не се обхващат от контрола по ал. 5, се създават инспекторати.“ Текстът на тази разпоредба се е променял през годините и сега е в този Приема/не приема Мотиви предложението Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията, дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон. Съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, за органи на изпълнителната власт се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Ръководителите на държавни институции, създадени със закон, издават индивидуални административни актове, съгласно чл. 19, ал. 9 от Закона за администрацията. В Интегрираната информационна система на държавната администрация, Административен регистър на адрес: 59 подлежи на различно тълкуване и bodies се виждат изписани органите на прилагане. Но приложното поле на чл. 46, ал. 6 не може да излезе извън приложното поле на закона, което е посочено в чл. 1, ал. 2 и 3, т.е. може да се отнася само за органи на изпълнителната изпълнителната власт в Република България. Председателят на КРС е включен в ръководители на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерски съвет, Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението власт. Освен това, самото място на тази алинея в разпоредбата на чл. 46 (който регламентира статута на инспекторатите Мотиви които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт 60 че нейното приложно поле е ограничено _bodies/governing_body/5200). В тази само до това министерство и се отнася до необхванатите случаи по чл. 46, ал. 5 в това министерство. Следователно може да се направи изводът, че законовото задължение в Закона за администрацията за създаването на инспекторати се отнася само за органите на изпълнителната власт. Следователно трябва да се прецени дали независимите регулаторни органи са органи от изпълнителната власт. В устройствените закони за регулаторните органи има изрични конкретни разпоредби, които осигуряват законови гаранции за независимостта на съответния регулаторен орган от изпълнителната власт и от други организации. Ще дам някои примери за това. Например за КЕВР такива разпоредби са чл. 10, ал. 2 и 3 от Закона за енергетиката: „Чл. 10 (2) Комисията е независим специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София. връзка, административни органи в тесен смисъл са органите, изброени систематично в чл. 19 от Закона за администрацията, а „за органи на изпълнителната власт в широк смисъл“ може да се приемат органите по чл. 19 от Закона за администрацията и органите създадени със закон. Всички създадени по силата на закон независими държавни органи изготвят и представят пред Народното събрание, както и пред други държавни органи (обикновено тези, които участват в конституирането на техния персонален състав) годишен доклад, който включва отчет на изпълнението на дейностите от предходната година. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕС, Комисията изготвя и приема годишен доклад, който внася в Народното събрание до края на второто тримесечие на следващата година. В същия срок докладът се предоставя и на Президента на републиката и Министерския съвет. Видно от разпоредбата на чл. 46 от ЗА, министерствата имат задължение за Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението (3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността й се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Комисията се отчита за дейността си пред Народното събрание.“ В този закон новата ал. 3 е добавена, въпреки, че в ал. 2 е посочено, че КЕВР е независим орган. За КФН такава разпоредба е чл. 2, ал. 4 в ЗКФН: „Чл. 2 (4) Комисията, при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си по този закон пред Народното събрание.“ За СЕМ такива разпоредби са чл. 20, ал. 1 и 3 от ЗРТ: „Чл. 20. (1) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон. (3) Съветът за електронни медии не може да иска или да приема указания Мотиви създаване на инспекторат, но няма забрана за създаване на подобни звена в други държавни ведомства и органи. Нещо повече – съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗА, законът се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. Подобна специална уредба не се съдържа в специалния Закон за електронните съобщения, поради което няма правни пречки текстът на чл. 46 да се приложи по аналогия. По отношение на твърденията за незаконосъобразност на инспектората – подобни изводи не кореспондират с нормативната уредба. Следва да се има предвид че в Република България нормативно е регламентиран реда по който се обявява незаконосъобразността на нормативни разпоредби. В тази връзка не могат да бъдат възприети изводите за незаконосъобразност. 61 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са му възложени с този закон.“ За КЗК тези разпоредби са чл. 3, ал. 1 и 3 от ЗЗК и те са доста подробни и изчерпателни: „Чл. 3. (1) Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджет. Комисията е юридическо лице със седалище София. (3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г.) Комисията упражнява правомощията си по този закон без право на намеса и даване на инструкции в работата й от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“ В този закон също е видно, че новата конкретна ал. 3 е добавена въпреки, че в ал. 1 е посочено, че КЗК е независим 62 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението орган. За КРС изискванията за независимост са посочени в европейските регламентиращи документи. Разпоредбите от Европейския кодекс за електронни съобщения и Акта за цифровите услуги изрично изискват всяка държава членка да гарантира независимостта на националния регулаторен орган, който за конкретния случай е КРС. Съображение 37 от Европейския кодекс за електронни съобщения, установен с Директива (EC) 2018/1972 (Директивата) е: „37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по- ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да 63 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка. Важно е националните регулаторни органи да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови.“ Член 8 от Директивата регламентира, че: „…националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза. 64 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.“ Аналогични разпоредби има и в Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги). Съображение 112 от Акта за цифровите услуги регламентира, че: „112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“ Член 50 от Акта за цифровите услуги регламентира: „Изисквания към координаторите за цифровите услуги 65 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението 1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги. 2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, 66 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“ Ясно е видно, че горепосочените строги и ясни изисквания на европейските и националните регламентиращи документи могат да бъдат изпълнени само и единствено, ако регулаторните органи са извън изпълнителната власт и са независими от нея при изпълнение на правомощията си. Ако се направи подробен анализ на задълженията на инспекторатите/инспекторите, така както са регламентирани в правилниците на регулаторните органи, в които има създадени такива структури (КРС, КОНПИ, КФН и КЕВР), ще се убедим в нещо много интересно. В никой от тези правилници не са записани в пълен обем задълженията на инспекторатите, така както са записани тези задължения в чл. 46 от Закона за администрацията. Някои от задълженията са променени, а други направо липсват. Особено показателно е, че във всички правилници липсва задължението по чл. 46, ал. 9 от закона: „(9) Инспекторатът изпраща на Главния инспекторат ежегодно до 1 март доклад за извършените проверки 67 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението по ал. 4 през предходната година.“ Показателен е и случаят с КФН, където при създаването на инспектората това задължение е било вписано в правилника като чл. 41, ал. 8, но по-късно е отменено. Тези факти красноречиво показват, че и самите регулаторни органи ясно съзнават своята независимост от изпълнителната власт, чийто общ ръководител е Министерския съвет. Горепосочените факти разкриват обаче и нещо друго. Щом като инспекторатите/инспекторите на КРС, КОНПИ, КФН и КЕВР не изпълняват в пълен обем изричните задължения, така както са записани в закона, следователно не може да се приеме, че те са създадени на основание на Закона за администрацията. Аз не можах да намеря обаче друго законово основание за създаването на инспекторатите/инспекторите в независимите регулаторни органи. Намирането на валидно законово основание за създаването на инспекторатите е важно, защото от чл. 5, ал. 3 от „Наредба за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и 68 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението взаимодействието със специализираните контролни органи“: „Чл. 5. (3) Органите на държавна власт, към които има създадени инспекторати по Закона за администрацията, спазват следните изисквания за минимална численост:…“ ясно е видно, че тази разпоредба се отнася само за „създадени инспекторати по Закона за администрацията“, т.е. броят назначените инспектори в инспекторатите в КРС, КОНПИ и КФН е също без правно основание. Например, в КРС има разкрити три длъжности за инспектори, включително ръководителя, като и трите длъжности са заети и това при положение, че в КРС броят на вакантните длъжности рядко пада под 40 и то преобладаващо в специализираната администрация, което значително затруднява работата на комисията. Като обобщение на гореизложените факти и обстоятелства, може да се направи изводът, че законово основание за създаване на инспекторатите има само в Закона за администрацията и те могат да се създават само в органи на изпълнителната власт. Независимите регулаторни органи като КРС не са органи на изпълнителната власт и 69 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението следователно липсва законово основание в КРС да има инспекторат. А щом липсва законово основание за създаването на някоя структура в държавен орган, то възникват резонните въпроси за причините за създаването на тази структура и дали няма нарушение на бюджетната дисциплина. В подкрепа на извода, че липсва законово основание за създаване на инспекторати извън изпълнителната власт е и фактът, че в значително по- голямата част от независимите регулаторни и надзорни органи няма създадени инспекторати. С цел преодоляване на горепосочените констатирани слабости, предлагам да се премахне Инспектората като структурно звено в КРС и неговите три щатни бройки да се прехвърлят, както следва: - една щатна бройка в дирекция „Правна“, която считам, че ще е значително по-натоварена във връзка с новите функции на КРС по Акта за цифровите услуги; и - две щатни бройки в дирекция „Управление на ограничен ресурс“, чийто щат считам, че е необосновано значително намален в проекта. В допълнение може да се направи и 70 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението извода, че е необходима по-ясна и конкретна законова регламентация по въпроса, в кои държавни администрации е задължително да има инспекторати и да се направи ясна законова уредба, че независимите регулаторни и надзорни органи, които са първостепенни разпоредители с бюджет, не са органи от изпълнителната власт, а са извън нея и са независими от нея. Предложения по новата организационна Не се приема структура на КРС Подкрепям създаването на новата дирекция „Международна дейност, цифрови услуги и координация“ в състава на специализираната администрация, но не подкрепям променените числови стойности за персонала в някои от дирекциите. В коментара „Има ли законово основание или задължение да има Инспекторат в КРС?“ съм обосновал предложението да се премахне Инспектората като структурно звено в КРС и неговите три щатни бройки да се прехвърлят, както следва – една в дирекция „Правна“ и две в дирекция „Управление на ограничен ресурс“. Мотиви: Към проекта липсва подробна обосновка за променените числови Мотиви Предложението за намаление с две бройки на щата на дирекция „Регулиране“ не е аргументирано с коректни мотиви. Твърдението, че на задължителен контрол според ЗМИП подлежат само някои парични преводи, които са незначителна част от всичките преводи, не е коректно. КРС упражнява контрол чрез прилагане на основан на риска подход не по отношение на „някои парични преводи“, а върху дейността на задължените субекти по чл. 4, т. 7 от ЗМИП. Това правомощие е дефинирано в чл. 108, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. В тази връзка, предлаганото увеличение на щата в дирекция „Регулиране“ във връзка със създаване на ново звено, в чиято функционална характеристика ще 71 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението стойности за персонала в дирекциите. Прави впечатление увеличения персонал с три щатни бройки в дирекция „Регулиране“ за сметка на дирекция „Управление на ограничен ресурс“. Вярно е, че както е посочено в мотивите „Взети са предвид правомощията на КРС относно прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ И тези правомощия са възложени основно на дирекция „Регулиране“, но не считам, че това е достатъчно основание за подобно увеличение на щата на тази дирекция. Не е тайна, например, че на задължителен контрол според закона подлежат само някои парични преводи, които са незначителна част от всичките преводи. Този факт, както и редица други съображения, прави нецелесъобразно това увеличение на щата, а още по-малко е целесъобразно, ако тези три бройки са предвидени за създаване на отделна структура (отдел) в дирекция „Регулиране“, която да е ангажирана специално с дейностите по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Създаването на такава отделна Мотиви е включена борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ИП/ФТ), е от съществено значение поради следните съображения: 1. Спазване на международните стандарти и изискванията на оценителите: Оценителите редовно изискват информация относно ангажираността на националните регулатори в борбата срещу ИП/ФТ, включително и за тяхната организационна структура (последно предоставена информация – май 2024 г. след срещата с FATF в Истанбул). Създаването на специализирано звено в КРС ще демонстрира ясен ангажимент към тази дейност и ще бъде в съответствие както с очакванията на оценителите, така и с най-добрите практики в тази област. Следва да се има предвид, че всеки един от надзорните органи в страната осъществява дейността си посредством отделна, ясно обособена структура, която е ангажирана единствено с ИП/ФТ. 2. Подготовка за предстоящи проверки на оценителите: През следващите години, включително и през 2025 г., се очакват да бъдат извършени проверки на място от FATF, предназначени както за надзорните, така и за поднадзорните 72 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението структура (отдел) би било и лица. Не е изключена възможността икономически необосновано и затова фокусът на тези проверки да бъде най-правилно би било дейностите по организационният аспект на дейността тези закони да се разпределят между на надзорните лица. сега съществуващите структурни звена в 3. Адекватно адресиране на рисковете: КРС. Затова предлагам да се намали с За оценителите няма значение какъв е две бройки щата на дирекция обемът и обхватът на пощенските „Регулиране“, които да отидат в парични преводи (ППП) – за тях дирекция „Управление на ограничен изпращането и получаването на пари в ресурс“, чийто щат считам, че е брой представлява достатъчно необосновано значително намален в основателен риск за компрометирането проекта. на финансовата система. Също така следва да се вземе предвид, че секторът на ППП е оценен като сектор със среден риск от ИП/ФТ в актуализираната Национална оценка на риска (НОР) от 2023 г., като в тази оценка се взема предвид както броят на офисите на лицензираните дружества, които извършват ППП, така и сложността в механизмите за превенция и противодействие, поради естеството и обема на трансакциите и неефективността на мониторинга към датата на изготвяне на НОР. Обемът на извършените ППП в страната не е малък и използването на ППП за целите на ИП/ФТ е напълно вероятно в редица типологии за ИП, главно имащи за цел прехвърляне на средства с неясен произход, както и в някои типологии за 73 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението ФТ, главно имащи за цел прехвърляне на средства с неясно предназначение, както и за получаване на средства в резултат на измами. 4. Ефективно управление на нарастващия обем от задачи и повишаване на ефективността на мониторинга в сектора на ППП: Обемът на работата, свързана с мерките срещу ИП/ФТ, непрекъснато се увеличава. В тази връзка, КРС изпълнява следните дейности: - целогодишно взаимодействие с оценителите от FATF и MONEYVAL – изготвяне на отчети, отговори, становища и предприемане на действия с цел адресиране на критерии по установените слабости; - ежегодно събиране на статистическа информация посредством въпросници за задължените лица по чл. 4, т. 7 от ЗМИП; - ежегодно изготвяне на индивидуална оценка на риска на задължените лица по чл. 4, т. 7 от ЗМИП и изготвяне на матрица на риска на базата на събраната статистическа информация; - предприемане на дистанционни 74 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението проверки и проверки на място въз основа на изготвената индивидуална оценка на риска на задължените лица по чл. 4, т. 7 от ЗМИП; - ежегодно изготвяне на тестове за пригодност и надеждност на задължените лица по чл. 4, т. 7 от ЗМИП; - предприемане на дистанционни проверки и проверки на място въз основа на извършените тестове за пригодност и надеждност на задължените лица по чл. 4, т. 7 от ЗМИП; - постоянно взаимодействие със САД ФР - ДАНС и другите надзорни лица по ЗМИП и ЗМФТ; - други – постоянен мониторинг на законодателната уредба и актовете по прилагането му; участие в законодателни инициативи, обучения, семинари и междуведомствени работни групи; - осъществяване на съдействие и взаимодействие със задължените лица по чл. 4, т. 7 от ЗМИП; - поддържане на актуалността на информацията в интернет страницата на КРС в частта му за ЗМИП и ЗМФТ; - изготвяне на вътрешни документи, насоки, критерии, въпросници, 75 Приема/не приема Организация/Лице Предложение предложението В чл. 4, ал. 7 от проекта пред думата Приема се „безпристрастност“ да се добави думата „независимост“ и да се сложи запетая. Мотиви: Независима ли е КРС и има ли достатъчни законови гаранции за нейната независимост? Фактите показват, че в последните години има редица случаи, когато Мотиви инструкции и др. 5. Засилен предлицензионен и постоянен следлицензионен контрол: Последните промени в ЗМИП и ЗМФТ значително увеличиха изискванията и сложността на процедурите за предлицензионен контрол и получаване на лицензия. Промените в законодателството също така въведоха постоянен следлицензионен контрол върху дейността на лицензираните оператори. Това налага непрекъснат мониторинг за спазване на лицензионните условия и изискванията на ЗМИП и ЗМФТ. КРС вече разполага с правомощия да отнема лицензии в много повече хипотези, отколкото преди. Също така, съгласно работата на МРГ по Заповед Р- 135/23.07.2024 г. за ЗИД на ЗМФТ, се предвижда КРС да има право временно да ограничи лицензия при нарушение на ЗМИП и ЗМФТ. 76 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението независимостта на КРС се нарушава и нейни проекти за нормативни актове се спират или забавят от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) за внасянето им в Министерския съвет (МС) или се променят текстове в тях без да се вземе под внимание или да се иска становището на КРС. Такива бяха случаите с приемането на Наредбата по чл. 33, ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и на промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС. Има и случай на промени в ЗЕС от МТС без тези промени да са минали на обществена консултация и КРС да е изразила становище по тях. Такъв случай има и сега с процедурите по общественото обсъждане на проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС, които приключиха преди три месеца на 17.06.2024 г., но все още няма решение нито на КРС, нито на МТС по въпроса, което може да се види за КРС, тук: 77 s/View.aspx?lang=bg- BG&Id=8347&success=1#addcomment и за МТС, тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultation s/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8349 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението И това се случва при положение, че това обществено обсъждане трябваше да приключи още миналата календарна година и да има съответното решение на МС. Най-вероятният резултат от тези необосновани забавяния ще е намаляване на приходите от годишната административна такса за контрол. Каква е независимостта на КРС, след като неин анализ (дори не самия анализ, както е регламентирано в чл. 53 от ЗЕС, а проектът на анализа) може да се промени в резултат на обществена консултация, както например, това се случи през 2022 г. когато в първоначалния проект на анализ, поставен на обществено обсъждане с Решение на КРС № 245/07.07.2022 г. беше констатирано, че липсва необходимост от промяна на таксите, но в последствие в резултат на предложенията на заинтересованите лица в процеса на обществената консултация, се направи нов анализ, в който имаше вече изводи за значително намаляване на редица такси. Следователно, отговорът на въпроса за независимостта на КРС е ясен. Въпросът със законовите гаранции за независимостта за другите регулатори и съответно за КРС. 78 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението В устройствените закони за други регулаторни органи в България има изрични конкретни разпоредби (за КЕВР, КФН, СЕМ и КЗК), които осигуряват законовите гаранции за независимостта на съответния регулаторен орган от изпълнителната власт и от други организации. Един внимателен анализ на ЗЕС разкрива, че независимостта на КРС е спомената в закона само в общата разпоредба на чл. 21, ал. 2: „Чл. 21. (2) Комисията е специализиран независим държавен орган.“ и липсва друга регламентираща разпоредба за независимост от изпълнителната власт. В устройствените закони на другите регулатори е регламентирано, че спазват принципа на независимост в своята дейност, а за членовете на КФН спазването на този принцип е заложено дори в полаганата клетва. В ЗЕС принципът на независимост изобщо не е посочен за спазване от КРС, въпреки че в много разпоредби са посочени различните принципи, които трябва да спазва Комисията. В ЗЕС има над 10 разпоредби, в които са изброени общо над 10 различни принципа, които трябва да спазва КРС в 79 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението своята дейност, но сред тях изобщо липсва принципът на независимост. Такива разпоредби са чл. 5, 73, 80, 80а, 106а, 128, 147, 166, 181г и 191 и 197 от ЗЕС. Според мен, принципът на независимост на регулаторите е сред най-важните от всички принципи и неговата липса в ЗЕС е категорично неприемлива. Тези факти са налице, въпреки че в съображение 37 от Директива (EC) 2018/1972 (Директивата), която е основният европейски документ, регламентиращ дейността на КРС, е посочено и е поставен акцент на обстоятелствата, че: „37) Независимостта на националните регулаторни органи беше засилена при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения, извършен през 2009 г., с цел гарантиране на по- ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на техните правомощия и предсказуемостта на техните решения. За тази цел трябваше да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или 80 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението политически натиск, които могат да застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка.“ Вече 15 години такава изрична разпоредба, която да гарантира независимостта на КРС, липсва в ЗЕС или в друг закон, а и липсва информация за това, че някой изобщо е имал намерение да предложи такава разпоредба, т.е. европейското законодателство не е транспонирано в пълен обем в ЗЕС и независимостта на КРС не е законово регламентирана и гарантирана. Общата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС „Комисията е специализиран независим държавен орган.“ изобщо не може да се приеме за такава изрична разпоредба. В изброените принципи за спазване от КРС в чл. 4, ал. 7 на Устройствения правилник също не е включен принципът на независимост и затова е необходимо да се добави. За да се изпълнят горепосочените изисквания за независимост на КРС в Директивата и в Акта за цифровите 81 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението услуги, са необходими допълнения в ЗЕС, които да гарантират изпълнението на тези европейски изисквания и да се гарантира независимостта на КРС. Затова в процеса на изготвяне на ЗИД на ЗЕС в началото на 2024 г. аз поставих в КРС въпроса за такова допълнение в законопроекта като допълнителна ал. 7 на чл. 21. Моето предложение не беше прието и ЗИД на ЗЕС беше публикуван за обществена консултация от МТС без такава разпоредба. В рамките на обществената консултация тук: 82 s/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8035 отново направих предложения (които може да видят на посочения сайт) за промени в проекта на ЗИД на ЗЕС, които да осигурят независимостта на КРС, включително и горепосочената допълнителна ал. 7 на чл. 21 от ЗЕС. От изготвената от МТС таблица – „Справка за постъпилите предложения при общественото обсъждане на проект на ЗИД на ЗЕС“ е видно, че МТС не приема това предложение със следните аргументи: „По наше мнение действащия закон, както и Регламент (ЕС) 2022/2065 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението създават достатъчно гаранции за независимост на регулаторите. Допълнителни декларативни разпоредби няма да допринесат за повишаване на независимостта.“ Според мен, тези аргументи са несъстоятелни, защото предложените разпоредби не са декларативни, а имат императивен характер и освен това такива разпоредби вече са факт в устройствените закони за другите регулатори и следователно законодателят ясно съзнава изричната необходимост от тях. Тези действащи разпоредби в продължение на години са доказали своята приложимост и ефективност и чрез тях е осигурена необходимата самостоятелност и независимост на независимите регулаторни органи КЕВР, КЗК, СЕМ и КФН. За да докажа несъстоятелността на аргумента на МТС, ще цитирам и разпоредбите на съображения 111, 112 и чл. 50 от Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги), които изискват независимост на компетентните органи, респективно на КРС. Съображения 111 и 112 от Акта за цифровите услуги поставят акцент на обстоятелствата, че: 83 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението „111) Координаторът за цифровите услуги, както и другите компетентни органи, определени съгласно настоящия регламент, играят решаваща роля за гарантиране на ефективността на правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент, и за постигането на неговите цели. Съответно е необходимо да се гарантира, че тези органи разполагат с необходимите средства, включително финансови и човешки ресурси, за да упражняват надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, в интерес на всички граждани на Съюза. Като се има предвид разнообразието от доставчици на посреднически услуги и използването от тяхна страна на модерни технологии при предоставянето на услугите им, от съществено значение е също така координаторът за цифровите услуги и съответните компетентни органи да разполагат с необходимия като брой персонал, експерти със специализирани умения и усъвършенствани технически средства, както и автономно да управляват финансови ресурси за изпълнение на задачите си. Освен това равнището на 84 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението ресурсите следва да е съобразено с размера, сложността и вероятното обществено въздействие на доставчиците на посреднически услуги, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, както и обхвата на техните услуги в целия Съюз.“ „112) Определените съгласно настоящия регламент компетентни органи следва също така да действат при пълна независимост от частни организации и публични органи, без задължението или възможността да искат или получават указания, включително от правителството, и без да се засягат конкретните задължения за сътрудничество с други компетентни органи, координаторите за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Комисията.“ Чл. 50 от Акта за цифровите услуги регламентира, че: „1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за 85 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги. 2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.“ Навсякъде, където има някакво изискване към компетентния орган (координатора за цифровите услуги), текстът в Регламента е „Държавите членки гарантират“, което означава, че 86 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението самият регламент не осигурява независимостта на органа, а изисква от държавите да гарантират/осигурят необходимите условия за тази независимост. Единственият начин, по който всяка държава може да осигури това, е само чрез законови гаранции в съответния устройствен закон. Освен това, само малка част от правомощията на КРС ще произтичат от Регламента, а основната й дейност е на основание на Директива (EC) 2018/1972, а в нея също има изрични разпоредби за осигуряване на независимост на КРС, които не са транспонирани в ЗЕС. Следователно, не подлежи на съмнение, че и Директивата и Актът за цифровите услуги изискват в ЗЕС да има разпоредби, гарантиращи независимостта на КРС. Такива разпоредби има в устройствените закони за другите регулатори, но за КРС няма. Само разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС не може да осигури необходимата независимост на КРС. Но е ясно, че липсва и волята на КРС и МТС за добавянето на такива разпоредби в ЗЕС. На заседание на 20.02.2024 г. КРС разгледа писмо от МТС, с което след приключилата обществена консултация се изпраща проекта на ЗИД на ЗЕС за 87 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението становище от КРС преди внасянето му в МС. В проекторешението беше записано, че КРС съгласува проекта на ЗИД на ЗЕС без бележки и предложения. Аз изготвих особено мнение за несъгласие с това проекторешение, което е публикувано с протокола от заседанието тук: 88 На самото заседание на КРС отново предложих на обсъждане и гласуване моето конкретно предложение: „В чл. 21 от ЗЕС да се създаде нова ал. 7: „(7) При осъществяване на своите правомощия Комисията е независима от изпълнителната власт и не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са й възложени със закон.“ Това предложение не беше прието от останалите присъстващи членове на КРС, като изказалият се член на КРС изложи своето становище, че в ЗЕС, както и в Регламент (ЕС) 2022/2065, който е с пряко действие, има достатъчно гаранции за независимостта на КРС и следователно няма необходимост от допълнителни разпоредби. Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Експертите от КРС представиха своето становище, че: „Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, КРС е специализиран независим държавен орган. Цитираната разпоредба в закона отговаря на изискванията за независимост, въведени в Директивата и Акта за цифрови услуги. Направеното предложение не е свързано с въвеждане на Акта за цифрови услуги, поради което не е част проекта на ЗИД на ЗЕС.“ При проведеното гласуване само аз гласувах „за“ моето предложение, а всички останали присъстващи членове на КРС гласуваха „против“. По този начин мнозинството от членовете на комисията на практика абдикира от задължението на КРС за независима дейност и от неотложната необходимост от законови гаранции за независимостта на комисията, каквито са изискванията на европейските документи. Видно е, че аргументите, които изложиха членовете и експертите на КРС са близки с аргументите на МТС. Тези аргументи не са правилни, защото въпреки че Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акта за цифровите услуги) има пряка приложимост и се прилага директно, 89 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението самият регламент не осигурява сам по себе си независимостта на КРС, а изисква от държавите да гарантират/осигурят необходимите условия за тази независимост и единственият начин, по който всяка държава може да направи това, е само чрез законови разпоредби в съответния устройствен закон. По отношение на несъстоятелността на аргументите на експертите от КРС, че „Цитираната разпоредба в закона отговаря на изискванията за независимост, въведени в Директивата и Акта за цифрови услуги. Направеното предложение не е свързано с въвеждане на Акта за цифрови услуги, поради което не е част проекта на ЗИД на ЗЕС“ ще посоча, че от горецитираните по-горе съображения 111, 112 и чл. 50 от Акта за цифровите услуги ясно е видно, този регламент изрично изисква от държавите членки да „гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин“, което може да стане само чрез допълнителни законови гаранции в устройствения закон, какъвто е ЗЕС. 90 Приема/не приема Организация/Лице Предложение Мотиви предложението Сега от представения проект на Устройствен правилник е видно, че експертите и членовете на КРС са осъзнали своята грешка и в чл. 4 на проекта е добавена новата алинея 8, която буквално повтаря цитираното по- горе мое предложение за чл. 21, ал. 7 от ЗЕС. Тази промяна на мнението на експертите и членовете в КРС е стъпка в правилната посока, но е необходимо тази разпоредба да се добави и към ЗЕС със следващия ЗИД на ЗЕС, като освен допълнението към чл. 21, ал. 7 е необходимо да се добави и думата „независимост“ в съответните приложими разпоредби от ЗЕС, в които са посочени принципите, които трябва да спазва КРС в своята дейност. Но докато се допълни ЗЕС с този принцип, няма пречки, а и е необходимо, да се сложи този принцип в Устройствения правилник на КРС. Предлагам в чл. 4, ал. 7 от проекта пред думата „безпристрастност“ да се добави думата „независимост“ и да се сложи запетая. Предложения по новата организационна структура на КРС 91 92 Сегашен Устройствен правилник Проект на Устройствен правилник Мое предложение Общо 250 250 250 Главен секретар 1 1 1 Финансов контрольор 1 1 1 Звено за вътрешен одит 2 2 2 Служител по сигурността на информацията 1 1 1 Инспекторат 3 3 0 Обща администрация Дирекция „Финансови и административни дейности“ 57 47 47 Специализирана администрация Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ 73 74 74 Дирекция „Правна“ 24 25 26 Дирекция „Управление на ограничен ресурс“ 46 36 40 Дирекция „Регулиране“ 42 45 43 Дирекция "Международна дейност, цифрови услуги и координация" - 15 15

Проект! УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, дейността, организацията на работа на Комисията за регулиране на съобщенията, числеността и структурата на нейната администрация. Чл. 2. Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък „комисията“, е специализиран независим държавен орган - юридическо лице, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ № 6. Глава втора. УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА КОМИСИЯТА Раздел I. Устройство и дейност Чл. 3. Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Чл. 4. (1) Комисията изпълнява функции по регулиране, надзор и контрол чрез упражняване на правомощията си, определени в: 1. Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за пощенските услуги (ЗПУ), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ), Закона за техническите изисквания към продуктите; 2. Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014); Регламент (ЕС) 2024/1183 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност (Регламент (ЕС) 2024/1183); 3. Регламент (ЕС) № 2022/612 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (Регламент (ЕС) № 2022/612); 4. Регламент (ЕС) № 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (Регламент (ЕС) № 2015/2120); 1 5. Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки; 6. Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО и други нормативни актове (Регламент (ЕС) 2022/2065/Акт за цифровите услуги). 7. Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (Директива 2002/21/ЕО). (2) При изпълнение на функциите си комисията взаимодейства с други държавни органи, с Европейската комисия и националните регулаторни органи на държавите членки на Европейския съюз, както и с неправителствени организации, национални или чуждестранни институции, по реда, определен в действащото законодателство. (3) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. (4) С решения комисията може да приема и нормативни административни актове, съгласно правомощията си. (5) Комисията приема вътрешни правила и други решения за осъществяване на дейността си, включително и правила за реда при провеждането на заседания. (6) Комисията с решение приема правила за професионална етика, които да осигуряват условия за честно и професионално изпълнение на задълженията на членовете на комисията и на служителите от администрацията и за избягване на конфликт на интереси. Правилата за професионална етика съдържат ръководните етични принципи и правилата за поведение на членовете и служителите на комисията при изпълнение на служебните им задължения. (7) Членовете на комисията изпълняват задълженията си съобразно закона и при спазване на принципите на законоустановеност, безпристрастност, обективност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на мрежите и услугите и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото. (8) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и не може да иска или да приема указания от друг орган във връзка с упражняването на правомощията, които са ѝ възложени със закон. Чл. 5. (1) Председателят на комисията: 1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват; 2. организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация 3. одобрява и предлага проект за дневен ред, насрочва и ръководи заседанията на комисията; 4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията; 5. създава, преобразува и закрива административни звена; 6. утвърждава щатното разписание и длъжностните характеристики на главния секретар и на длъжностите, които са му непосредствено подчинени; 7. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията; 8. информира обществеността за дейността на комисията; 9. сключва договори, необходими за дейността на комисията, или упълномощава лица, които да изпълняват тези функции; 10. командирова членовете на комисията в страната и в чужбина; 2 11. командирова служителите от администрацията в страната и в чужбина или упълномощава лица, които да изпълняват тези функции. (2) Председателят изпълнява правомощията си по ал. 1, т. 4 и 7 по правила, приети с решение на комисията. Правомощията по ал. 1, т. 7 се изпълняват при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност, съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Председателят може да делегира правомощията си по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор на друго длъжностно лице в администрацията. (3) Председателят със заповед може да упълномощи служител от администрацията, който да изпълнява функциите по ал. 1, т. 8. По предложение на председателя тези функции могат да бъдат възложени с решение на комисията на неин член. (4) Със заповед на председателя могат да се уреждат и други въпроси, свързани с организацията на работа на администрацията на комисията. (5) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от заместник- председателя или член на комисията, за което се издава заповед за всеки конкретен случай. В случай че няма издадена изрична заповед, функциите на председателя при негово отсъствие се изпълняват от заместник-председателя. Раздел II. Организация на работа на комисията Чл. 6. (1) Комисията разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания. Заседанията на комисията са открити. За определени точки от дневния ред комисията може да проведе закрито заседание, когато приемането на решение изисква защитена от закон информация. (2) Главният секретар присъства на заседанията на комисията без право на глас. (3) На откритите заседания на комисията могат да присъстват и служители от администрацията на комисията, както и предварително поканени по преценка на комисията външни лица. (4) На закритите заседания могат да присъстват служители, притежаващи съответното разрешение за достъп или които имат право да обработват информацията по ал. 1. Чл. 7. (1) Заседанията на комисията са редовни и извънредни. (2) Комисията провежда редовно заседание веднъж седмично по приет от комисията дневен ред. Проектът на дневен ред се предлага на комисията от председателя и се гласува в началото на заседанието. Материалите по проекта на дневния ред се предоставят на членовете на комисията най-късно 48 часа преди заседанието. Комисията преди провеждане на заседанията публикува проектите на дневен ред на страницата си в интернет. (3) Допълнителни точки могат да бъдат включени в дневния ред по предложение на председателя и на всеки член от комисията най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието. Предложението за допълнителни точки се подлага на гласуване в началото на заседанието и след приемането му от комисията допълнителните точки се включват за разглеждане в заседанието. (4) Комисията се свиква на извънредно заседание от председателя по негова инициатива или по предложение на най-малко двама от членовете ѝ. В този случай членовете на комисията трябва да бъдат уведомени за датата, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-късно предишния работен ден, но не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието. Материалите за извънредното заседание се представят в същия срок. По изключение, в случаите на неотложност, сроковете по изречение второ и трето не се прилагат. 3 (5) Заседанията на комисията може да се провеждат чрез видеоконференция с осигурена комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между членовете на комисията и участниците в заседанието, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на хартиен носител. За провеждане на заседание чрез видеоконференция се издава заповед от председателя на комисията. Чл. 8. (1) Заседанията на комисията се откриват и провеждат в присъствието на повече от половината от нейните членове. (2) При отсъствие на председателя на комисията заседанията се ръководят от заместник- председателя или оправомощения член на комисията. Чл. 9. Отсъствие на член на комисията от редовно заседание е допустимо, в случай че той: 1. е в служебна командировка; 2. е в законоустановен отпуск; 3. изпълнява друга служебна работа. Чл. 10. (1) Комисията приема решения и протоколни решения с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете ѝ. Въздържане от гласуване не се допуска. (2) По изключение и по предложение на председателя комисията може да взема решения и неприсъствено. За решенията, взети неприсъствено, това обстоятелство се отбелязва в протокола. Чл. 11. (1) За всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички присъствали нейни членове. (2) Всеки член на комисията може да подпише протокола с особено мнение относно взето решение от комисията. Към протокола се прилагат мотивите за изразеното особено мнение. Чл. 12. (1) Решенията на комисията се подписват от председателя ѝ, от главния секретар и от директора на дирекция „Правна“. (2) Решенията по ал. 1 се съобщават на заинтересованите лица в законоустановените срокове и се публикуват на страницата на комисията в интернет. (3) Протоколите от заседанията и решенията на комисията се публикуват на страницата ѝ в интернет с изключение на защитената от закон информация. Чл. 13. Решенията на комисията се обнародват в „Държавен вестник“, когато това се изисква от действащото законодателство. Глава трета. СТРУКТУРА, ЧИСЛЕНОСТ, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА КОМИСИЯТА Раздел I. Общи положения Чл. 14. (1) Администрацията подпомага комисията за изпълнение на нейните правомощия, предвидени в нормативните актове. (2) Администрацията е организирана в 1 дирекция обща администрация и 4 дирекции, включително главна дирекция, специализирана администрация, служител по сигурността на информацията, Звено за вътрешен одит, Инспекторат и финансов контрольор. (3) Общата численост на комисията и на нейната администрация е 255 щатни бройки. Числеността на администрацията е 250 щатни бройки и е разпределена, както следва: 1. Главен секретар 1 2. Финансов контрольор 1 3. Звено за вътрешен одит 2 4 4. Служител по сигурността на информацията 1 5. Инспекторат 3 Обща администрация 6. Дирекция „Финансови и административни дейности“ 47 Специализирана администрация 7. Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ 74 8. Дирекция „Правна“ 25 9. Дирекция „Управление на ограничен ресурс“ 36 10. Дирекция „Регулиране“ 45 11. Дирекция „Международна дейност, цифрови услуги и координация“ 15 Чл. 15. Служителите в администрацията на комисията работят по служебно или трудово правоотношение. Раздел II. Главен секретар Чл. 16. (1) Главният секретар е пряко подчинен на председателя на комисията и осъществява административното ръководство, като организира, координира и контролира дейността на администрацията на комисията и отговаря за планирането и отчетността при изпълнението на ежегодните цели на администрацията. (2) Главният секретар: 1. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена, създава условия за нормална и ефективна работа на звената, осъществява общия контрол за изпълнението на възложените задачи; 2. координира оперативното взаимодействие на администрацията на комисията с администрациите на държавните органи, с неправителствените и обществените организации; 3. организира подготовката на заседанията на комисията, като осъществява координацията и контрола по подготовката на материалите и организира предоставянето на материалите от дневния ред; 4. изготвя проект на дневен ред за заседанията на комисията, който представя на председателя; 5. изисква информации и материали, необходими за анализ и подготовка на въпроси, които подлежат на разглеждане от комисията; 6. оказва съдействие на членовете на комисията при изпълнение на техните задължения; 7. организира и контролира съхранението на протоколите от заседанията на комисията и оригиналите на решенията ѝ заедно с документите към тях; 8. осъществява контрол по изпълнението на възложените задачи, произтичащи от решенията на комисията и от заповедите на председателя; 9. изпълнява други задачи, възложени му с решение на комисията или със заповед на нейния председател; 10. инициира и организира работни срещи с участието на членове на комисията и служители с цел изготвяне и координиране на позиция по въпроси, чието разглеждане предстои на заседание на комисията; 11. контролира пропускателния режим в сградите на комисията и противопожарния режим; 12. контролира дейността по управлението на собствеността на комисията; 5 13. утвърждава длъжностните характеристики на служителите. (3) При отсъствие на главния секретар неговите функции за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от председателя на комисията директор на дирекция. Раздел III. Служител по сигурността на информацията, финансов контрольор, Звено за вътрешен одит и Инспекторат Чл. 17. (1) Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на председателя на комисията или на изрично упълномощен от председателя член на комисията и ръководи регистратура за класифицирана информация, изпълнява възложените му със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) задачи и отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване и предаване на класифицираната информация. (2) В изпълнение на възложените му със ЗЗКИ задачи служителят по сигурността на информацията: 1. следи за спазването на изискванията на ЗЗКИ; 2. разработва план за охрана на класифицираната информация чрез физически и технически средства и следи за изпълнението му; 3. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация; 4. осъществява процедурата по проучване, съгласно Закона за защита на класифицираната информация и води регистър на проучените лица; 5. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, при военно или друго извънредно положение; 6. осъществява планиране, организиране и координиране на дейностите по привеждане на комисията в готовност за работа в режим „военно положение“ и при различни видове извънредни ситуации; изготвяне на предложения за прилагане на превантивни мерки за реагиране при кризи и на неотложни действия на служителите от администрацията на комисията; организиране на отсрочването от повикване във въоръжените сили на служители и техника, необходими за изпълнение на задачите във военно време 7. изпълнява и други задачи, произтичащи от нормативни актове, регламентиращи защитата на класифицираната информация. Чл. 18. (1). Финансовият контрольор е на пряко подчинение на председателя на комисията и докладва за своята работа пред комисията. Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност на комисията, при разходване на бюджетните средства от републиканския бюджет, на средства, получавани по международни програми и проекти, както и на задачите, произтичащи от приложимата нормативна уредба. (2) Редът и начинът за извършване на предварителен контрол от финансовия контрольор се определят с вътрешни актове в съответствие с указанията на министъра на финансите. Чл. 19. (1) Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на председателя на комисията и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС). (2) Звеното за вътрешен одит осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в комисията в съответствие с чл. 13 от ЗВОПС. (3) Звеното за вътрешен одит докладва резултатите от одитните ангажименти, дадените препоръки и резултатите от проследяване на изпълнението на дадените препоръки на председателя на комисията, а при необходимост - и на комисията;. 6 (4) Звеното за вътрешен одит: 1. консултира комисията, като дава съвети, мнения, извършва обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поема управленска отговорност за това; одитният ангажимент за консултиране се извършва по инициатива на председателя на комисията, като целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за консултиране се определят съвместно с председателя на комисията; 2. представя и обсъжда с председателя на комисията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, а при необходимост и с комисията, резултатите от всеки одитен ангажимент за увереност; 3. докладва резултатите от проследяване на изпълнението на дадените препоръки на председателя на комисията, а при необходимост и на комисията. Ръководителите на одитираните структури изготвят план за действие за изпълнение на приетите препоръки, който се утвърждава от председателя на комисията. Вътрешните одитори проследяват изпълнението на приетите препоръки от одитните ангажименти за увереност, като оценяват адекватността, ефективността и своевременността на предприетите действия и обсъждат с комисията риска от непредприемането на действия. 4. изготвя и представя на комисията годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 ЗВОПС. Чл. 20. (1) Инспекторатът е на пряко подчинение на председателя на КРС и осъществява административен контрол върху дейността на структурните звена и служителите в администрацията на комисията. (2) Организацията на дейността на инспектората се определя с вътрешни правила, утвърдени от председателя на КРС, които се оповестяват на интернет страницата на комисията. (3) Дейността на инспектората е насочена към пълно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел: 1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията; 2. независима и обективна оценка на дейността на администрацията; 3. подобряване работата на администрацията. (4) Инспекторатът: 1. извършва планови и извънпланови, комплексни и тематични проверки на структури, дейности и процеси в администрацията на комисията; 2. прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за ограничаването му; 3. събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията на комисията; 4. следи за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите на администрацията на комисията; 5. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на Кодекса за етично поведение на КРС; 6. извършва проверка на сигналите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията на комисията; 7. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за противодействие на корупцията; 8. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление; 9. прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията на комисията; 7 10. извършва проверки по предоставянето на административни услуги; 11. приема, регистрира и разглежда сигнали за нарушения, подадени по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и поддържа регистър на сигналите за нарушения; 12. осъществява други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от председателя на КРС. (5) Инспекторатът изготвя стратегически и годишен план за дейността си, които се утвърждават от председателя на КРС. (6) Инспекторатът ежегодно представя за утвърждаване от председателя на Комисията отчет за дейността си. Информация от отчета се публикува на интернет страницата на комисията. Раздел IV. Обща администрация Чл. 21. Дирекция „Финансови и административни дейности“ осигурява дейностите по: 1. управление на бюджетните средства на комисията при спазване на финансовата и бюджетната дисциплина; 2. разработване на проектите на бюджет и тригодишната бюджетна прогноза, извършване на дейности по изпълнението на бюджета, изготвяне на анализи и справки във връзка с бюджета, разработване на план за капиталовите разходи; 3. начисляване, събиране и отчитане на дължимите към комисията такси по ЗЕС, ЗПУ и ЗЕСМФИ, проследяване на изпълнението на финансовите задължения, в т.ч. по влезлите в сила наказателни постановления и актове за публични държавни вземания, както и финансирането и разплащанията по договорите, по които комисията е страна; 4. изготвяне на финансови становища по предоставени проекти на нормативни актове и вътрешни документи; 5. прилагане и следене за спазване на счетоводната и финансовата политика, вкл. разработване на правила за спазване на счетоводната и финансовата политика; 6. извършване на счетоводното отчитане на приходите и разходите в съответствие с Единната бюджетна класификация, Сметкоплана на бюджетните предприятия и счетоводните стандарти, както и изготвяне на ежемесечни, тримесечни и годишни счетоводни отчети; 7. прилагане на системата на заплащане на служителите от администрацията, съгласно приетите вътрешни правила и следене за нейното съответствие с приложимото законодателство; 8. изготвяне на месечните ведомости за работната заплата и организиране на тяхното съхранение; 9. извършване на счетоводното обслужване на Фонда за компенсиране на универсалната услуга; 10. организиране на управлението и развитието на човешките ресурси; изготвяне на актове и документи, свързани с възникването, изменението, прекратяването на служебните и трудовите правоотношения, съгласно действащото законодателство и изискванията за защита на личните данни; създаване и поддържане на база данни по управлението и развитието на служителите; изготвяне на проекти за щатни разписания на администрацията; осигуряване на методическа помощ по разработване на длъжностните характеристики на служителите; водене и съхраняване на служебните и трудовите досиета на служителите от администрацията; 11. организиране на дейностите по набиране и подбор на служители, оценяване изпълнението на работата им, участие в разработването и актуализирането на документи в областта на човешките ресурси, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно действащото законодателство, изготвяне на актове и документи за ползване на отпуск; 8 12. изготвяне на план за обученията на персонала; 13. организиране и провеждане на стажове в комисията; 14. осигуряване на административното обслужване на граждани, юридически лица, ведомства, комисията и нейната администрация, деловодната и архивната дейност, предоставяне на информация на външни потребители на административни услуги; 15. извършване на техническото оформяне и връчване на издаваните разрешения, удостоверения и лицензии по ЗЕС и ЗПУ; 16. осигуряване на съхранението и достъпа до водените регистри; 17. информационно-технологично осигуряване на дейностите по внедряване, експлоатация и развитие на информационни системи и на системи за защита на електронната информация, както и осигуряване на координация и контрол при използване на внедрените информационни системи и технически средства; 18. инсталация и поддръжка на системното и специализирано програмно осигуряване и оказване на системна помощ на служителите в комисията; 19. обезпечаване на сигурността и конфиденциалността на данните в информационните системи на комисията; 20. администриране и други дейности, свързани с комуникационни и информационни системи (КИС), съгласно Закона за защита на класифицирана информация; 21. поддържане на актуална информация на интранет и интернет страницата на комисията; 22. организиране, координиране и планиране на дейности по провеждане на обществените поръчки за доставки и услуги, вкл. свързани с реализиране на проектите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ); 23. въвеждане на информация за проектни предложения и бюджет, свързан с ИКТ проекти към Министерството на електронното управление; 24. организиране на материално-техническото и транспортното обслужване на комисията, съхраняването и изправността на ведомствения автомобилен транспорт; 25. осигуряване на дейностите по управлението на собствеността; 28. участие в изготвянето, осъвременяването и отчитането на изпълнението на стратегията за дейността на комисията и в изготвянето на годишен доклад на комисията; 29. участие в процеса по управление на риска в комисията. Раздел V. Специализирана администрация Чл. 22. (1) Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ има централно звено в гр. София и пет административни звена – отдели в градовете: Бургас, Варна, Велико Търново, Враца и Пловдив. (2) Териториалният обхват на дейността на звената по ал. 1 се определя със заповед на председателя на комисията. (3) Главният директор на Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ се подпомага от заместник-главен директор. Чл. 23. Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ осигурява дейностите по: 1. контрол по спазване на ЗЕС, ЗПУ, ЗЕДЕУУ, ЗЕСМФИ, ЗМИП, ЗМФТ, други приложими нормативни и европейски актове, подзаконови актове, издадените разрешения и 9 лицензии, приложимите общи изисквания, наложените с решение специфични задължения и решения на комисията; 2. мониторинг и контрол на радиочестотния спектър за граждански нужди; 3. контрол на параметрите и изискванията за качеството на услугите; 4. контрол за спазване на изискванията за предоставяне на универсалната услуга; 5. контрол за спазване на международно определените процедурни правила за радиослужбите; 6. контрол на ефективното използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и установяване на източниците на смущения; 7. контрол на състоянието на електромагнитната обстановка и трансграничните прониквания; 8. контрол на изпълнението на определените в Регламент (ЕС) № 2015/2120 задължения на предприятията за предоставяне на достъп до отворен интернет, свързани с качеството на предоставяната услуга „достъп до интернет“ и прилаганите мерки за управление на трафика в мрежите; изготвяне и публикуване на годишни доклади относно изпълнението на посочените задължения и предоставянето на тези доклади на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения; 9. планиране и отчитане контролната дейност на комисията; 10. осигуряване на електромагнитната съвместимост на радиосъоръженията и съответствието им с нормативните изисквания; организиране и функциониране на лаборатория за електромагнитна съместимост; 11. развитие и поддръжка на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди; 12. осигуряване на техническо и технологично обслужване на измервателната техника, обезпечаваща контролната дейност на комисията; 13. извършване на проверки (документални и технически), съставяне на измервателни протоколи и/или констативни протоколи, свързани с осъществявания контрол; 14. извършване на проверки във връзка с постъпили в комисията жалби, предложения и сигнали; 15. даване на предписания за отстраняване в определен срок на несъответствия по отношение на отклонения на технически параметри на електронните съобщителни мрежи и съоръжения от зададени стойности по ЗЕС, задължителни предписания за отстраняване на несъответствия по ЗПУ и предписания на мрежови оператори за несъответствия по ЗЕСМФИ; 16. съставяне на актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) при констатирани нарушения; 17. участие в осъществяването на проверки по реда, предвиден в Наказателно- процесуалния кодекс, на помещения, използвани от лица за осъществяване на електронни съобщения, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения; 18. участие в проверки с други контролни органи при осъществяване на контролната дейност на комисията; 19. изготвяне на отговори по постъпили жалби, сигнали, предложения и запитвания, свързани с радиосмущения; 20. изготвяне на становища и съгласуване на отговори по постъпили в комисията жалби и сигнали по ЗЕС и ЗПУ във връзка с осъществен контрол; 21. съхраняване на оригиналите от преписките, свързани с контролната дейност на комисията; 10 22. организиране, координиране и планиране на дейности по провеждане на обществени поръчки за доставки и услуги; 23. участие в стопанското, материално-техническото и транспортно обслужване на териториалните звена; 24. ефективно използване и спазване на правилата за ползване на служебните автомобили; 25. контрол за спазване на работното време чрез системата за контрол на достъпа в комисията; 26. приемане и обобщаване на получени съобщения и/или сигнали за възникнали технически проблеми и прекъсвания от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и от служители на комисията; 27. участие в съдебни дела във връзка със съставени актове за установяване на административни нарушения; 28. изземване и задържане на веществени доказателства, свързани с установяване на нарушения, по реда на ЗАНН; 29. съхранение на иззетите и задържани веществени доказателства и на вещите, отнети в полза на държавата; 30. участие в работата на комисии и работни групи на ведомствено, междуведомствено, национално и международно ниво; 31. участие в дейността на работните структури на специализираните международни, регионални и европейски организации в рамките на компетентността на дирекцията; 32. участие в изготвянето на становища и на официални позиции на комисията по проекти на документи на национално, европейско и международно ниво, в рамките на компетентностите на дирекцията; 33. участие в изготвянето на двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с други регулаторни органи, институции и организации в рамките на компетентността на дирекцията; 34. участие в обмена на информация с европейските и международните институции, както и с организации, регулаторни органи, институции, стандартизационни институти и др. 35. участие в изготвяне на проекти на подзаконови нормативни актове; 36. участие в изготвянето, осъвременяването и отчитането на изпълнението на стратегията за дейността на комисията и в изготвянето на годишен доклад на комисията, от компетентността на дирекцията; 37. участие в процеса по управление на риска в комисията. Чл. 24. Дирекция „Правна“ осигурява дейностите по: 1. извършване на правното обслужване във връзка с регулаторната дейност на комисията; 2. общото правно обслужване на комисията и нейната администрация; 3. изготвяне на правни становища и доклади, необходими за издаване на индидуални и общи административни актове от комисията, както и по постъпили проекти на нормативни актове; 4. изготвяне на проекти на решения на комисията; 5. изготвяне или изменение на проекти на общи и нормативни административни актове, в т.ч. приемани от други държавни органи по предложение на комисията; 6. изготвяне на правни становища във връзка с приложението на ЗЕС, ЗПУ, ЗЕДЕУУ, ЗЕСМФИ, ЗМИП и ЗМФТ, секторното европейско законодателство и други приложими към дейността на комисията нормативни актове; 11 7. правно обезпечаване на регулаторната дейност по анализ на съответни пазари, оценка на типови предложения, провеждане на процедури по обществено обсъждане и консултации, включително нотификация пред Европейската комисия на проекти на решения, съгласно Директива 2002/21/ЕО. 8. участие в специализирани комисии и провеждане на процедури за разрешаване на спорове съгласно ЗЕС и ЗЕСМФИ; 9. участие в подготовка на документи и провеждане на тръжни и конкурсни процедури от комисията; 10. правно обезпечаване на дейността по Закона за достъп до обществена информация; 11. изготвяне на проекти на договори и становища относно тяхната законосъобразност; 12. изготвяне на правни становища относно законосъобразното управление на собствеността на комисията; 13. изготвяне на заповеди на председателя и на главния секретар; 14. правно обезпечаване и подпомагане на председателя в качеството му на орган по назначаването и работодател; 15. осъществяване на процесуално представителство пред органите на съдебната власт и други държавни органи; 16. събиране и поддържане на информация относно основния предмет на жалбите срещу решения на комисията, броя им, продължителността на процедурите по обжалване и броя на актовете на компетентния съд за спиране действието на решения на комисията; 17. изготвяне на проекти на наказателни постановления и проекти на резолюции за прекратяване на административнонаказателно производство и водене на регистри за издадените наказателни постановления и резолюции за прекратяване на административнонаказателно производство; 18. предоставяне на правни становища във връзка със законосъобразното осъществяване на контролните правомощия на комисията; 19. председателстване и участие в помирителни комисии по Закона за защита на потребителите; 20. участие в специализирани комисии за лицензиране на пощенски оператори по ЗПУ; 21. изготвяне на правни становища във връзка с осъществяването на надзор от комисията по ЗМИП и ЗМФТ; 22. изготвяне или съгласуване на отговори по постъпили жалби, сигнали, предложения и запитвания; 23. организиране, координиране и планиране дейностите по провеждане на обществените поръчки и правно обезпечаване на дейността по Закона за обществените поръчки; 24. изготвяне на правни становища и осъществяване на дейности във връзка с изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065; 25. участие в работата на комисии и работни групи на ведомствено, междуведомствено, национално и международно ниво; 26. участие в дейността на работните структури на специализираните международни, регионални и европейски организации в рамките на компетентността на дирекцията; 27. участие в изготвянето на становища и на официални позиции на комисията по проекти на документи на национално, европейско и международно ниво, в рамките на компетентностите на дирекцията; 28. участие в изготвянето на двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с други регулаторни органи, институции и организации в рамките на компетентността на дирекцията; 12 29. участие в обмена на информация с европейските и международните институции, както и с организации, регулаторни органи, институции, стандартизационни институти и др. 30. участие в изготвяне на проекти на подзаконови нормативни актове от компетеността на комисията; 31. участие в изготвянето, осъвременяването и отчитането на изпълнението на стратегията за дейността на комисията и в изготвянето на годишен доклад на комисията, от компетентността на дирекцията; 32. участие в процеса по управление на риска в комисията. Чл. 25. Дирекция „Управление на ограничен ресурс“ осигурява дейностите по: 1. изготвяне и актуализиране на регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър в съответствие с решенията и препоръките на Европейската комисия (ЕК), Европейския парламент (ЕП) и Съвета и тенденциите в развитието на електронните съобщения в световен и европейски мащаб; анализ и определяне на текущите и бъдещите потребности от честотен ресурс; 2. анализиране на решения, становища, съобщения, доклади и препоръки, свързани с управлението на радиочестотния спектър на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), Комитета за електронни съобщения (ЕСС), ЕП и Съвета, Групата по политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), Комитета по радиочестотния спектър (RSCOM) и други служби на ЕК, в т.ч. изготвяне на становища и предложения; 3. осигуряване на условия за хармонизирано ползване на радиочестотен спектър; анализиране и при необходимост изменение на съответните подзаконови нормативни актове или изготвяне на проекти на нови актове; 4. изготвяне и актуализиране на правила, предвидени в ЗЕС, за използване на радиочестотния спектър, включително определяне на технически параметри, за електронните съобщителни мрежи или радиосъоръжения от подвижна радиослужба; от радиослужба радиоразпръскване; от неподвижна радиослужба; от спътникови радиослужби; от любителска радиослужба, както и правила за използване на радиочестотния спектър за производствени нужди след издаване на разрешение и правила за взаимодействие със заинтересованите предприятия при осъществяване на заявяване, международно координиране и регистриране в международни организации по електронни съобщения на позиции на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотен спектър, използван от негеостационарна спътникова система, и за реда на заплащане на такси, определени с международен акт; участие в работата на Съвета по националния радиочестотен спектър, изготвяне на проект на Актуализираната политика в областта на електронните съобщения и проект на Държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и проект за изменение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър; съгласуване ползването на граждански честоти от чужди държави и НАТО, и други междуведомствени въпроси; 5. международно координиране и регистриране на радиочестотен спектър, позиции на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър и на радиочестотния спектър, използван от негеостационарни спътникови системи в международни организации по електронни съобщения; анализ на технически параметри, изготвяне и електронно подаване на заявки за международна координация и регистрация; анализ на двуседмичните циркуляри на ITU; 6. национално координиране на радиочестотен спектър чрез специализирани софтуери за честотно планиране и за наличието на интермодулационни продукти; 7. национално координиране и съгласуване на радиочестоти и радиочестотни ленти с всички заинтересовани държавни органи, ведомства и служби в рамките на Консултативния съвет 13 за национално координиране и съгласуване (КСНКС) с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и защита на националната сигурност; административно обслужване на КСНКС и поддържане на база данни; 8. вписване, заличаване и отразяване на промени в данните в публичния регистър на лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги и издаване на удостоверения за вписване в регистъра; 9. изготвяне на предложения за издаване, изменение, допълнение или прекратяване и становища за прехвърляне, отдаване под наем или спиране на разрешения за ползване на ограничен ресурс; 10. отразяване на промени в данните в публичните регистри на лицата, които имат разрешения за ползване на радиочестотен спектър; 11. регистриране, изменение и заличаване на регистрации за ползване на радиочестотен спектър и отразяване на промени в данните в публичния регистър; издаване на удостоверения за права за ползване на радиочестотен спектър; 12. регистриране на приемно-предавателни станции на наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги, дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията и вписване на уведомление за разположена точка за безжичен достъп с малък обхват; изменение на данните на регистрирани приемно-предавателни станции и вписани уведомления; заличаване на регистрация; отразяване на промени в данните в регистъра; 13. отразяване на промени в публикуваната информация за прехвърлените права по издадени разрешения или за отдадения под наем радиочестотен спектър; 14. проучване и предоставяне на информация на Съвета за електронни медии за техническите параметри, необходими за наземно аналогово радиоразпръскване на радиопрограми; 15. разпределение, планиране и назначаване на радиочестотен спектър, който е неразделна част от разрешението; 16. участие в подготовка на състезателни процедури в съответствие с глава пета от ЗЕС; 17. провеждане на изпити; преиздаване и отнемане на разрешителни за правоспособност на радиолюбители; предоставяне и отнемане на разпределените опознавателни и слушателски знаци; издаване на хармонизирани радиолюбителски свидетелства (HAREC) и CEPT лицензии; поддържане на актуална информация за предоставените опознавателни знаци на интернет страницата на комисията; 18. обществени обсъждания, консултации и допитвания по въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения, свързани с ползването на радиочестотен спектър; 19. актуализиране на информацията за Република България в честотната информационна система на Европейския офис по съобщения за ползването на радиочестотния спектър в страните членки на CEPT; 20. поддържане на бази данни за нуждите на: специализираните софтуери за честотно планиране (за всеки вид мрежа и съответната радиослужба) и софтуера за наличие на интермодулационни продукти; Информационната система „Лицензиране и регистри“ (за всеки вид мрежа и съответната радиослужба); 21. изпращане на уведомленията за предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения; 22. изготвяне и актуализиране на регулаторната политика за ползването на номерационни ресурси; 14 23. изготвяне, промяна и хармонизация на Националния номерационен план (ННП) в съответствие с европейските изисквания, използването на нови технологии и оптимизация на използваното номерационно пространство; 24. предоставяне и отнемане на номера от ННП чрез издаване, изменение, допълнение, прехвърляне, спиране, прекратяване или отнемане на разрешения за ползване на номерационни ресурси; 25. поддържане на публични регистри на предприятията, които имат разрешения за ползване на номерационни ресурси и предоставените за ползване на предприятията номерационни ресурси; 26. предоставяне от международни организации на номерационни ресурси за електронните съобщения в Република България; 27. осигуряване на възможност за преносимост на номерата; 28. изпълнение на функциите на национален надзорен орган в областта на удостоверителните услуги в съответствие със ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014; 29. създаване, поддържане и публикуване на националния доверителен списък на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги, съгласно чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014; 30. организиране, координиране и планиране на дейности по провеждане на обществените поръчки за доставки и услуги; 31. изготвяне на отговори по жалби, сигнали, предложения и запитвания, свързани с покритие на цифрово ефирно телевизионно излъчване и на мобилни електронни съобщителни мрежи; 32. изготвяне на отговори, по жалби, сигнали, предложения и запитвания, свързани с приемо предавателни станции в обхвата на регистъра по чл. 33, ал. 6 и 7 от Закона за електронните съобщения; 33. участие в работата на комисии и работни групи на ведомствено, междуведомствено, национално и международно ниво; 34. участие в дейността на работните структури на специализираните международни, регионални и европейски организации, в рамките на компетентността на дирекцията; 35. участие в изготвянето на становища и на официални позиции на комисията по проекти на документи на национално, европейско и международно ниво, в рамките на компетентността на дирекцията; 36. участие в изготвянето на двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с други регулаторни органи, институции и организации в рамките на компетентността на дирекцията; 37. участие в обмена на информация с европейските и международните институции, както и с организации, регулаторни органи, институции, стандартизационни институти и др. 38. участие в изготвяне на проекти на подзаконови нормативни актове; 39. участие в изготвянето, осъвременяването и отчитането на изпълнението на стратегията за дейността на комисията и в изготвянето на годишен доклад на комисията, от компетентността на дирекцията; 40. участие в процеса по управление на риска в комисията. Чл. 26. Дирекция „Регулиране“ осигурява дейностите по: 1. събиране и обработване на информация за пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги и за пазара на пощенски услуги; 2. изготвяне на отчети и доклади за състоянието на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги и за пазара на пощенски услуги; 15 3. определяне, анализ и оценка на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличие на ефективна конкуренция и с цел определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара и тяхната нотификация пред Европейската комисия в съответствие с нормативните изисквания; 4. изготвяне на предложения за налагане, продължаване, изменение или отмяна на специфични задължения на предприятията, касаещи цените и разходите на предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на електронни съобщителни мрежи и/или услуги; 5. анализиране спазването от предприятия със значително въздействие на съответен пазар на електронни съобщителни мрежи и/или услуги на специфични задължения за ценова прозрачност, ценова равнопоставеност и ценови ограничения; 6. изпълнение на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 за координация и сътрудничество на национално ниво; 7. извършване на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 за предоставяне на статут на доверен подател на сигнали; предоставяне на статут на одобрен изследовател и за сертифициране на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услугата; 8. изготвяне на отговори по жалби, сигнали, предложения и запитвания, свързани с предоставянето на посреднически услуги по Регламент (ЕС) 2022/2065; 9. анализиране на наличността на услуги за подходящ широколентов достъп до интернет в определено местоположение и на услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение, осигурявани при обичайни търговски условия на територията на цялата страна или в отделни части от нея във връзка с осигуряване на универсалната услуга в областта на електронните съобщения; 10. анализиране на развитието и равнището на цените и ценовите пакети на дребно на услугите за подходящ широколентов достъп до интернет в определено местоположение и за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение, по-специално във връзка с потребителските цени и доходи в страната и достъпността на цените на универсалната услуга; 11. анализиране изпълнението на задължението за предоставяне на универсална услуга в областта на електронните съобщения и за предоставяне на универсалната пощенска услуга; 12. анализиране наличието и размера на нетните разходи и на несправедливата тежест от предоставянето на универсална услуга в областта на електронните съобщения и от предоставянето на универсалната пощенска услуга; 13. изготвяне на предложения за размера на компенсацията, произтичаща от задълженията за предоставяне на универсална услуга в областта на електронните съобщения 14. административно подпомагане работата на Фонда за компенсиране на универсална услуга, участване при разглеждане на заявления за компенсиране на нетните разходи, подадени от предприятия, задължени да предоставят универсалната услуга в областта на електронните съобщения; 15. анализиране и изготвяне на предложения за одобрение на системи за определяне на разходите на предприятия, предоставящи електронни съобщения и на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; 16. мониторинг на прилагането на ценовия контрол, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2022/612 и оценяване на заявления за разрешаване прилагането на надценки при предоставянето на услуги в роуминг в рамките на ЕС/ЕИЗ с цел запазване устойчивостта на националния модел на тарифиране; 17. анализиране и изготвяне на предложения за съгласуване на цената на универсалната пощенска услуга по видове услуги на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; 16 18. изготвяне на становища относно размера на нетните разходи, наличието и размера на несправедлива финансова тежест от наложеното задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; 19. изготвяне на становища и участие в процеса на анализиране и одобряване на ценовите условия, включени в типови предложения за сключване на договори между предприятие с наложено задължение за разработване и прилагане на типово предложение и предприятия, предоставящи електронни съобщения; 20. изготвяне на предложения за издаване, изменение, допълване, спиране, прекратяване и отнемане на индивидуални лицензии за извършване на универсалната пощенска услуга или на услуги, включени в обхвата й, за извършване на услугата „пощенски парични преводи“, както и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги и заличаване на регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги; 21. водене и поддържане на предвидените в ЗПУ регистри; 22. анализиране и изготвяне на предложения за промяна в гъстотата на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга; 23. приемане и прилагане на система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на другите пощенски оператори; 24. разработване на съответстващи на действащите български и европейски стандарти нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и отчитане на изпълнението им; 25. разработване на мерки за опазване тайната на кореспонденцията; 26. разработване на критерии за определяне на труднодостъпност на районите в страната и селищата в тях и изготвяне на предложения относно промени в списъка с населени места и селищни образувания, намиращи се в труднодостъпни райони; 27. изготвяне на отговори по жалби, сигнали, предложения и запитвания по Закона за пощенските услуги; 28. изготвяне на отговори по жалби, сигнали, предложения и запитвания, свързани с качеството на интернет мобилни и фиксирани услуги по Регламент (ЕС) № 2015/2120; 29. проучване и прилагане на добрите регулаторни практики в областта на електронните съобщения и пощенските услуги; 30. регулиране на условията за взаимно свързване и достъп, включително достъп до физическа инфраструктура, осигуряване на свързаност между потребителите от "край до край" и качеството на електронните съобщителни услуги. 31. събиране на информация за пробиви в сигурността или нарушаване на целостта на електронните съобщителни мрежи, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите; изготвяне на годишен доклад до Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност с обобщена информация за настъпилите пробиви в сигурността или нарушаване на целостта на електронните съобщителни мрежи; 32. осигуряване на наблюдение и анализ на изпълнението на определените в Регламент (ЕС) № 2015/2120 задължения на предприятията за предоставяне на достъп до отворен интернет, свързани с качеството на предоставяната услуга „достъп до интернет“ и прилаганите мерки за управление на трафика в мрежите; изготвяне и публикуване на годишни доклади относно изпълнението на посочените задължения и предоставянето на тези доклади на Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения; 33. изпълнение на функциите на комисията като национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (EТSI), в т.ч. организиране на обществено допитване за проекти на EТSI стандарти и въвеждане на 17 публикуваните стандарти като български; изготвяне на годишен доклад към EТSI; участие в работата на техническите комитети по стандартизация към Българския институт по стандартизация; 34. осигуряване на публикуването на техническите спецификации на интерфейсите за мрежов достъп съгласно Директива 2008/63/ЕО на Комисията от 20 юни 2008 г. относно конкуренцията на пазарите на крайни далекосъобщителни устройства от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги; 35. прилагане на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки; 36. оказване на съдействие, даване на задължителни указания, изготвяне на становища и участие при решаване на спорове в съответствие с предвиденото съгласно ЗЕС, ЗПУ и ЗЕСМФИ; 37. осъществяване на специализиран надзор в областта на превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма на пощенските оператори, лицензирани за извършване на услугата „пощенски парични преводи“; 38. осъществяване на ефективно сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи, упражняващи надзор по прилагане на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за прилагането на подходящ ред за своевременното и качествено предоставяне и търсене на международно сътрудничество във връзка с надзора на пощенските оператори, лицензирани за извършване на услугата „пощенски парични преводи“; 39. организиране, координиране и планиране на дейности по провеждане на обществените поръчки за доставки и услуги; 40. участие в работата на комисии и работни групи на ведомствено, междуведомствено, национално и международно ниво; 41. участие в дейността на работните структури на специализираните международни, регионални и европейски организации, в рамките на компетентността на дирекцията; 42. участие в изготвянето на становища и на официални позиции на комисията по проекти на документи на национално, европейско и международно ниво, в рамките на компетентността на дирекцията; 43. участие в изготвянето на двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с други регулаторни органи, институции и организации в рамките на компетентността на дирекцията; 44. участие в обмена на информация с европейските и международните институции, както и с организации, регулаторни органи, институции, стандартизационни институти и др. 45. участие в изготвяне на проекти на подзаконови нормативни актове; 46. участие в изготвянето, осъвременяването и отчитането на изпълнението на стратегията за дейността на комисията и в изготвянето на годишен доклад на комисията, от компетентността на дирекцията; 47. участие в процеса по управление на риска в комисията. Чл. 27. Дирекция „Международна дейност, цифрови услуги и координация“ осигурява дейностите по: 1. координиране на контактите с международни и европейски органи и организации, свързани с електронните съобщения и пощенските услуги; 2. организиране и осигуряване участието на представителите на комисията в прояви в страната и в чужбина; 3. организиране и координиране на представителството и участието на комисията в дейността на международните и европейските организации в областта на електронните съобщения и пощенските услуги; 18 4. организиране и координиране участието на комисията в дейността на ръководните органи на международните и европейските организации; 5. участие в дейността на ръководните органи и работните структури (включително на ниво „Контактна мрежа“) на международните и европейските организации; 6. участие в работата на комисии и работни групи на ведомствено, междуведомствено, национално и международно ниво; 7. координиране и изготвяне на становища и на официални позиции на комисията по проекти на документи на национално, европейско и международно ниво; 8. координиране и изготвяне на двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество с други регулаторни органи, институции и организации и проследяване изпълнението на поетите ангажименти; 9. координация и участие в обмена на информация с европейските и международните институции, както и с организации, регулаторни органи, институции, стандартизационни институти и др. 10. изготвяне на предложения за участие в проекти и програми с международно, европейско и национално финансиране; 11. изпълнение на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 за координация и сътрудничество на международно ниво, включително с други координатори за цифровите услуги, Европейския съвет за цифровите услуги и Европейската комисия; 12. изготвяне на доклади за дейността на комисията по Регламент (ЕС) 2022/2065 и за функционирането на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно разрешаване на спорове; 13. съхраняване, поддържане и обобщаване на информация относно международната дейност на комисията; 13. организиране и осъществяване на протоколните дейности и участие в изготвяне на протоколната кореспонденция на председателя и комисията; 14. организиране на протоколни и работни срещи, събития, конференции, брифинги, пресконференции и др.; 15. планиране, координиране и провеждане на информационната и комуникационната политика на комисията и осигуряване публичност и прозрачност на дейността на комисията чрез ефективна комуникация с медиите, обществеността и заинтересованите страни; 16. организиране на всички медийни изяви на председателя на комисията и предоставянето на информация за дейността на комисията; 17. организиране на информационни кампании, свързани с популяризиране дейността на комисията; 18. организиране, координиране и планиране на дейности по провеждане на обществени поръчки за доставки и услуги; 19. участие в изготвяне на проекти на подзаконови нормативни актове; 20. изготвяне, осъвременяване и отчитане изпълнението на стратегията за дейността на комисията и изготвяне на годишния доклад на комисията; 21. участие в процеса по управление на риска в комисията. Глава четвърта. РАБОТНО ВРЕМЕ И ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА Чл. 28. (1) Работното време на служителите в администрацията е 8 часа дневно с променливи граници и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. 19 (2) Началото на работното време може да бъде в периода от 8:00 до 10:00 ч. след съгласуване с директора на съответната дирекция. Краят на работното време се определя в зависимост от началото на работния ден след задължително отработване на 8 часа дневно. (3) Служителите ползват обедна почивка 30 минути между 12:00 и 14:00 ч. (4) Главният секретар може да определи и друго работно време за служители от отделни административни звена с цел осигуряване на необходимите условия за изпълнение на функциите на комисията и задълженията на администрацията. (5) Редът за определяне и за отчитане на работното време се определя със заповед на председателя. (6) За служителите, чието работно време е организирано на смени, се утвърждава график по ред, определен от главния секретар на комисията. Чл. 29. Редът за образуване, разпределяне и ползване на средствата за работната заплата на администрацията на комисията се определя във вътрешни правила за работната заплата, които се утвърждават от председателя на комисията. (2) Основните месечни възнаграждения на служителите в комисията се определят от председателя по ред и в размери, установени със закон, с акт на Министерския съвет и съгласно вътрешните правила за работната заплата в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година. (3) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати към основното си възнаграждение по ред, установен със закон, с акт на Министерския съвет и съгласно вътрешните правила за работната заплата. (4) Средствата по ал. 3 се определят в размер до 30 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията. Чл. 30. Комисията с решение приема вътрешни правила, свързани с организацията на работата и дейността ѝ. Заключителни разпоредби § 1. Правилникът се приема на основание чл. 28, ал. 3 от Закона за електронните съобщения и влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“. § 2. С този правилник се отменя Устройствения правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация (ДВ. бр. 51 от 2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 8 от 2020 г.). 20